Разходометърна българското правителство

На страницата на Института за пазарна икономика вече може да намерите разходометър на българското правителство. Той измерва колко са правителствените харчове с всяка изминала секунда от началото на годината чрез отброяване на бюджетните постъпления за единица време. Осреднените стойности за предходната година показват следното:

На базата на аналогична методология изчислихме, че 7 юни е денят, в който българските граждани са спрели да работят за правителството и са започнали да работят за себе през 2005 г., ако приемем, че до тогава целият доход на гражданите и бизнеса е бил отнеман от правителството, докато бъдат достигнати приходите в бюджета (за повече информация погледнете брой 248 на бюлетина). Преди няколко месеца беше предложено да се празнува “ден на държавния служител”. Ако има такъв ден, то може би най-добре ще е той да бъде 7 юни и по този начин всички българи ще имат повод за празнуване – държавните служители, които се “почитат” на този ден и останалите граждани, за които това ще бъде символ на свободата от правителството.

Правителствената намеса в българската икономика е една от най-високите в Европа – бюджетните постъпления са над 42% oт БВП. Независимо от това липсва политическа воля за намаляване размера на държавните приходи, въпреки че бюджетните излишъци през последните години правят макроикономическата обстановка благоприятна към съкращаване на разходите и намаляване на иззетия доход от гражданите под формата на данъци и такси. Разходите на правителството са раздути, но въпреки декларираните намерения, не се правят почти никакви усилия по посока по-голяма ефективност.

Широко дебатирана в края на миналата година беше така-наречената реформа в държавната администрация по повод съставяне на бюджет 2006. Обяви се намерение за “преструктуриране и оптимизиране” на бюджетните разходи, като за целта беше предвидено съкращаване на администрацията с 10% до 1 април 2006 г. Така, макар и имплицитно, управляващите си признаха, че бюрократичната машина е в голяма степен неефективна и може да се оптимизира чрез редуциране на заетите в държавния сектор. Разбира се, съкращаване на част от държавната администрация е само една от многото стъпки, които трябва да се направят, за да има реална “реформа” в тази сфера. Въпреки това, още в края на миналата година изказахме съмнение и песимизъм по отношение на реализирането дори и на това намерение. Прегледът на бюджетите на министерствата, ведомствата и второстепенните разпоредители с бюджетни средства показа, че заложените съкращения на щатни бройки е не повече от 5%. Поради липса на единна информация и публичен регистър на заетите в държавната администрация да се правят наблюдения и оценки за хода на “реформата” е силно затруднено. Но все пак информацията, която излиза в публичното пространство, е достатъчно красноречива и показва, че 10% съкращение на администрацията към момента е по-скоро фикция.

Първи април мина, а управляващите още не могат да се разберат по между си колко са заетите в администрацията и как трябва да се преструктурират и оптимизират държавните структури. Според министър Василев съкращението трябва да бъде около 8 000 души, а според представители на финансовото министерство – около 4 000 души. В същото време се откриват или се очакват да бъдат открити нови работни места и звена, свързани с присъединяването на България към ЕС – създава се Разплащателна агенция към Министерство на земеделието и горите, трябва да се създаде и Интервенционна агенция. Увеличават се и служителите в централните администрации на Министерство на правосъдието и в Министерство на финансите във връзка с ангажименти към ЕС.

Всичко това показва, че преструктурирането на заетите в държавния сектор не е приоритет на управляващите, въпреки че положителните ефекти от намалената държавна администрация са доказани както емпирично, така и теоретично в икономическите среди. Преобладаваща част от изследванията показват [1] , че съществува статистически значима отрицателна връзка между размера на държавата (измерен чрез бюджетните разходи като процент от БВП) и икономическия растеж, т.е. колкото повече расте преразпределителната тежест на държавата, толкова по-нисък е реалният растеж на БВП [2] . Причините за това са, че дейностите, предоставяни от държавата, са по-неефективни от частния сектор, а държавните служители се издържат чрез дохода на данъкоплатците и използват ресурси, които биха били използвани по-продуктивно от бизнеса и частните предприемачи. Недиректните ефекти от държавната намеса се изразяват в това, че харченето от страна на държавата променя стимулите на пазара, което рефлектира в промяна на относителните цени, лихвените проценти, заплатите и т.н. и така тези показатели не отразяват в пълна степен пазарната действителност. Загубата на излишък в икономиката се обуславя и от отрицателния ефект, който имат рестрикциите и регламентите върху икономическата активност.

Следната таблица показва връзката между икономическия растеж и размера на държавните разходи, базирана на данни за икономики от ОИСР в периода между 1960 и1996г.

Източник: Laffer Associates, Assessing the Impact of Taxes on Market Performance

Като заключение и повод за размисъл ще цитираме изказване на бивш министър от правителството на Нова Зеландия. Това е страна, която направи редица пропазарни реформи през последните години, една от които е осезаемо намаление на държавните разходи – от над 50% от БВП до по-малко от 40%. Като резултат, икономиката на страната расте с едни от най-бързите темпове в световен мащаб:

"Когато започнахме този процес с отдела по транспорта, той наброяваше 5,600 души. Като приключихме – бяха 53. Когато започнахме, в службата по горите работиха 17,000 души. Накрая имаше 17. Когато приложихме реформата и в министерството на публичните работи, то имаше 28,000 служители. Аз бях министър на публичните работи и накрая бях останал единствения му служител. Ние постигнахме намаление с около 66% на размера на държавната администрация, измерена чрез броя на заетите в нея".

[2] В икономическата литература съществува дебат по отношение на точния размер на оптималната държавна намеса. Някои икономисти считат, че държавни разходи до около 20% от БВП оказват положителни ефекти върху икономиката поради осигуряване на права на собственост, създаване на закони и правила. За България този дебат е несъществен, защото държавното преразпределение е над 40% от БВП, което е доказано неефективно и вредно за икономическата активност.