Статии ISSN 1313 - 0544

Различните разбирания за бизнеса: България и света

Автор: Красен Станчев / 05.03.2007
Оцени тази статия:

Поводът за тези бележки е едно обявление от 27 декември м.г., че българската компания „Челопеч майнинг" („ЧМ") е получила международната награда „Зелена ябълка" - златна, за най-добра практика в опазването на околната среда. „ЧМ" е златният победител за Европа за 2006 г.  Смятам, че разликата между факта на удостояването с тази награда и третирането на „ЧМ" от българските власти и - донякъде - от „зеленото" обществено мнение в страната, е крайно многозначително.

Лични бележки

Новината от декември ме накара да потърся информация за „ЧМ" от българската преса и от самата компания. Причините за този интерес са в крайна сметка лични.

През 1989 г. замърсяването на река Тополница с арсеник от хвостохранилищата на Челопечките мини, се смяташе за очевидно свидетелство както за антихуманната същност, така и за стопанската импотентност на стария режим. Този случай трябваше да бъде един от поводите за първата демонстрация срещу режима, организирана от „Екогласност" на 3 ноември. Но не бяха събрани научни доказателства за замърсяването и идеята отпадна.

На 10-ти август 1990 г. Великото народно събрание ме избра председател на комисията по опазване на околната среда, а на 11-ти трябваше да поема проблема с въпросното арсениково замърсяване. Подробните ми занимания с този проблем - включително посещения на място, запознаване с хора и в Челопеч, и по долината на замърсяването - продължиха до приемането на бюджета за 1991 г. В него трябваше да бъдат заложени ресурси за алтернативно водоснабдяване на поречието на Тополница. Впрочем историята на предприятието по комунистическо време доказва, че на практика не е имало възстановяване на щети от замърсявания. Сетне по инстинкт продължих да следя какво се случва с мината и производството на мед и злато.

Случаят с укриването на информация за замърсяването (заедно с още по-фрапантното заблуждаване на обществото по повод аварията в Чернобил) бе взет предвид при разработването на новия тогава закон за опазване на околната среда. В този закон, действал от 1991 до 2002 г., Челопеч присъстваше и като стопански казус: бе важно старите замърсявания да не пречат нито на приватизацията на предприятията, нито на частното финансиране на опазването на околната среда и възстановяването на нанесените щети, като бъде избегната реабилитацията на централното планиране през темата за замърсяванията. Това бе най-важният и може би най-трудния проблем, който трябваше да реша, докато работех върху проектозакона.

През 1994 г. случайно, в Манчестър, присъствах на огласяването на идеята за наградата „Зелена ябълка", отбелязваща добрата репутация в опазването на околната среда.

Стопанският принос на „ЧМ"

В отговор на моя интерес от компанията ни предоставиха годишните си отчети, останалото бе сравнение с достъпната статистика и известна „археологическа работа" на колегите от ИПИ. Поставихме си за цел, при консервативни допускания, да установим прекия (като самостоятелно предприятие) и непрекия (като част верига свързани предприятия, създаващи определена добавена стойност) принос на „ЧМ" към фиска и икономиката. Получи се следната картина.

Постъпления в бюджета от данъците върху дейността на "ЧМ" ЕАД (без да се смятат плащанията по линия на концесии) и свързаните производства на преки български доставчици за периода на работа на компанията са почти 100 милиона лева, по-точно - 96 милиона; това са средства равни на 1/3 от процента от БВП за 2006 г. и 9/10 от процента приходи в бюджета средно за годините за периода от 1999 до 2006 г.

Преките постъпления от дейността на компанията и облагане на трудовите възнаграждения на заетите в компанията за периода са почти 70 милиона лева, а постъпленията от свързаните производства на доставчиците и контрагентите на "ЧМ" ЕАД за септември 1999 - септември 2006 са над 26 милиона.

Брутната добавена стойност от дейността на компанията за този периода е над 161 милиона или средно на година възлиза на 0.07% от БВП, на 0.12% от брутната добавена стойност в промишлеността (за периода 1999-2004 г.) и на 2.26% от брутната добавена стойност в добивната промишленост; износът на компанията е почти ¼ от износа на българската икономика за същия период, а инвестициите - над 1/5 от средно годишните инвестиции.

Към фискалния принос на „ЧМ" следва да се добавят плащанията по концесии, които възлизат на почти 1/10 от общите концесионни приходи.

Поради разрастването на дейността расте и заетостта - от 2004 г. до септември 2006 г. има увеличение на заетите в компанията с над 25%; а брутното възнаграждение на работещите в "ЧМ" е над два пъти и половина по-високо от средното възнаграждение на заетите в България.

„ЧМ" е едно от ясните доказателства, че социално отговорното занимание на бизнеса е да увеличава печалбите си.

Видимото отношение от страната и чужбина

Не е трудно да се пресметне и какво предстои по всяко едно от горните пера. Може да се отчетат фактори като конюнктура на международните пазари, време на експлоатация на залежите и много други подобни.

Едно от непредвидимите обстоятелства е отношението на българските власти към компании като „ЧМ" техните доставчици, подизпълнители и пр.

Всеки читател в добро душевно здраве би помислил, че българското правителство би трябвало да е доволно от присъствието на компании с такава ефективност в икономиката. Не е задължително този читател дори да е чувал за намеренията на правителството да поддържа стопанския растеж, износа и заетостта. Достатъчно е само да се запознае с фактите и отчетите за дейността на компанията.

Прегледът на пресата обаче по повод „ЧМ" показва, че всеки, който си мисли така, е най-вероятно пълен идиот. Защо?

Защото от вестниците и електронните медии читателят ще разбере, че на „ЧМ" министърът на околната среда вече година отказва разширяване на дейността и нови инвестиции.

Защото от три-четири месеца тече обсъждане на правителствено ниво за това как да наложат допълнителни данъци на фирми като „ЧМ" чрез промяна на наредбата за концесионните възнаграждения.

Защото на фирмата майка на „ЧМ" се отказват да започне други проекти в страната.

Защото експертните групи, назначени и управлявани от самия министър, препотвърждават, че няма опасности за околната среда и здравето на хората.

Защото, за разлика от отношението в България, технологиите на „ЧМ" са одобрени от кредитиращи институции, включително Европейската банка за възстановяване и развитие.

Защото компанията бе удостоена със „златна" „Зелена ябълка" - награда, с която всички лауреати се гордеят, тъй като е представяна от неправителствена организация с доказано реноме и издържаща се от членски внос.

Защото в България на пръв поглед добре образовани активисти на различни зелени организации упорито разпространяват слухове, че „ЧМ" са мошеници.

Ако вникне човек в историята на отношенията между „ЧМ" и правителството не става дума за изразено отрицателно становище, а за чисто отрицателно отношение спрямо фирмата. Без да има каквито и да е обяснения, министърът просто не подписва съответното разрешение.

Цената на отрицателното отношение и мълчаливия отказ

Точно тя е един от стопанските феномени, който не се вижда нито от специалистите, нито от общественото мнение и пресата, многократно коментирала „ЧМ" за последните няколко години.

За да се разбере за какво става дума, ще трябва да онагледя споменатите по-горе счетоводни и икономически показатели.

Какво са 100 милиона лева? От една страна, това са парите, които правителството е харчило за два дни през 2006 г. От друга страна - това са приблизително 1/5 от процента на БВП, т.е. около 20% от онова, което гражданите и фирмите на страната създават наново всяка година (ако се отчете, че икономиката на страната расте средно с 5% на година). Образно казано, пет компании като „ЧМ" биха дали почти целия обем на новосъздадения продукт на икономиката.

Когато по административен път функционирането на тези компании се спира, цената на това действие е равна на пропуснатите ползи. Ако тази аналогия се приложи към случая с протакането на подписа на министъра за период от една година, горната граница на цената на това негово действие е именно 1/5 от ръста на БВП. Не е трудно да се изчисли какво означава това като дял от приходите в бюджета, като работни места и като доход на работещите.

Другото нещо, което не се вижда е обстоятелството, че в подобни случаи е налице пряко управление на икономиката. То не се осъществява обаче чрез управление на самото предприятие, а чрез управлението на различни регламенти, чрез регулиране. Тъкмо това е разликата, между държавното управление при комунизма и сегашното държавно управление. Преди ставаше дума за предприятия, които са „държавна" собственост. Сега предприятията са частна собственост, но е възможно регулиращата администрация да им въздейства с административни процедури, сякаш те са собственост на министъра или някоя друга разрешаваща организация.

Третото нещо, което не се вижда, е времевият хоризонт на тези въздействия. С голяма доза вероятност може да се очаква, че рано или късно пазарната конюнктура на предприятия като „ЧМ" ще се промени, цените и печалбите вместо да растат, ще се задържат на относително постоянно равнище или ще почната да падат. Това означава, че ограничавайки по административен начин възможностите за стопанска дейност тук, министърът, от една страна, скъсява времето, в което възможните положителни ефекти биха се проявявали, а от друга - дава шанс на конкурентни на българските компании да се възползват по-добре положителната стопанска конюнктура

Четвърто, мотивите на министъра са крайно неясни, но е видно, че резултатите от действията му са вредни. Онова, което не се вижда е, че цялата административно правна система е разработена така, че да създава такива казуси. Тъкмо това направиха народните представители преди около година, когато отхвърлиха принципа на мълчаливото съгласие и узакониха мълчаливия отказ.