Разрушители на свободата и работните места*

Отборът на Обама има вредители на всяка позиция

 

Коя двойка повече е подобрила вашия живот – Томас Едисон и Стив Джобс или Барак Обама и Нанси Пелоси? Някои хора, в търсене на печалба, облагодетелстват своите съграждани със създаването на нови или по-добри стоки и услуги, а след това и като наемат хора. Наричаме такива хора предприемачи и продуктивни работници. Другите са паразити, които пият кръвта и енергията на продуктивните. Такива хора най-често се намират в правителството.

Може би най-яркото описание на това, което се случва в общество, където паразитите стават толкова много и толкова могъщи, че разрушават техните продуктивни гостоприемници, е класическият роман на Айн Ранд „Атлас изправи рамене”. Току-що излязлата по кината версия е интригуваща и изпълнена с напрежение битка между продуктивните и паразитите, които се съюзяват със завистливите и злите. Отидете да го видите.

Когато заплатите се вдигат по-бързо от инфлацията (т.е. реалните заплати) и броят на възрастните работещи като процент от населението се повишава, времената са добри; но когато реалните заплати падат, настава нищета. За миналите няколко месеца, реалните заплати падаха и въпреки малкото подобрение на нивото на безработицата, отношението възрастно население – работна сила продължава да намалява. Влошаването на благоденствието най-често е резултат от лоши политики, а не от природни сили с редки изключения на събития като японското земетресение и цунами.

Лошите политики сe случват заради действията на определени хора – личности в Конгреса и държавните агенции – не Конгресът или администрацията като цяло. Вашингтон е пълен с хора, които са повече разрушителни, отколкото продуктивни. Полезно е да се назоват някои от най-разрушителните хора с надеждата, че или ще се променят, или ще напуснат.

Един от най-агресивните вашингтонски разрушители на работни места е Барни Франк, демократ от Масачузет, който е бивш председател на Комитета по финансови услуги към Камарата на представителите и главен автор на общоизвестния закон Дод – Франк. Той е един от главните пазители и защитници на действията на Фани Мей и Фреди Мак, докато те продължаваха да купуват второкачествени високорискови ипотеки, докато това не ги доведе до кризата. Питър Уолисън, който е бивш главен съветник на Министерството на финансите и член на Комисията за изследване на причините за кризата, който публикува дълъг доклад, показваш как действията на Фани Мей и Фреди Мак са били най-важните причини за финансовата криза. Ако господин Франк и неговия съратник в Сената, опозореният бивш сенатор Кристофър Дод, демократ от Кънектикът, бяха действали разумно, милиони американци биха могли да не загубят работата и дома си през изминалите няколко години.

Американският вътрешен министър Кен Салазар, бивш сенатор, е направил много повече, за да намали и унищожи производството на нефт, газ и въглища от което и да е друго човешко същество. Скоро след като зае своя пост, той забрани производството на газ и нефт в големи зони в американския запад. Той забави разрешителните за производство на нефт в морето, и на сушата доста над необходимото за осигуряване на сигурност. Той пренебрегна сериозни научни изследвания и върховенството на закона. Неговите действия, дори според демократи сенатори и други, са стрували стотици хиляди американски работни места.

Държавният Секретар по Здравеопазване на САЩ Катлийн Себелиус беше хваната миналия месец в лъжа за около половин  трилион долара – тя най-накрая беше принудена да признае пред Комисията към Камарата на представителите, че администрацията е водела двойно отчитане на спестяванията на здравната служба, както твърдяха критиците. Ако госпожа Себелиус и другите в администрацията бяха казали истината, законът на Обама за здравната служба никога нямаше да бъде приет. Разходите, свързани с този закон, без да се отчитат разходите за всички правни възражения, ще доведт до загуба на милиони работни места и загуба на лична и икономическа свобода, освен ако Върховният съд не приеме правните възражения. Президентът Обама твърдеше в речта си за бюджета миналата седмица, че стотици милиарди долари могат да бъдат спестени в Американската здравна служба с елиминиране на прахосването, измамите и злоупотребите. Ако това е вярно, защо той толерира лошото управление на госпожа Себелиус?

Сенатор Карл Левин, демократ от Мичиган, направи доста, за да изкара чуждестранните инвестиции и работните места от Америка. Той води поход срещу  тези, които легално избягват да плащат данъци; тези, които нелегално не плащат данъци и ниските данъчни ставки с грабващи заглавия и икономическа неграмотност. Неговото разрушително решение беше да наложи скъпи и наказателни ограничения на американските и чужди финансов институции. Тези ограничения станаха причина някои финансови институции да спрат да инвестират в САЩ и да откажат да отварят сметки за американци. Беше обяснено на господин Левин, че неговите предишни и  настоящи законопроекти изкарват повече от 1 трилион чуждестранни инвестиции от страната, което ще докара загуби на хазната в пъти повече от данъчните приходи, които господин Левин и неговата банда от невежи твърдят, че ще донесе. Но господин Левин продължава да оставя Америка с много по-малко чуждестранни инвестиции и много по-малко работни места, които тези инвестиции биха създали – всичко в един егоистичен опит да се подмаже на глупавите медии.

И накрая, имаме разрушител на работни – господин Обама. Въпреки че емпирични доказателства показват, че създаването на работни места и свободата се увеличават с намалението на правителството и данъчните ставки, президентът направи точно обратното. Миналата седмица, без да предложи алтернативен бюджетен план на неговия, президентът имаше пълното нахалство да атакува ръководителя на бюджетния комитет на Камарата на представителите Пол Райън, който има сериозен план как да се справи с бюджетната криза. Господин Обама, обаче, призова за увеличение на данъците на тези, които откриват работни места. Ако това се случи, пригответе се безработицата да стане двуцифрено число.

 

*Статията е публикувана за първи път във вестник „Washington Times“ в понеделник, 11 април 2011 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Милена Пешева – стажант в ИПИ.

**Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.


Свързани публикации.