Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Реалистичен поглед върху рестриктивната политика в ЕС към въглищните централи

Автор: Красен Станчев / 16.08.2019
Оцени тази статия:

Въпреки направеното от България, донякъде стихийно, в областта на опазването на околната среда, политиката на ЕС за рестрикции към въглищните централи и замяната им с централи, работещи с възобновяеми енергийни източници, ще засегне негативно и централите в Марица-Изток. България, както и другите членки на съюза, следва да извърши анализ на адекватността на ресурсите в електроенергетиката до края на 2019 г. Но не го прави по неясни съображения.

Бъдещето на държавния ТЕЦ „Марица изток 2“ е под въпрос в резултат на стремглавото увеличение на разходите, главно в резултат на по-високата цена за квотите за вредни емисии. Последната може да нарасне драстично през следващите десетина години. През 2016 г. разходът на ТЕЦ за покупка на квоти е 70 млн. лева (при цена 5.3 евро за тон); през 2017 г. - 240 млн. лв., а през 2018 г. – около 450 млн. лв.

Българският енергиен холдинг, който е принципал на дружеството, и Министерството на енергетиката изглежда търсят решение по линия на Европейската комисия, чрез разрешение за отпускане на държавна помощ, но вече е традиция съдбата на тази централа да се описва като монументално стопанско нещастие.

Паради структурата на енергийния баланс на страната и голямата роля на лигнитните въглища в него, не може да се допусне затваряне на базисни мощности, поне в средносрочен план. Част от проблема, решението на който се отлага от години, е свързан с около 12 000 души, заети в производството на „Мини Марица-изток“ и в ТЕЦ в региона.

При тези условия, вече се мисли за предстояща цялостна реорганизация на производствения процес в комплекса, за да се оптимизират разходите за добиване на въглищата, така че да се компенсират по-високите разходи за инвестиции за очистващи инсталации. Ако се реши, че на всяка цена трябва да се задържи базовата мощност, идваща от централите в Маришкия басейн, това ще рефлектира върху цената на електроенергията, заради цените на квотите за вредни емисии. Ако се реши тези мощности да се заменят с такива, работещи на природен газ, каквито идеи се чуват, това отново ще доведе до по-скъпа електроенергия на пазара, заради необходимостта от нови инвестиции. Същото ще се случи ако модернизациите и монтирането на нови екологични технологии (доколкото това е възможно) бъдат приети за решение и продължат.

Преглед на състоянието от Българската академия на науките

Проблемите на ТЕЦ „Марица изток 2“ не са и не трябва да бъдат съдба на целия комплекс. В тази таблица са представени констатациите от доклада на БАН (известен като „доклад за Белене“) за емисиите на въглероден диоксид по години и в съответствие със стандартите на ЕС.

Лимит на емисиите на въглероден диоксид при производството на електроенергия от източномаришки лигнити въглища, млн. тона


1990

2015

2020

2025

2030

2035

2040

Енергетика

38,386

31,673

38,708

26,87

23,032

23,032

15,454

Отопление на обществени и битови сгради

 

4,951

3,357

2,667

1,978

1,708

1,439

Електро и топлоцентрали

 

26,719

27,351

24,203

21,054

17,485

13,915

Електро и топлоцентрали, изгарящи въглища без "Марица-изток"

 

2,477

2,477

 

 

 

 

ТЕЦ "Девен" (черни каменни въглища и петрококс)

 

1,75

1,456

 

 

 

 

Топлофикации и заводски централи (газ)

 

1,446

1,52

2,25

2,25

2,25

2,25

Електроцентрали, изгарящи източномаришки лигнити

 

21,046

21,898

21,953

18,804

15,235

11,665

Инсталирани мощности (MW)

 

 

3 185

3 185

3 185

2 489

2 035

Обем (TWh)

 

 

17,8

17,4

15,8

13,6

11,3

Инсталирани мощности - ЕС, прогноза (MW)

 

 

 

3 391

 

2 379

1 799

Обем, ИС прогноза (TWh)

 

 

 

18,56

17,4

15,8

13,5

Източник: БАН

 

Очевидно е, че до 2040 г. е необходимо „изчистване“ на не повече от приблизително една трета от инсталираните мощности, което предполага и приблизително същото прогнозирано съкращаване на производствените обеми.

Може да се обобщи, че Източномаришките въглища са в основата на енергийната независимост на България заради големите запаси, разработените рудници и обема на произвежданата електроенергия от тях. Евентуалното спиране на доставките на въглища или спиране на производството в някоя от централите в този район, заплашва сигурността на електроенергийната система, а следователно и националната сигурност. Това ще бъде така и в дългосрочен план - въглищните мощности в комплекса „Марица изток“ ще останат основен източник на базова електроенергия, което означава, че цялата електроенергийна система у нас зависи от доброто му функциониране.

ТЕЦ Марица изток 1 и 3

Цената на електричеството от ТЕЦ „Марица изток 1“ и ТЕЦ „Марица изток 3“ сега е "висока", защото продукцията им е чиста (в смисъл на съответствия на стандартите и изискванията за вредни емисии). Договорите за изкупуване на електроенергия (ДИЕ) от тези централни, са публични и при сключването им (преди 17-18 години) са единственият начин за финансиране на „чисти“ мощности на местен ресурс – в подкрепа на енергийната независимост и членството на страната в ЕС. През т.г. тези централи пак бяха нарочени за виновни за неочакваните флуктуации на цените, но тяхната печалба е публична (видима в ДИЕ) и по-ниска от печалбата на много сравними отрасли и предприятия.

Част от цената на ТЕЦ „Марица изток 1“ е и нулевото замърсяване на води, почва и шум, депото за отпадъци (рециклируеми, използваеми в строителството, особено промишленото), „умните“ системи за управление и трудови злополуки около нула, при пъти по-високата производителност от средната в енергетиката. Освен „регулаторният“, следва да се отчита и фискалният елемент в цената, който разглеждаме по-долу като принос на ТЕЦ „Марица изток 3“ към държавния и местните бюджети. (Но общо взето около 1/3 от цените и на Мини Марица Изток и на централите са преки данъци.)

Както поради направените инвестиции в съвременни и щадящи околната среда технологии, така и поради ключовата си роля, и двата ТЕЦ би следвало да запазят своето място и роля в електроенергийната система на страната. С голяма доза увереност може да се предположи, че един дългосрочен анализ на адекватността ще потвърди направените досега анализи и ще позволи успешното преминаване на процеса на нотификация и получаване на дерогация в рамките на политиките на ЕС.

Проблеми с концентрацията на азотни оксиди и прах в изходящите газове на трите електроцентрали в „Марица-изток“ (3214 MW) няма. Освен това централите са в състояние, след не особено капиталоемки реконструкции, да постигнат степен на очистване на серните оксиди над 97 %, вместо 96 % сега. Остава проблемът с лимитираната в Референтния документ [на ЕС] концентрация 320 mg/Nm3 серни оксиди в изхвърляните димни газове, изискване, което България не може да изпълни дори с цената на огромни инвестиции, тъй като съдържанието на сяра в източномаришките лигнитни въглища е повече от 2.5 %, докато в останалите страни от ЕС, без изключение, сярата е по-малко от 1.5%.

Част (около 20 млн. лв) от тези инвестиции за пречистване на серния диоксид и азотните оксиди не са платени според договора и ТЕЦ „Марица изток 3“ завежда дело по този въпрос срещу НЕК преди месец.