Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Размисли за държавния сектор

Автор: Велико Димитров / 09.01.2007
Оцени тази статия:

По рано тази седмица беше сключена първата в страната застраховка “Медиен риск” с една от многобройните български медии. Срокът на полицата е една година и покрива няколко вида риск, свързани с потенциални обвинения срещу медията, както следва: за клевета или обида, въвеждане в заблуждение, издаване на чужда тайна, за нарушение на правата на интелектуална собственост, вкл. авторско право, търговска марка и права върху патенти.

Появата на нов продукт в застрахователния сектор е положително развитие, което е доказателство за засилващата се роля и доверие в пазара като естествен регулатор на междуфирмени и междуличностни отношения. От друга страна, полицата е своеобразен гарант за свобода на словото, защита от цензура и ненамеса в независимата журналистика. В развитите пазарни икономики, този продукт съществува от години.

Интересен е фактът, че първата такава полица в България е закупена не от коя да е медия, а от Българска телеграфна агенция (БТА). Компанията е все още държавна, а дейността и е определена в Статут на БТА, приет с решение на Народното събрание преди повече от десет години(1).

Този документ може условно да бъде разделен на две части: това, което БТА не може да прави – да не става източник на клевети и неверни твърдения, да не става източник за разпалване на политическа, етническа и религиозна вражда и т.н. – и това, което е задължена да прави – при поискване да разпространява официални материали, да търси пълна и обективна информация и т.н. Освен това, статутът и изборът на генерален директор зависят винаги от волята на мнозинството в парламента, а структурата и дейността и се наблюдават и са обвързани с получаването на одобрение от ресорната постоянна парламентарна комисия.

Необходимо е да се знае, че и без наличието на официален документ, който изрично да посочва какво може и какво не може, всяка една медия не изпълнява, съответно изпълнява изброените задачи под конкурентния натиск и заради предпазливостта да не бъде подведена под съдебна отговорност. От друга страна не може да бъде правилно, компания, която явно е пазарно ориентирана да зависи не от пазарни, а политически решения, още повече, когато нейната дейност е свързана с разпространяването на информация.

Възниква следният казус: от една страна, държавната компания търси и намира пазарни решения, когато прецени, че това е необходимо, освен получаването на целеви средства от бюджета, има и собствени приходи от рекламна дейност и от продажбата на информационни продукти, и освен това успешно инициира иновации на други пазари. От друга страна, тя е все още държавна собственост, дейността и се регулира с норматив и насоката на нейното развитие може да се променя при всяка нова политическа конфигурация в парламента.

Наличието на съдебна система и функциониращ пазар от една страна и компания, която цели да бъде част от него, от друга, са предпоставка БТА да бъде частна собственост, нейната дейност тогава да не бъде излишно регулирана и тя да има равните възможности за развитие на всички останали компании на медийния пазар. Ако изобщо някога се е налагало приемането на специален статут за дейността на БТА, например поради политическа или икономическа нестабилност, то това днес изобщо не е необходимо. Административното регулиране на чисто икономически дейности чрез нормативни актове е остарял и неефективен подход, присъщ за недемократични и непазарни държави. За демократичната пазарна икономика той е изцяло вреден.

Най-доброто решение за БТА: Компанията без особени затруднения може да се регистрира като търговско дружество и акциите и да се продадат, както на тези, които работят в нея, така и на външни инвеститори. Тогава ще бъде прекратено и това, което явно е започнало, а именно БТА да застрахова от медиен риск настоящото правителство.

Ефекти от приватизацията :

  • Равни възможности за развитие с останалите участници на пазара;

  • По-голяма мотивация на работещите;

  • По-висока конкуренция в отрасъла;

  • Приходи за бюджета от приватизацията;

  • Приходи от данъчни постъпления и осигуровки в бъдеще

Броят на държавните предприятия в България, които трябва да бъдат приватизирани е все още много голям. Предлагаме списък само на тези, които започват с буквата “Б”, като със сигурност той не е изчерпателен (за някои от дружествата приватизацията вече е започнала):

  • Български държавни железници (БДЖ)

  • Булгартабак

  • Български морски флот (БМФ)

  • Българско речно плаване (параходство)

  • България Еър

  • Булгаргаз

  • Български пощи

  • Българска национална телевизия (БНТ)

  • Българско национално радио (БНР)

  • Българска академия на науките (БАН)

 

---------------------------------------------------------------------------------------------------------

(1) Обн. ДВ, бр. 56 от 1994 г.