Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Развитието на дебата по повод забраната чужденците да придобиват собственоствърху земя в България

16.12.2006
Оцени тази статия:

Повод и предистория
През седмицата нарочната временна комисия за промени в конституцията ощеведнъж обсъди идеите за отмяна на тази забрана.
Както е известно чл. 22 от Конституцията гласи, че “чужденците и чуждестраннитеюридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя освенпри наследяване по закон”, когато “те следва да прехвърлят собственосттаси” (ал. 1) и че “при определени със закон условия чужденците и чуждестраннитеюридически лица могат да придобиват право на ползване, право на строеж идруги вещни права” (ал. 2).

През 1991 авторът на тези редове не успя да събере 40 подписа на народнипредставители (10 на сто от списъчния състав на конституционното събрание),за да се преразгледа тази забрана. Съответно изходът за автора бе конституциятада се подпише с особено мнение по този член. Най-често изказваният мотивна тогавашните народни представители дори възможността за обсъждане на въпросабе че “турците ще да изкупят земята”. За съвсем кратко въпросът възникнаповторно в края на 1999 г. - по повод планирането на начина, по който щетрябва да отпадат аналогични конституционни забрани в Полша и Унгария. Повреме на изборите през 2001 г. се чуха отделни гласове, че така Българиящяла да се европеизира. В няколкото конституционни идеи на СДС от 2002,този въпрос не бе обсъждан подборно. Това не се случи нито през 2003 г.,когато бе създадена въпросната комисия и би следвало да й се на определиполето на работа, нито през 2004 г. – когато на няколко бяха обсъждани възможнитепромени в конституцията на България, свързани с проектодоговора за конституцияна ЕС.

Пропускането на тези поводи за осмисляне доведе до положението, че и презтази седмица, както и на няколко предишни заседания на комисията, сегашнитепредставители на народа повтарят всъщност мотивите на онези от 1991 г.

Какво предлагат народните избраници?
В началото на ноември, след едно от заседанията на икономическия форум сепусна слуха, че различните партии в народното събрание се обединили околотекст, който гласял : "чужденци и чуждестранни юридически лица могатда придобиват право на собственост върху земя при условия и по ред, определенисъс закон или международен договор, ратифициран от Народното събрание."Недостатък на тази идея е, че пазарът на земя се отваря “на част по лъжичка”и в неопределено бъдеще време, съответно на подписването на съответнитедогори.

Но на заседанието от 9 ноември (без кворум) се обсъждат няколко други идеи*.
Според депутатите Стойчев и Касабова (НДСВ) текстът би трябвало да казва:“чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственоствърху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република Българиякъм Европейския съюз или чрез наследяване по закон.” Този текст би бил по-ограничителен,тъй като дискриминира всички лица, които не са от ЕС.

БСП (Коалиция за България) предлага още по-големи ограничения, съчетаващинедостатъците (т.е. и отлагането на решението на въпроса, и дискриминацията)на всички останали замисли. Идеята на социалистите тогава е да запазят сегашниятекст на чл. 22 от Конституцията и да добавят нова алинея: тези лица отЕС “могат да придобиват право на собственост върху земя при условия и поред, определен със закон.”

БЗНС - Народен съюз се опитват да въведат формула, която хем позволявана тези граждани и лица да придобиват собственост върху земя в България(поради силата на международен договор), хем да забрани на “турците” и другите“немци” да придобиват в земя в определени райони. Това е по същество едно“гръцко” решение, което чрез една нова алинея да постановява, че “другиограничения върху придобиване на право на собственост от чуждестранни (...)лица в определени местности могат да се въвеждат със закон”.

“Компромисът” от тази седмица
Стенограмата от заседанието още не е достъпна на страницата на комисията.Доколкото можахме да съберем информация, новата формула, която ще бъде предложенана гласуване заедно с предложенията на БСП и БЗНС-НС, е съчетание от предложениетона НДСВ и изискването за ратификация. Иначе казано, ще се дава предимствона лицата (физически и юридически от ЕС) и възможно на други, ако има двустраненили многостранен договор. Предложенията на БСП и БЗНС ще бъдат отхвърленивсички останали партии. Това обаче няма да наруши изгледите за по-сетнешноокончателно приемане на тази формула, защото тези две партии ще имат извинение,че са се опитали да постигнат каквото са искали и пр.

Защо този “компромис” не е добър?
Има няколко причини, поради които това решение може да се смята за половинчатои вредно. Ако то се сравни с едно абстрактно-възможно отваряне на пазарапреди дори либерализирането на поземлените отношения на Нова Европа, щевиди следното.

Първо, таз-седмичния консенсус запазва дискриминационния замисъл на деленетона света на “европейски” и “не-европейски”. Освен страха от “турците”, втази формула се възпроизвежда или въвежда (това е въпрос на тълкуване) инеприязънта към “американци”, “евреи” и всякакви други глобални съседи.Един конституционен текст ще отправя послание, което е дори по-недвусмисленоот сегашната забрана.

Второ, тази формула е всъщност съгласие за парламентарно протакане и законодателенпроизвол в бъдеще. Мнозинството по този повод е също така “ад хок”, кактобеше и онова през 1991 г. То не отчита интересите на бъдещите поколения,на по-надеждното и бързо движение на капитали и на по-непосредственото,по-близкото до настоящето производство на благосъстояние.

Трето, вероятно това протакане догодина ще се оправдава с подхода, прилаганпо този въпрос от повечето страни присъединили се към ЕС през тази година.Проблемът обаче е в това, че към 2014-2015 в тези страни всички ограниченияще са повече или по-малко отпаднали. Други съседи на България ще са на прагана ЕС и вероятно при тях пазарът на земя ще бъде по-либерализиран. У наспрез това далечно бъдеще ще бъде все така трудно да се превръща земята вкапитал, както това е днес. Фермерите в другите страни са по-мобилни и по-заможни.А политическите партии ще продължават да се плашат от “турци”, “словенци”,“румънци”, “босненци”, “словаци” и естествено “евреи” и “американци”.

 

___________________

* Виж: http://www1.parliament.bg/Komisii/vkpk/zas09-11-04.htm

 

 

 

 

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).