Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Разходометър на правителството за 2007 г.

Автор: Адриана Младенова / 05.01.2007
Оцени тази статия:
Тази седмица беше гласуван на второ четене Закона за бюджета за 2007 г. Простите аритметични сметки показват, че държавата ще харчи минимум по 678 лв. на секунда или 58,569 млн. лв. на ден. Преизпълнението на приходната част на бюджета, което вероятно ще се случи и през следващата година, ще увеличи допълнително числата. Тези пари се взимат от джоба на данъкоплатците (от нова година към това число се включват и европейските данъкоплатци чрез фондовете и помощите, които ще получим от ЕС) и попадат в ръцете на българските чиновници и бюрократи, които преразпределят и харчат “за общото благо” и в “името на народа”. Време е да се запитаме какво получаваме срещу тези харчове от близо 59 млн. лв. на ден, така наречените публични блага отговарят ли на пропуснатите ползи, които понасят данъкоплатците следствие на иззетия от тях доход?

Държавата харчи пари по няколко направления, групирани по функции на публичните разходи. За да сведем дискусията за бюджета на ниво индивид, изчисляваме колко средно допринася един нетен кредитор в икономиката за всяко едно перо на разходите. За тази цел приемаме, че нетните кредитори в икономиката са всички заети в частния и несубсидирания държавен сектор, т.е. това са всички икономически субекти, които добавят стойност в икономиката, а не преразпределят вече създадения доход.

Тъй като държавата не води статистика за броя на заетите в несубсидирания държавен сектор, данните, с които работим, са базирани на допускания и собствени изчисления и могат да варират с няколко процентни пункта от реалните стойности. Според данни на НСИ заетите в страната към второто тримесечие на 2006 г. наброяват 3200,8 хил. души. Заетите в частния сектор са 73%, съответно в публичния – 27%, а коефициентът на икономическа активност е 52,7% от населението на 15 и повече навършен години.

На един нетен кредитор се падат средно по 7383 лв. на година, с които финансира различни публични дейности. Най-голям процент от тази сума отиват за издръжка на социалното осигуряване, подпомагане и грижи (2540 лв. на година). За отбрана и сигурност всеки зает (без субсидирания обществен сектор) отделя по 1042 лв. на година, за здравеопазване – 839 лв. и за образование – 809 лв. В тези суми не се включват разходите, които правят хората по силата на техния свободен избор за задоволяване на нуждите им от образование, здравеопазване, сигурност и т.н., т.е. не се включват таксите, които се заплащат на университети и училища, разходи за учебници, курсове, лекарства, частни прегледи, охрана и т.н.
Трябва да осъзнаем, че държавата не предлага нито една услуга “без пари” и всеки данъкоплатец има легитимното право да търси отговорност и сметка за какво и как се харчат парите му и какво получава срещу своя доход, макар иззет принудително.