Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Разнопосочни идеи от БСП

Автор: Димитър Чобанов / 09.01.2007
Оцени тази статия:

В края на миналата седмица се проведе заседание на Висшия съвет на Българската социалистическа партия, по време на когото са били обсъдени въпроси, свързани с данъчното облагане. В хода на дискусията е предложено повишаване на 28% на ставката по данъка върху личните доходи за групата с над 1 400 лв., което ще се съчетае с повишаване на необлагаемия минимум и премахване на ставката от 22%. Идеите за осигуровките и данъка върху печалбата са за понижение с по 3 процентни пункта. Заедно с това се предвиждат проверки за платени данъци при покупки в размер над 5 000 лв.

След като през изминалата година на управлението беше следвана относително разумна данъчна политика – беше намалено облагането на труда (обхваща осигуровките и данъка върху личните доходи) - макар че това не се случи в необходимата степен, изведнъж БСП изглежда реши да поеме в друга посока. Противно на рационалното мислене се предлага нещо, което ще окаже единствено негативно влияние върху икономиката на страната. Хората, които получават доходи над 1 400 лв. след осигуровките, са едни от най-предприемчивите, най-квалифицираните и най-добре подготвените в страната. Приносът на тези хора в добавената стойност е по-висок и съответно техният труд в по-голяма степен способства за стопанския растеж. Повишаването на ставката върху доходите им ще означава именно тези хора да имат по-малък стимул да работят или да предприемат печеливши проекти. Тоест БСП иска да накаже някои хора поради факта, че са по-способни от останалите. Това ни връща назад преди 1989 г., когато съществуваше стремеж към изравняване на хората във всяко едно отношение въпреки очевидните различия между тях.

Разбирането, че данъчното облагане трябва да се използва за подобни цели е погрешно. От него произтича и логиката на прогресивните ставки. Основната функция на данъците обаче, е изземването на част от доходите с цел реализиране на приходи в държавния бюджет. Всички останали аргументи се използват, за да отклонят вниманието именно от това отнемане. Нещо повече – за изравняването на доходите съществува и се използва системата на трансферите. В крайна сметка трябва да е ясно, че хората са различни, имат специфични познания за областта, с която се занимават, и това им дава възможност да генерират различни доходи. Повишаването на ставката може да ги дестимулира да работят или по-вероятно – да плащат. Само че ангажирането им в действия по избягването на данъците означава отново понижаване на ефективността им т.е. ефектът отново е негативен.

Непоследователността в действията на БСП личи и от документа, приет след заседанието*, в който се посочва:

“Въпреки положителните тенденции, настъпили в резултат на намаляването на осигурителната тежест и преките данъци, продължава да е голям делът на “сивата” икономика. Немалка част от бизнеса и населението е мотивирана да крие действителния размер на доходите си. Мерките на правителството в тази насока трябва да бъдат насочени към намаляване на данъчно-осигурителната тежест и създаване на условия за “изваждане” на сивата икономика на светло.”

Ползата от по-ниските данъци се осъзнава в БСП, само че буди недоумение как това се съчетава с въвеждането на по-висока ставка. Изглежда в рамките на партията се противопоставят подготвени в областта на икономиката хора (вероятно по-младите) и такива с остарели виждания, неуспели да осъзнаят, че от 16 години насам в България протича преход, в резултат от когото са настъпили структурни промени и икономика и държава вече не са едно и също.

За БСП обаче, е важно да се представи като социална партия преди президентските избори, един аспект от което според тях е силното диференциране на ставките по данъка върху личните доходи. Предвид готовността им да се повиши необлагаемият минимум и да се премахне междинна ставка съществува едно решение, което изпълнява до голяма степен всички споменати условия. Възможно е (според данните за изпълнението на бюджета до юни 2006 г. е реализиран излишък от 1.4 млрд. лв.) да се повиши необлагаемият минимум до 1400 лв. а над този праг ставката да остане в размер от 24% или по-ниска. По този начин действително ще има съществено диференциране в облагането на доходите, които се считат от БСП за високи.

Намеренията на БСП относно осигуровките са за продължаване на понижението им, което беше предприето за първи път през 2006 г. Обсъжданото намаление е с 3 процентни пункта, което трябва да се случи заедно с повишаването дела на осигуряването в частен пенсионен фонд, като вноската трябва да достигне 5% от осигурителния доход при 4% през тази година. Заедно с това, обаче, се предвижда повишение на минималните осигурителни прагове с поне 10%. Общият ефект ще бъде положителен по отношение на разходите за труд и конурентоспособността и вероятно ще окаже влияние спрямо сивия сектор на икономиката, но все пак трябва да се отбележи, че нормативното повишаване на базата означава същото и за данъчното задължение.

Известна промяна е настъпила по отношение на позицията към данъка върху печалбата. Възможността за понижение през 2006 г. беше пропусната, въпреки че по-високите акцизи и развитието на икономиката предполагаха значително преизпълнение на заложените приходи в бюджета още при неговото приемане. Обсъжданите варианти в момента са за понижение на ставката до 12% или за дългоочакваното въвеждане на нулевия данък върху реинвестираната печалба. Според някои представители на БСП данъкът върху печалбата е един от основните фактори, които влияят на привличането на чуждестранни инвестиции. По този показател България е възможно да надмине Ирландия, която е пример за успешни реформи и висок стопански растеж в рамките на продължителен период от време, чрез понижаването на данъка до 12% или до 10%. Нулевата ставка при реинвестирането също дава отлични резултати в Естония, но все пак при нея администрирането е по-сложно. От БСП не отхвърлят възможността за паралелното въвеждане и на двете мерки. В крайна сметка посоката трябва да бъде към пълна отмяна на данъка върху печалбата, тъй като той е съществена пречка пред формирането на капитали, особено необходими за икономика като българската.

Наред с промяната в ставките от БСП ще се опитат да ограничават размера на сивата икономика с административни мерки. Става въпрос за проверки за платени данъци при покупки на стойност над 5000 лв. В БСП разглеждат всяка подобна покупка като признак на богатство, което трябва да бъде преследвано. Ефектите от подобни действия не са еднозначни. По този начин ще се увеличи разходът на време – тоест ще се получат забавяния на някои сделки, а други е възможно да не се случат изобщо, но не поради неплатени данъци. Данъчната администрация ще бъде натоварена с допълнителни задължения, които е възможно да наложат наемането на допълнителен персонал, което ще повиши разходите за издръжката и. От друга страна последиците за длъжниците са неясни. Фактът, че може да им се попречи да направят някаква покупка трудно би ги накарал да си платят данъците. Това може да ги стимулира да направят покупката неформално, което няма да намали сивата икономика. Освен това отново държавата се поставя над останалите кредитори като се преследват само неизрядните към нея длъжници.

Като цяло идеите в Българската социалистическа партия са противоречиви. След като в бюджет 2006 намалението на преките данъци се компенсира напълно от повишението на косвените, общата данъчна тежест вероятно ще продължи да нараства спрямо брутния вътрешен продукт. Обсъжданите мерки по отношение на данъка върху личните доходи за 2007 г. не са еднопосочни. Все пак срещу повишението на ставката възразиха представители на другите две партии в управляващата коалиция, което би трябвало да попречи на реализирането му. Останалите предложения са разумни, но трябва да се обмисли възможността за по-съществени намаления предлаганите сега. Що се отнася до борбата със сивата икономика – по-добри резултати ще дадат ниските данъци и намаляването на регулациите, отколкото прилагането на някакви чисто административни действия.

 

 

---------------------------------------

* “Икономическата и социалната политика на Българската социалистическа партия – една година по-късно”, достъпен в интернет на адрес: http://www.bsp.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0319&n=000005&g=