Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Разсъждения върху дефицита по търговския баланс

16.12.2006
Оцени тази статия:
През периода януари-октомври 2005 дефицита по търговския баланс възлиза на €3.2 млрд., като нараства с близо 59% спрямо същия период на миналата година. Вносът се увеличава с 27.6% за десетте месеца на 2005 г., спрямо същия период на 2004 г. и възлиза на €10.9 млрд., растежът на износа изостава спрямо вноса и за периода януари-октомври е 18% до €7.7 млрд.

За да може да се говори дали нарастването на потреблението (което в по-голяма част се покрива от вноса) вреди на търговския баланс и на текущата сметка, е препоръчително да се погледне структурата на вноса. Кратък анализ на структурата на вноса показва следните характеристики:

  • През септември 2005 г. вносът на потребителски стоки представлява 14.6% от общия внос в България, докато вносът на инвестиционни стоки – 28.6% от общия внос.

  • По данни на Европейската централна банка, делът на вноса на потребителски стоки в общия внос в Евро-зоната през септември 2005 г. е 21.6%, а делът на вноса на инвестиционни стоки е 15.8%. Прави впечатление, че в България за разлика от Евро-зоната разликата между дяловете на вноса на инвестиционни и потребителски стоки е положителна (14 процентни пункта; за Евро-зоната е –5.8 процентни пункта).

Разликата между дяловете на вноса на инвестиционни стоки в България и Евро-зоната е 12.8 процентни пункта, докато разликата между дяловете на вноса на потребителски стоки е минус 7 процентни пункта. Доколкото, Евро-зоната, за разлика от България, е развита икономика, представена от индустрии с различна степен на зрялост, които не се нуждаят от едновременно обновяване на производствените мощности, за да се предизвика увеличение на дела на вноса на инвестиционни стоки, съпоставката не е много коректна.

•  По-подходящ пример за сравнение е Естония: по данни на Статистическия офис на Естония, през септември 2005 г. делът на вноса на инвестиционни стоки представлява 43.9%, докато потребителските стоки заемат около 14.8% от общия внос.

Изводът, който може да се направи е, че разликата между дяловете на вноса на инвестиционни и потребителски стоки не е много “здравословен” за България – необходим е още по-голям внос на инвестиционни стоки, за да се увеличи растежа на икономиката в дългосрочен аспект. От друга страна, поставяне за цел ограничаване на потреблението може би няма да доведе до желания резултат в дълъг период - намаляване на дефицита по търговския баланс и текущата сметка, защото повишаване на дела на вноса на инвестиционните стоки спрямо целия внос ще се дължи не на реален ръст, а на намален внос на потребителски стоки (макар че и това като резултат е съмнително дали ще бъде постигнато).

Пътят за решаване на проблема с дефицита по търговския баланс е увеличаването на вноса на инвестиционни стоки, което ще доведе и до увеличаване на производителността (т.е. увеличаване на съотношението капитал/труд). Увеличеният внос на инвестиционни стоки (свързан с обновяване на производствените мощности или по-ефективното им използване) ще допринесе за увеличаване на процента на натоварване на мощностите (най-малкото поради факта, че така ще се подобри конкурентността на българските стоки): към април 2005 г. е 64.5% спрямо 60.3% през 2002 г. по данни на НСИ (т.е. ако 80-82% е “здравословно” ниво на натоварване на мощностите, България е значително под това ниво), в Европа, по данни на Испанската централна банка, натоварването на мощностите е около 82%.