Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Развитие на пазара на природен газ в ЕС и България – паралелен поглед

16.12.2006
Оцени тази статия:

Развитието на пазара на природен газ в регионален и глобален мащаб остава да бъде във фокуса на вниманието, защото според експертни оценки потреблението на тази суровина ще се увеличава в близкото бъдеще с относителни бързи темпове. Затова е нужно функционирането на ефективен, стабилен и конкурентен пазар на природен газ, интегриран в страните-членки на ЕС на международно и трансгранично ниво.

През 2004 г. повечето страни-членки на ЕС приеха Директива 2003/55/ЕС на Европейския съюз, според която пазарът на природен газ трябва да започне да се либерализира чрез отделяне на дейностите по производство, преработка, пренос, разпределение и търговия на суровината и от 1 януари 2007 г. пазарът на природен газ трябва да се отвори напълно и да се превърне в единен европейски пазар, на който различните играчи да се конкурират по между си за всеки краен потребител, независимо от неговата националност и териториална принадлежност.

Според доклад на Европейската Комисия за състоянието и функционирането на енергийния пазар в Евросъюза (1), пазарът на природен газ все още не показва задоволителни признаци да се интегрира в общ европейски пазар и той остава до голяма степен на национално ниво.

Секторът се характеризира със следните особености:

•  съществува силна пазарна концентрация – тя е резултат от наличието на контрол върху основните фактори на производство – природните ресурси за добив на природен газ, газопреносни мрежи, газохранилища. Наличието на малко на брой доставчици на газ в ЕС и концентрацията на пазарния дял създава пречки в свободното структуриране на играчите в сектора. Голямата част от газта в ЕС (над 70%) бива добивана и доставяна от Русия и Норвегия.

•  съществуват реални пречки за свободна конкуренция - дългосрочните договори между вносители и производители на газ съдържат клаузи и условия, които възпрепятстват разгръщането на конкуренцията и водят до отсъствието на достатъчно ликвидност на пазара. Друг потенциален проблем са сроковете на договорите. Проучването на Комисията показва, че средният период на договорите е между 15 - 20 години, което прави потенциалното навлизане на нови играчи значително отложено във времето.

•  наличие на вертикална интеграция - анализът на вертикалното структуриране на пазара на газ показва, че договорите между производителите и вносителите или доставчиците на газ създават вертикална концентрация, която е допълнителна пречка за разгръщането на пазара. Силните вертикални връзки между играчите на различни нива по веригата на доставка на газ създават бариери за навлизане на пазара.

•  липса на пазарно определяне на цените на природен газ - в доклада на ЕК се споменава, че пазарна цена се постига само при наличието на реална конкуренция и свободна търговия. На енергийния пазар в ЕС все още не са се разгърнали тези пазарни механизми, поради липсата на свободен капацитет и изградена инфраструктурна мрежа за доставки и пренос на газ. Цените продължават да са свързани до голяма степен с промяната на цените на петрол и фючърсните договори на петрол.

Изводът на доклада на ЕС е, че сключените договори за внос на газ преди либерализацията, които са били признати и са продължили да действат и след пазарната промяна, са допринесли в голяма степен за неефективната либерализация и бавно развитие на пазара. Факт е, че по-голямата част от наличния капацитет е в ръцете на големите играчи, останали от миналото – т.е. бившите държавни монополни компании. Тъй като множеството от договорите няма да изтекат преди 2022 г., ще се търсят други предпоставки и стимули за пазарно разгръщане на процесите на конкуренция, свободно договаряне и търговия на природен газ.

Пазарът на природен газ в България

Пазарът на природен газ в България е все още силно монополизиран и зависи изцяло от държавната компания “Булгаргаз”, която е вертикално интегрирано държавно предприятие. Тя има монопол над предоставянето на следните услуги: внос, доставка, пренос, съхранение и транзитен пренос на природен газ. В момента доставката на природен газ е изцяло зависима от руската компания “Газпром”, която доставя над 90% от суровината в България.

През 2005 г. беше подписано споразумение за съвместна дейност по международния проект “Набуко”, чрез който страната ще си осигури алтернативен доставчик на природен газ след 2012 г. от каспийския регион. Подобна стъпка е положителна, но тя трябва да бъде съпътствана с ефективно преструктуриране и либерализиране на пазара.

През последната седмица “Булгаргаз” обяви, че не желае да се разделя на две компании през 2006 г. – на търговска и транспортна компания според изискванията на директивата на ЕС и ще поиска становище от Европейската комисия да отложи разделянето си до 2007 г. За съжаление това издава липса на адекватност към настоящите пазарни тенденции. “Булгаргаз” стои все още в забранителния списък към закона за приватизацията и чака зелена светлина от управляващите, за да може да се раздържави. Към момента не само, че не се правят опити да бъде приватизирана, но се забавя и предвиденото преструктуриране на компанията. За да бъде премахнат монопола на държавната компания, трябва да се “освободят” дейностите по веригата от производството до търговията и доставката на газ до крайните потребители.

Фактът, че съществува дългосрочен договор за доставка на газ от “Газпром” не премахва необходимостта от преструктуриране на компанията, така както редица страни-членки на ЕС са обвързани с подобни дългосрочни договори.

Какво е необходимо да се направи по отношение на пазара на природен газ в България

Стъпките, които следва да бъдат предприети по посока на енергийния пазар и по-конкретно, на пазара на природен газ в България (и които са в унисон с препоръките и изводите на Европейския Съюз), са следните:

  1. Хоризонтално отделяне на дейностите по веригата производство, внос, пренос, съхранение, разпределение, доставка и търговия на природен газ.

  2. Приватизиране на “Булгаргаз” и всички държавни компании, създадени следствие от евентуалното преструктуриране.

  3. Създаване на предпоставки за навлизане на пазара на нови играчи и интегриране към общия европейски пазар – осигуряване на конкурентен достъп до газопреносната мрежа, до газохранилищата и съхранението на газта.

  4. Либерализиране на пазара и пазарно определяне на цените на газта: разгръщане на предвидените в закона възможности за директни договори между потребители и доставчици на газ – било то търговци, газоразпределителни дружества или директни вносители.

  5. Секторите на енергийния пазар, които се характеризират с възможност и условия за създаване на реална конкуренция и свободна търговия, трябва да се дерегулират и да се “оставят” на действието на свободните пазарни механизми.

 

 

 

--------------------------------------------------------

(1)Докладът е достъпен на адрес: http://europa.eu.int/comm/energy/electricity/report_2005/index_en.htm

 




 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).