Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Размисъл върху гръцката криза и политизирането на икономиката*

01.06.2012
Оцени тази статия:

Повечето анализатори смятат, че приемането на Гърция в Еврозоната е било грешка от самото начало. Подозирам, че повечето от тези мнения обобщават фактите необосновано. За кого говорят тези автори, когато казват „гърците”? Очевидно е, например, че доколкото гърците са спестители, те не вярват, че излизането им от еврозоната и въвеждането на обезценяваща се валута е в техен интерес. Всъщност очакват да пострадат от подобен развой на събитията. Тези спестители вече провеждат своя референдум като насочват средствата си към Германия, Холандия и Финландия в опит да предпазят средствата си от обезценка и потенциална инфлация. Казано с други думи, просто искат да запазят спестяванията си в еврозоната. Подобен „избор” би могъл да се окачестви като „германски”, въпреки че бих казал, че подобно поведение е типично за всеки спестител, независимо от националността му.

Спестителите играят важна роля в пазарната икономика. Капитализмът се базира на капитал, а капиталът се формира от спестявания, а не с печатане на пари, противно на идеите, които много политици и централни банкери искат да ни втълпят. Проспериращите общества винаги са се изграждали на базата на силна валута, която насърчава спестяването и разрастването на инвестициите и капитала, вследствие на което се увеличава и производителността на труда. Гръцките спестители не са по-различни от американските или германските спестители и ролята на парите, спестяванията и капитала не са по-различни в Гърция, от тази в която и да било друга държава. Законите на икономиката се променят незначително от едно място на друго, подобно на законите на физиката. Жертването на интересите на спестителите в името на някакъв краткосрочен подем ще има същите неблагоприятни последствия в дългосрочен план, каквито биха се появили навсякъде другаде.

За съжаление, съществува направление в икономическата мисъл, който гледа на икономиката през призмата на политиката, и този клон е съвременната макроикономическа теория, която се фокусира върху националните статистически данни. Макроикономистът вярва, че статистическите индикатори са способни да измерят движещите сили на икономиката. Тези възгледи проповядват, че икономиката съвпада с политическите граници на територията, вследствие на което макроикономистът може да говори за „гръцка икономика”, която е, както ни убеждават, напълно различима икономическа единица и прилежно свършва там, където започва територията на съседната държава. След това ни убеждава в конкретните нужди, които тази икономика би следвало да изпитва; какви са нейните конкретни потребности и какво следва да е в полза на всеки, живеещ в границите на „националната икономика”. С тази хитрина се създават удобни за политиците цели, които „националната икономика” трябва да преследва. Доброволното взаимодействие между всичките тези хора, имащи различни, понякога противоположни идеи, предпочитания и вкусове за съжаление не се взима предвид.

Миражът на управляемия капитализъм

Ако искате да придобиете по-добра представа за това как бюрократичният елит възприема света, трябва само да отворите Financial Times. Вземете например броя от 23 май миналата седмица. Бюрократите от МВФ казват на бюрократите от Великобритания, че на „британците” им трябват по-ниски лихвени проценти и повече държавни разходи. Мартин Уулф казва, че на „гърците” може да бъде помогнато, ако „германците” се съгласят на по-висока инфлация. (Бележка: Мартин Уулф е почти винаги в подкрепа на лесните пари и още мъничко дълг, за да се „стимулира” икономиката). А ето го и професор Джереми Сийгъл от школата Уортън на Университета на Пенсилвания, който ни казва, че това, което всички в еврозоната трябва да направят, е една добра девалвация на еврото. Разбира се, не е и случайно, че всичките тези съвети – от МВФ до Сийгъл – сочат в една посока: към по-ниски лихвени проценти, повече печатане на пари и обезценяване на валута. Девалвацията е лек за всички икономически проблеми, поне според елита, отговорен за решенията.  

Помощ за Гърция чрез парично обезценяване?

Разбира се, не отричам, че Гърция като политическа структура има и специфични проблеми. Ето как професор Сийгъл описва 3 ключови проблема в своята статия за девалвацията на еврото:

Първо, изтичането на депозити поради страха от изоставяне на еврото. Второ, раздутият дефицит. Трето, високият разход за труд в Гърция, който прави страната неконкурентноспособна, особено в сравнение с Германия.

Мисля, че отговорите на тези проблеми са прости в една пазарна икономика. Можете да задържите спестителите си, ако сте верни на „твърдите” пари. За Гърция това означава най-вече оставане в еврозоната. Ако бюджетният дефицит е твърде голям, а той със сигурност е, трябва да се обуздае харченето. Както многократно съм повтарял, Гърция не просто трябваше да се откаже от изплащането на дълга в частни ръце, но и на заемите от официални кредитори. След това страната не трябваше да приема допълнителните официални заеми, а драстично да намали публичните разходи. Това безспорно е трудно, но е единственият лек срещу дефицит и дългови проблеми. Не можете да излекувате задлъжнялостта с още дълг. И ако цената на труда е твърде висока, то тя трябва да намалее. Ако заплатите са твърде високи – а те са нараствали много по-бързо отколкото в други държави от валутния съюз – трябва да им се позволи да паднат.  За да се случи това, пазарът на труда трябва да бъде либерализиран.

Оставането в еврозоната, орязването на харчовете и изпълнението на структурни реформи за да стане трудовият пазар по-гъвкав и ефективен звучи много като препоръките на толкова нахокания „лагер на икономиите”, и трябва да си призная, че зад тях има много повече икономическа логика, отколкото зад идеите на  „лагера на стимулите”. Тези предписания имат и предимството ,че се отнасят директно към това, което е сбъркано, а не се опитват да пренесат болката към други, като например данъкоплатците или спестовниците в еврозоната.       

Но професор Сийгъл не предлага „икономии”. Той препоръчва девалвация на цялата еврозона, чрез, както може да се предположи, агресивно печатане на пари от страна на ЕЦБ и намеса във валутните пазари. Той смята, че това пряко ще удари проблема с конкурентоспособността. Но неконкурентните заплати в Гърция са проблем на относителната цена, при това местен, а не общ проблем с покупателната способност. Много гръцки заплати са твърде високи в сравнение с това, което потребителите, дали в Гърция или извън нея, биха платили за техните стоки и услуги. Като девалвира еврото, Сийгъл не оправя пряко проблема с относителните цени, които не са в ред, но неминуемо ще отприщи множество вторични и, до голяма степен, непредвидими ефекти върху относителните цени из еврозоната. Добрият професор е склонен да отслаби еврото на международно ниво и така да разстрои цялата ценова структура на валутния съюз, за да подържа илюзията на част от гръцкия народ, че заплатите му са устойчиви.

Както повечето поддръжници на девалвацията и инфлацията, професор Сийгъл гледа единствено непосредствения инфлационен ефект от политиката си, прякото въздействие върху статистически средните цени в евро, което той смята, че ще бъде леко. Това може да е така, а може и да не е, но агресивно монетарно облекчение от страна на ЕЦБ, което е предварително условие за отслабване на валутата, би имало много други ефекти, особено върху относителните цени и разпределението на капитал, и то из цялата еврозона. Най-малкото ще обезкуражи спестителите и ще разстрои процеса на делевъриджинг (намаляване на дълговото финансиране) и оправянето на банковите баланси. Професор Сийгъл изрази притеснение за отлива на капитали от периферията на еврозоната (първата му точка по-горе), но с ръка на сърцето рискува да го постигне за целия валутен съюз, тъй като политиката му ще засегне всички спестовници в него. А какво ще стане с проблема с дефицита? Нима наистина мисли, че агресивно облекчаване ще осигури стимулите за фискална консолидация някъде из еврозоната?

Отслабването на валутата създава мимолетна илюзия за конкурентноспособност, но като цяло ще остави еврозоната с повече задължения и по-малко спестявания и създаване на реален капитал, водейки до по-неефективно действаща икономика. Самият професор казва следното:

„Исторически, преоцененият трудов пазар е бил лекуван, макар и болезнено, чрез девалвация на валутата – опция, която не е отворена за евровите икономики.”

Точно това признание – че този исторически избор за бързо решение има твърде много болезнени странични ефекти и че дори като за начало не е лек – прави идеята за валутен съюз толкова примамлива, особено в страните, изпитали девалвация. Отнемайки възможността за използването на плацебото, което представлява отслабването на валутата, от страни като Италия и Гърция, се смяташе, че те най-накрая ще обърнат внимание на структурните проблеми на икономиката си и ще спрат да ограбват спестителите си, пречейки на вътрешното капиталообразуване. Те не го направиха през първите 10 години на валутния съюз, когато световният кредитен бум беше във вихъра си и просто им позволяваше да вземат повече заеми. Времето за промяна най-накрая дойде.

Но повечето изтъкнати политически съветници изглежда не са научили нищо. След като прекъснахме и последната връзка със златото, имахме 40 години на безмилостно обезценяване на книжните пари и натрупване на дългове. Въпреки това, хор от „експерти” все още смята, че това, от което се нуждаем, е допълнителна девалвация, още една порция монетарно облекчение и намаляване на лихвените проценти, ако е възможно. Тяхната идеология ни забърка в сегашната каша. Време е да спрем да ги слушаме.   

*Статията е превод със съкращения на материала Thoughts on the Greek crisis and the politicization of economics на Детлев Шлихтер, публикуван  на 27 май 2012 г. Оригиналният текст на английски е достъпен тук. Преводът е на Васил Николов и Климент Стефанов - стажанти в ИПИ.