Развитие на пенсионните системи в ЦИЕ*

От началото на икономическата криза през 2008 г. държавите от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) приеха широка гама от пенсионните реформи за справяне както с краткосрочните, така и дългосрочните бюджетни предизвикателства. В краткосрочен план икономическата криза изостря вече високите нива на дълг и дефицит, които се увеличиха значително спрямо 2008 г. почти повсеместно в целия регион.

 

Табл. 1: Нива на дълг и дефицит на страните от ЦИЕ

Държава

Общ държавен дълг, % от БВП

Дефицит/излишък,% от БВП

2008

2010

2008

2010

България

13,7

16,3

1,7

-3,1

Чехия

28,7

37,6

-2,2

-4,8

Естония

4,5

6,7

-2,9

0,2

Унгария

72,9

81,3

-3,7

-4,2

Латвия

19,8

44,7

-4,2

-8,3

Литва

15,5

38,0

-3,3

-7,0

Полша

47,1

54,9

-3,7

-7,8

Румъния

13,4

31,

-5,7

-6,9

Словакия

27,8

41,0

-2,1

-7,7

Словения

21,9

38,8

-1,9

-5,8

Източник: Евростат


В тази връзка правителствата в Централна и Източна Европа предприеха серия от законови промени, за да се справят с предизвикателствата на застаряването на населението и неговото въздействие върху дългосрочната устойчивост на съответните държавни пенсионни системи. Според прогнози на Евростат делът на населението на възраст 65 или повече години ще надхвърли 30% от цялото население в почти всички страни от ЦИЕ до 2060 г. В резултат на това, коефициентът на зависимост, т.е. съотношението между дела от населението на възраст над 65 години към този на възраст от 15 до 64 години се очаква да падне от сегашните 1:4 до по-малко от 1:2 до 2060 г. в повечето страни от ЦИЕ.

 

Табл.2: Коефициент на зависимост на населението

Държава

Население над 65 години, % от цялото население

Население над 65 години, % от население на възраст 15-64 години

2010

2060

2010

2060

България

17,5

32,7

25,4

60,3

Чехия

15,2

30,7

21,6

55,0

Естония

16,8

31,5

24,7

56,4

Унгария

16,6

32,1

24,2

57,8

Латвия

17,4

35,7

25,2

68,0

Литва

16,1

31,2

23,3

56,6

Полша

13,5

34,5

19,0

64,6

Румъния

14,9

34,8

21,4

64,8

Словакия

12,3

33,5

16,9

61,8

Словения

16,5

31,6

23,8

57,6

Източник: Евростат 

 

В десетилетието от 1998г. до 2008г. повечето от страните в ЦИЕ приложиха законодателни промени с цел да заменят старите си публични разходопокривни пенсионни системи (PAYG) с многостълбови системи, състоящи се от по-малко солидарни стълбове и по-голяма тежест на индивидуалните сметки. От 10-те страни от Централна и Източна Европа, които сега са част от ЕС, само Словения не е приела този модел, а Чехия ще започне многостълбова система през януари 2013 г. Нарастващият публичен дълг и дефицит, предвид настъпилата икономическа криза, доведе до мерки с краткосрочен характер, които пренебрегнаха зададените принципи (виж табл. 3).

 

Табл. 3: Структурни промени и мерки с краткосрочен характер предприети от страните в ЦИЕ

Държава

Преразпределение на вноските от втория стълб към първия (солидарен) стълб

Естония

Временно се намалява вноската на работодателите (2012г. се прекратява) от 4% на 0%

Унгария

Премахва се вторият стълб в края на 2010г., като се оставя само техническа възможност за участие в него

Латвия

През май 2009г. се приема закон за прехвърляне на 6% от вноската във втория стълб (от 8% става на 2%) за сметка на солидарния

Литва

Три пъти от 2009г. насам намаляват вноската към индивидуалните сметки ( от 5,5% на 3%, а след това на 2% и накрая на 1,5%), преразпределяйки ги към първия стълб

Полша

Намаляват вноската в индивидуалните партиди от 7,3% на 2,3%, т.е. с 5 пр. п. в полза на първия стълб

 

Промяна в доброволния характер на втория стълб

Унгария и Словакия

И в двете държави дават право на новите участници на трудовия пазар да се откажат от задължителното спестяване в частни пенсионни фондове. Работниците, които вече имат индивидуални партиди, също могат да ги прехвърлят към първия стълб 

 

Други мерки

Латвия

Премахване на максималния облагаем праг 

Словения

Замразяване на пенсиите за старост

 

В допълнение към мерките за намаляване на държавния дълг и дефицит, икономическата криза бе причина страните да приемат законодателни промени, насочени към осигуряване на устойчивост на техните пенсионни системи поради бързото застаряване на населението. Тези мерки включват (1) увеличаване на възрастта за пенсиониране и/или броя на необходимите години осигурителен стаж и (2) други параметрични промени, включително по-строги правила за ранно пенсиониране и промени в индексацията (виж табл. 4).

 

Табл. 4: Законодателни промени насочени към осигуряване устойчивостта на пенсионните системи

държава

Увеличаване на възрастта за пенсиониране и/или броя на необходимите години осигурителен стаж

България

Възрастта за пенсиониране от януари 2012г. за мъжете и жените започва постепенно да се увеличава от 63 до 65 годишна възраст за мъжете и от 60 до 63 годишна възраст за жените до 2017г. В допълнение, броят на годините осигурителен стаж, необходими за пълна пенсия, се увеличава с 4 месеца на година за мъжете и жените от 2012 г. до 2020 г., т.е. изменение от 37 години до 40 години за мъжете и от 34 години до 37 години за жените.

Чехия

От януари 2010г. се увеличава възрастта за пенсиониране при мъжете и жените без деца до 65 години (постепенно до 2028г.). Жените с деца ще могат да се пенсионират на възраст от 62 до 65, според броя на децата. Необходимите години осигурителен стаж стават от 25 години на 35 години до 2019г.

Естония

Постепенно се увеличава възрастта за пенсиониране за мъже и жени – от 63 до 65, предвидено за периода 2017г. – 2026г. (в момента има и програма за уеднаквяване на пенсионната възраст за жените с тази на мъжете).

Унгария

Повишаване на възрастта за пенсиониране при мъжете и жените от 62 до 65, поетапно 6 месеца всяка година от 2012г. до 2017г.

Литва

Постепенно увеличаване на възрастта за пенсиониране от 62,5 до 65 години за мъжете и от 60-годишна възраст до 65 години за жените от 2012г. до 2026г.

Румъния

Увеличаване на възрастта за пенсиониране от 64 до 65 годишна възраст за мъжете и от 59 до 63 годишна възраст за жените постепенно до 2030г.

 

Други мерки за намаляване на разходите 

Унгария

От май 2009 г. отпада пълната 13-та пенсия и се променя методът на индексацията по швейцарското правило (50% индексация спрямо инфлацията и 50% индексация спрямо нарастването на средната заплата) към индексация според ръста на цените 

Полша

От 2009 г. ранното пенсиониране остава само за крайно рисковите професии. За останалите ранно пенсионирани се изплащат т. нар. „преходни”, т.е. временни помощи до настъпване на пенсионна възраст.

Румъния

Замразяване на пенсиите и промяна в индексацията

 

В обобщение на посочените факти можем да твърдим, че страните в ЦИЕ намалиха фискалната тежест на пенсионните си системи чрез разнообразие от мерки. За страните, които са приели многостълбова пенсионна система, най-често срещаният подход е да се отклонят вноски от втория стълб към държавния разходопокривен стълб. Макар че тези мерки са успешни за намаляване на публичния дълг и дефицита в краткосрочен план, е ясно, че в дългосрочен план въздействието ще бъде отрицателно върху адекватността на пенсиите за бъдещите пенсионери.

В същото време икономическата криза накара страните от ЦИЕ най-накрая да адресират въпроса със застаряването на населението и неговото въздействие върху дългосрочната устойчивост на техните публични програми. В резултат на това значителен брой страни в целия регион са увеличили възрастта за пенсиониране и размерът на осигуровките за пълна пенсия, с което ги доближават до социалноосигурителните програми в Западна Европа. Тази тенденция вероятно ще продължи, като страните предприемат по-нататъшни стъпки за спиране на ранното пенсиониране[1].

 

* Статията представлява резюме на проучването на Social Security Administration, USA Recent Developments in Foreign Public and Private Pensions”, изготвено от Иван Тодоров, стажант в ИПИ.  Оригиналният текст на английски език може да намерите тук.


[1] (бел авт.) – курсивът е мой


Свързани публикации.