Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Размисли върху свободата*

Автор: Ричард Ран** / 07.10.2011
Оцени тази статия:

Необходимите компромиси със свободата често водят до репресии

 

Истанбул, Турция

Колко свободна е Турция? Турция е почти изцяло мюсюлманска, но в нея липсват повечето от репресивните характеристики на много от арабските мюсюлмански държави. Тя има до голяма степен свободен пазар с висок икономически растеж. Но по отношение на икономическата свобода и по доходи на глава от населението, тя се нарежда по средата на световните класации. Тя е също с по-малко религиозна свобода и свобода на словото отколкото в по-голямата част на Европа и Съединените щати и по този начин е по-малко свободна.

Обществото Мон Пелерин, повечето от чийто членове са икономисти и други учени, вдъхновени от великия икономист и философ Ф.А.Хайек, проведоха тази седмица среща тук, в Истанбул, за да обсъдят обществото, държавата и свободата. Дискутиращите представляваха много страни и култури, което доведе до много стимулиращ дебат, част от който е обобщен накратко тук, заедно с моите собствени наблюдения и размисли.

Много англоговорящи използват термините „freedom”  и “liberty” (свобода на английски) взаимозаменяемо, но тези термини имат различно значение. Няма да чуете някой да каже „Свободен съм от рак”, а ще каже „Нямам рак.” Повечето езици имат само една дума за свобода, а някои езици нямат думите, които да обяснят тези понятия в английския език.

Когато Робинзон Крузо се оказва изхвърлен сам на брега на остров, той е имал свобода, но не е бил свободен да го напусне, защото не е имал изход. Когато дошъл Петкан, те трябвяло да решат дали ще имат свобода или един от тях ще трябва да доминира или да подтиска другия.

В своето известно „Есе върху свободата” Джон Стюарт Мил написа: „Дори и да вземе предвид само това, че хората имат различни вкусове, това е достатъчна причина да не се опитваме да оформяме всички тях по един модел...Такива са различията при човешките същества: в техните източници на удоволствие, тяхната чувствителност към болка и въздействие върху тях на различни физически и морални фактори, така че ако не съществува съответно разнообразие в техните начини на живот, те не получават справедливо полагащия им се дял  щастие, нито израстват до психическата, нравствена и естетическа висока, на която тяхната природа е способна.

Нуждаем ли се от ограничения на нашите свободи, за да се осигури свобода? Ако разгледаме първичната функция на държавата да съхранява свободата и да защитава също личността и собствеността, тогава ние мълчаливо признаваме нуждата от някои полицейски правомощия, включително защита. Полицията и войската струват пари, което предполага данъци, и колкото повече всяка от тях се разраствва, толкова повече данъци и следователно – по-малко свобода са необходими. Прекалено много полиция и закони застрашават свободата, а твърде малко от тях означава, че свободата може да не е защитена. Да живееш свободно предполага да живееш опасно.

Съединените щати се наричат „земята на свободните”, но част от свободата е правото да се откажете или да си тръгнете. Данъците в повечето европейски страни са по-високи от тези в САЩ, но повечето европейци могат да откажат да ги плащат, като се преместят в държава с по-ниски данъци, защото те имат териториална данъчна система, където се облагат само тези доходи, получени в рамките на територията. За разлика от тях, САЩ е една от малкото държави с данъчна система в световен мащаб, където доходът на хората се облага, независимо къде е спечелен, което не позволява на гражданите да откажат да плащат данъци. Данъците отнемат свободата на хората да харчат резултатите от техния труд, както намерят за добре. Колкото по-висока е данъчната ставка, толкова по-малко е свободата, но възможността да откажете да плащате данъци изисква повече свобода.

Много от левите спорят, че населението трябва да има безплатно медицинско обслужване, жилищно настаняване, храна и т.н., ако са в нужда. Но за да бъдат дадени тези свободи, свободата на други хора да запазят продукта от техния собствен труд е намалена, тъй като те са принудени да работят, за да покрият разхода за подкрепата на други.

Човек не може да има свобода без способността да даде съгласие за дори необходимите ограничения върху свободите си. В пряка демокрация като Швейцария, мнозинството трябва да се съгласи да бъде ограничавано в свободните си права. В представителна демократична система, свободите са често отнемани без съгласие.

Свободата може да бъде съхранена, само ако повече хора разберат понятието и оценят неговата важност. Твърде малко време се отделя на свободата в училищата и политическите дискусии. Това, което не е разбрано, няма да бъде защитено.

 

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в понеделник, 3 октомври, 2011 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Емилия Шехтова – стажант в ИПИ.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Като и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.