Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Разрези на бедността - образованието и заетостта като фактори за кривата на доходите и щастието в България

26.01.2016
Оцени тази статия:

Най-значимият фактор за бедността е образованието. Безработицата е гарант за трайно ниски доходи и бедност.

изтегли презентация | изтегли прессъобщение

www.bednostbg.info

Институтът за пазарна икономика изготви анализ, който разглежда разпределението на доходите в българското общество, като се фокусира върху различни разрези на бедността и неравенството. Водещият мотив на авторите е да бъде представена една цялостна картина - наречена от нас "крива на доходите", която отразява доходите на всички български граждани. Тази крива може да бъде разбита по ключови фактори за благосъстоянието на домакинствата у нас - спрямо населеното място, нивото на образование и икономическата активност на членовете на всяко едно домакинство. Кривата на доходите позволява един много по-различен и дълбок поглед към бедността и неравенството, в т.ч. изготвяне на профили на бедността и оценка на значимостта на отделни фактори спрямо риска от попадане в бедност.

Разбивките на кривата на доходите разкриват следните общи наблюдения:

  • Заможните домакинства у нас (обединяващи топ 20% от хората) генерират 40% от доходите в обществото, докато бедните (съставени от най-бедните 20% от хората) получават едва 7% от доходите в обществото;
  • Удовлетвореността от живота при заможните е почти два пъти по-висока спрямо тази при бедните - наблюдава се солидна връзка между доходи и "щастие";
  • Доверието в правосъдието и въобще усещането за справедливост е драматично ниско, както при бедните, така и при заможните;
  • Образованието и заетостта са силно обвързани - в групата на бедните преобладават тези със завършено до основно образование и неработещите, тоест хората без трудови доходи.
  • Поне 60% от бедните на 16 и повече навършени години са работили някога през живота си;
  • Едва 20% от бедните на 16 и повече навършени години са в лошо или много лошо здравословно състояние. Половината бедни са в добро или много добро здравословно състояние.

 

Крива на доходите в България (2013)

Източник: ИПИ по данни на НСИ (SILC 2013)

 

Данните категорично показват, че обсъждането на темата за бедността следва да е по-малко разговор за административното покачване на доходите, обезщетенията и помощите и повече разговор за образованието и новите работни места. Водеща цел на политиките следва да е пресичането на пътеката от ниско образование към безработица и в крайна сметка бедност.

Фискалната тежест на бедността, базирана на оценката на самите хора за недостигащия доход в домакинството за да се "вържат двата края", показва, че с разходните политики проблемите на бедността не могат да бъдат решени. Реформи в областта на образованието и пазара на труда, както и адекватна регионална политика са без алтернатива за покачването на доходите. 

 

Оценка на доходите и бедността по типови групи

Групиране на населението на 16 и повече години по икономическа активност, образоване и населено място - оценка на доходите и риска от бедност

Образование и икономическа активност

  • Най-значимият фактор за бедността е образованието - независимо от икономическата активност на лицата, по-ниското образование се отразява силно негативно на доходите и риска от бедност. Завършването на поне средно образование е ключово за намирането на работа и избягване на бедността.
  • Заетите са групата с най-високи доходи и много ниски нива на бедност - рискът от бедност при заетите със завършено поне средно образование е под 5%. Въпреки това, в сравнително по-малобройната група на заети с начално или по-ниско образование се наблюдават високи нива на бедност - 30% от заетите с основно образование са бедни.
  • Най-рисковата група са безработните, които имат изключително ниски доходи и много високи нива на бедност - над 80% за безработните с начално или по-ниско образование и 60% за безработните с основно образование са бедни;
  • При по-ниските нива на образование доходите и рискът от бедност при неактивните са сравними с тези при заетите. Това е едно от обясненията за сравнително ниските нива на икономическа активност сред по-ниско квалифицираните.

Икономическа активност и големина на населеното място

  • Наблюдават се много ниски доходи и високи нива на бедност в малките населени места - всеки трети в селата на практика е беден, което е поне три пъти повече спрямо бедността в големия град;
  • Различията при пенсионерите са сравнимо по-малки както според образованието, така и според големината на населеното място. Това е следствие от солидарната пенсионна система, която силно намалява разликата в доходите между различните групи пенсионери.

 

Бележки и методология

Представените инфографики се базират на т. нар. персонални данни от изследването на НСИ за доходите и условията на живот (EU-SILC) от 2013 г. На инфографиките представяме цялото население на България, което е на 16 или повече години или малко над 6,2 млн. души през 2013 г. За целите на представянето се използва т.нар. "общ разполагаем нетен доход на еквивалентна единица" - накратко "еквивалентен доход".

 

За информация:

Петър Ганев, старши икономист в ИПИ                 Явор Алексиев, икономист в ИПИ

ganev@ime.bg / (02) 952 62 66                        yavor@ime.bg / (02) 952 62 66

 

Проектът „Активно гражданство и добро управление в борба с бедността” се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

http://www.ngogrants.bg/