Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Разминават ли се заетостта и работната заплата

Автор: Зорница Славова / 12.08.2011
Оцени тази статия:

В началото на седмицата Националният статистически институт публикува данните за наетите лица и средната работна заплата през второто тримесечие на годината. В сравнение със същия период на миналата година наетите през второто тримесечие на 2011 г. намаляват с 29 хил. или 1,3%, като най-голямото намаление продължава да бъде в секторите, в които кризата се отрази най-сериозно – строителството (намаление със 16,3 хил. души) и преработващата промишленост (намаление с 15,5 хил. души).

Предварителните данни показват още, че броят на наетите нараства с 50,3 хил. души или 2,3% спрямо първото тримесечие на годината. Не е учудващо, че със започването на летния туристически сезон основната част от този ръст е в сферата на хотелиерството и ресторантьорството, като увеличението на наетите там е с 41,7%. Строителството и селското стопанство също традиционно наемат повече хора през второто тримесечие.

В същото време средната месечна работна заплата за второто тримесечие е на ниво 699 лв., което означава 9,2% или 59 лв. ръст за една година. Спрямо първото тримесечие на 2011 година заплатите в страната също отбелязват ръст, равен на 4,2%. Голяма част от годишния ръст най-вероятно е свързан с традиционното вече увеличение на минималните осигурителни прагове от началото на годината, които директно повишават официалните (т.е. декларираните през статистиката, НОИ и НАП) заплати, както и с немалката инфлация от около 5% за първото трмесечие на годишна база. Още една причина би могла да се търси във възстановяването на икономиката и повишения брой наети, т.е. на повишено търсене на работна сила.

Въпреки увеличението на тримесечна база, данните показват намаление на заплащането през юли до 690 лева от 710 лв. през април и 698 лв. през юни.


Средна работна заплата общо за страната по месеци

 

Източник: НСИ 

 

Това, което се коментираше в общественото пространство през последната седмица, обаче, беше, че за последните месеци броят на наетите расте, докато работните заплати намаляват. Причините за това за главно две. Основната част от този ефект се дължи на наемането на сезонните работници, особено в сектора на хотелиерството и ресторантьорството, където заплащането по официални данни е едно от най-ниските в страната. Другата причина е в това, че от началото на кризата най-много беше засегната заетостта на най-ниско квалифицираните. Това, заедно с редовното административно повишаване на минималните осигурителни прагове в страната, спомогна за „увеличаването” на средната работна заплата на наетите в страната, без всъщност по да се е случило, или поне не в такава степен.  Сега, когато икономиката започва да се възстановява, по-нископлатените работници отново започват да си намират работа и се наблюдава обратният процес.

Разбира се, цялата картина доста се изкривява от намесата на управляващите в икономиката – първо с повишаването на минималните осигурителни прагове, а от септември - отново с изкуственото увеличаване на минималната работна заплата в страната.

Проблемът е, че в крайна сметка тази намеса не отразява реално подобряване на производителността на труда и ръст на икономиката, което отново най-силно ще засегне нискоквалифицираните работници и ще забави възстановяването на заетостта в страната.