Развитие на човешките ресурси

Установих, че Интернет страницата на Министерство на труда и социалната политика е много ценен източник на новини, жизненоважни за икономическото развитие на България, но иначе оставащи встрани от общественото мнение. Може би защото посланията са завоалирани, стратегиите нарочно усложнени, а целите неизпълними с досега провежданата политика.

Пресцентърът на Министерството съобщава, че този вторник е била приета оперативната програма „Развитие на човешките ресурси"[1] под председателството на заместник-министъра на труда и социалната политика Димитър Димитров и в присъствието на представители на Европейската комисия. Става въпрос за една от правителствените стратегии, определящи приоритетите, по които ще се работи за усвояване на средства по структурните фондове на ЕС и по-специално – развитие на човешките ресурси. Одобрените средства са близо 138 милиона евро за периода 2007-2013, като не е ясно каква част се поема от бюджета и каква от европейска страна. Така или иначе, това е един значителен финансов ресурс, който трябва да се използва целенасочено за улесняване договарянето между работодател и работник, подобряване на безпристрастното трудово правоотношение и премахване на всякакви минимални, ограничителни и остарели законодателни пречки.

Най-голямо впечатление ми прави използването на оперативно ниво на думата "социален" – термин, който на български език почти е изгубил своето значение като еквивалента си на английски и е доста често криворазбран заради аналогията с абревиатурата на една от управляващите партии. Това обаче е силен политически коз, защото внушава защита на неоправданите от знаещите и можещите. От друга страна е абсурдно да се говори за социална икономика, в която държавата знае по-добре от пазара кои са перспективните практики в човешките ресурси и не оставя място за иновативност и самонагаждане, а поставя разполагаемия финансов ресурс в рамки, обременени от краткосрочни цели. Въпреки че стратегията се опитва да се скрие зад определена европейска директива[2], на практика "social" трябва да се използва като публичен или обществен. Социална е икономиката, която дава място на обществения интерес, а именно по-добрите трудови условия, които се договарят, когато държавата не престъпва ролята си на арбитър.

Според доклада "стратегическата цел на НСРР[3] [e] към 2015 г. България да стане конкурентоспособна страна-членка на ЕС с високи качество на живот, доходи и социална чувствителност на обществото". Това звучи много хубаво, но прекалено гръмко за една средносрочна стратегия, при положение че изчисленията показват, че с този темп на икономически растеж ще достигнем европейския стандарт на живот след най-малко 50 години. От друга страна, стратегията може би изпреварва обявената наскоро идея на социалистите за 10% плосък данък и икономическия импулс, който ще бъде породен от по-ниското данъчно бреме.

Обществената програма (Social Agenda) към Лисабонската стратегия също е криворазбрана от Министерството и представена като пример за засилване на държавната намеса, което пък е изрично отречено от ЕС – те подчертават, че става въпрос за премахване и олекотяване на различията между отделните страни-членки и по-добро адресиране на нововъведенията на трудовия пазар с нужното законодателство. Ако правителството смята да повишава коефициента на заетост като изкуствено създава работни места и размахва пръст пред чужди инвеститори за "по-добри условия на труд", явно е, че има нещо сбъркано в цялата ситуация. Позитивното е, че се осъзнава нуждата от гъвкавост на пазара на труда – концепцията, че такава може да бъде поднесена от държавата, обаче е погрешна. Наличието на неяснота и възможност за договаряне и предоговаряне между работник и работодател не означава, че държавата трябва да се хвърля да помага (пример: браншовите колективни договори), а единствено да осигури законодателна рамка, която позволява такова взаимоотношение да се изпълни при равни условия между двете страни.

Ето и някои от по-важните приоритетни направления в стратегията:

• Насърчаване създаването на нови работни места и развитие на пазар на труда, насърчаващ включването

Стратегията подчертава, че ще предоставя консултантски услуги и обучение за стартиране на бизнес, както и възможности за интегриране на уязвимите групи на пазара. А защо вместо това не раздава ваучери за обучение, които ще позволят на ползващия сам да определи кой университет или консултантска агенция ще му донесе най-полезно знание – създаването на нови структури е излишно, когато пазарът може да предостави по-добри условия. Защо й е нужно на държавата да създава посреднически услуги за намиране на работа, когато работа има, а интернет страниците са пълни с разнообразни обяви. Осигуряването на заетост след обучение пък е непосилна дългосрочна цел, дори ако не броим неефективността – частните компании никога не наемат 100% от хората по стажантските си програми.

• Повишаване производителността и адаптивността на заетите

В този приоритет се набляга на подобряване гъвкавостта на пазара на труда и адаптивността на заетите лица, което според държавата се състои в предоставяне на директна субсидия към компаниите под формата на "насърчаване", "поощряване" и "предоставяне на стимули". Напротив, такъв вид политика дори ще намали гъвкавостта на пазара, защото ще предостави някакви средства на ограничен брой работодатели и работници, но ще остави ощетени други, пораждайки дисбаланс между икономическите стимули за намиране на определен вид работа. Ако оставим настрана корупционния елемент, като проблем се появява какви точно да са критериите за определяне на обществените групи, които имат нужда на от такъв вид обучение и адаптивност.

• Подобряване на качеството на образованието и обучението в съответствие с потребностите на пазара на труда за изграждане на икономика, основана на знанието

Под този приоритет стратегията преповтаря цели на Министерство на образованието от преди поне две години – система за вътрешно и външно оценяване, ваучерна система и интегриране в Европейската система за висше образование. Правителството трябва да си зададе въпроса обаче дали наливането на пари в така буксуващата образователна система няма само да задълбочи проблемите – подобряването на квалификацията на учителите дали ще спомогне за подобряване на ефективността в една вече дълбоко деморализирана система? Нужна е ясна и бърза реформа за орязване на паразитните помощи към училища и въвеждане на "парите, следващи ученика", защото тенденциите в образованието трябва да следват нуждите на пазара (а учениците и родителите им са най-пряко заинтересувани и информирани за тях), а не да се инвестират средства в социалните разбирания на Министерството.

Горепосочените примери показват, че дефакто Европейските фондове се превръщат в нож с две остриета. Задаването на грешни приоритети намалява потенциалния икономически растеж, създава напрежение между различни обществени групи и отлага във времето важни законодателни реформи, защото пропуските се запълват с пренасочване на финансов поток, така както правителството се надява да закърпи положението в края на годината с натрупания бюджетен излишък. Производителността на труда и съответно доходите се повишават, когато един работник има повече стимули да се обучава и да получава реално изработеното, което е еквивалентно на по-ниски данъци и по-гъвкав пазар на труда. Държавата само си утежнява положението, защото предоставя възможности за паразитиране около нея. Въпреки че съм убеден, че различните министерства искат да продължат да си пишат стратегии и да забаламосват общественото мнение, Европейските фондове няма да променят трайно икономическото положение. Добрите намерения са враг на ефективността, защото отъждествяване между понятията социален и социалистически не сваля звезди, а само правителства.

[1] Виж тук.

[2] Виж тук.

[3] Национална стратегическа референтна рамка