Разходка из Балканите

Наскоро се върнах от двуседмично пътуване до Словения и Сърбия и Чернагора. Пътуването беше финансирано от фондацията “Атлас” от Феърфакс,Вирджиния. В следващите редове описвам наблюденията си и субективнитеси впечатления от това пътуване. Самият доклад беше написан за фондацията“Атлас”, но искам да споделя впечатленията си също със семейството си,конгресмена Джеб Хенсарлинг, колеги и приятели.

От последното ми посещение през 1997 г., Словения страшно много сее променила. Може да се каже, че преходният период там напълно е приключил.Днес, Словения изглежда точно като другите страни от Западна Европа.Също така, страната е избрала свой собствен път на развитие, който следвазападно европейските традиции на социалната демокрация. Като имаме предвидчовешкия капитал, етиката на работа и разположението в Централна Европа,моето впечатление е, че повече класически либерализъм и индивидуалнасвобода биха направили Словения още по-просперираща. Обаче, словенцитеса направили свой собствен избор, следвайки западното разбиране за политическаи икономическа свобода. Така че не е изненадващо, че фондацията “Херитидж”определя Словения, според повечето показатели, като “свободна страна”.

Няколко преподаватели от университета в Любляна ме заведоха на вечеряв много приятен сръбски ресторант (храната беше отлична). Това, коетоми направи най-силно впечатление по време на дългите разговори е, четемите и проблемите, които колегите в Словения предпочитат да дискутират,са различни от тези, които обикновено чувам в Сърбия и Черна гора. Словенияи Сърбия се превърнаха в два различни свята. Моите разговори с университетскипреподаватели през тази вечер, по нищо не се различаваха от дискусиитес колеги от повечето западно европейски университети.

Моят домакин бе Жозе Менсингер, ректор на университета в Любляна, койтое един от най-старите европейски университети (основан в началото на17 век). Въпреки че имаме различни възгледи с него по много въпроси,аз дълбоко оценявам неговите академични познания, интелект и икономическизнания. С повече от четиридесет години академичен опит зад гърба ми,мога да кажа, че Жозе е използвал времето и труда си, за да изравниакадемичните стандарти в университета в Любляна с тези в западните страни.

Лекцията ми във факултета по право предизвика сериозен интерес. Кактопреподаватели, така и студенти проявиха буден интерес към темата намоята лекция, въпреки че беше твърде дълга (деветдесет минути). Студентитезададоха някои много важни въпроси. Също така мисля, че програмата поправо и икономика на университета в Любляна има много добро бъдеще.Основна “движеща сила” в тази програма е д-р Катерина Заич. Катеринае защитила своя докторат по икономика в университета “Джордж Мейсън”.На края на моя семинар, деканът на правния факултет, ме награди с прекрасенмедал и сертификат.

От Словения отидох в Черна гора. Моите колеги и приятели – Джон Мури Леонард Лиджио вече бяха пристигнали в Подгорица. Джон току що себеше пенсионирал след дълга и знаменателна академична кариера, включващапрезидент на колежа “Гроув Сити”, съпредседателство на университета“Хувър” и достигането до втория по важност пост в “Националната Фондацияна Науките” през 80-те години. Леонард е вицепрезидент на фондацията“Атлас”, преподава в университета “Джордж Мейсън” и освен това е в моментапрезидент на обединението “Мон Пелерин”. Всеки от нас проведе по едналекция в университета в Черна гора и представи доклад пред “Вторатамеждународна конференция за предприемачество”. Смятам че всеки от насзаинтригува аудитория от близо двеста студента и преподаватели. Студентитезададоха много въпроси, включително относно нашето мнение за ЕС. Единстудент попита дали Черна гора може да си позволи да не се присъединявакъм ЕС. Един от моите колеги обясни, че разходите по присъединяванемогат да бъдат много високи. Например, разходите за наемане на служители(различни от заплатите) ще трябва да се хармонизират с нивата в най-развититестрани, като Франция и Германия. Това хармонизиране, в последствие щеувеличи разходите за правене на бизнес в страните, в които повечетоот отраслите са сравнително трудоемки като Португалия, Полша и други.За компенсация, ЕС изплаща фиксирани като сума средства на тези страни.Ако приемем, че тези плащания са равни по размер на по-високите производствениразходи, изводът е, че по-бедните страни от ЕС получават “известно обезщетение”срещу това, че се отказват сами да определят законодателството си. Товаположение трудно може да се определи като равноправни отношения.

Не смятам, че някъде другаде в Източна Европа има програма за докторантипо икономика, която да отдава толкова внимание на Австрийската школа,Теориите за обществения избор и Новия институционален икономикс, колкотопрограмата на Веселин Вукотич в университета в Черна гора. Вукотич есъбрал ядро от млади хора и този човешки капитал ще бъде особено важен,ако Черна гора стане независима и реши да не се присъединява към ЕС.Като прибавим и много добрите млади икономисти като Милица Вукотич,Драгана Остожич и Мая Бакович, докторантите от Университета в Чернагора също ще получат добро образование по икономика.

Слободан Ковачевич, известен композитор от Черна гора, ни покани нагости в своята къща в провинцията. Запалихме огън в средата на къщата,опитахме много местни храни и напитки под акомпанимента на музикатана “гусла” (старинен инструмент с една струна, който векове наред сее използвал за съхраняване на местните традиции и историческите митове).Ковачевич изпълни за нас известното си произведение – “Черна горо, Чернагоро”. Тази песен съдържа в себе си силата на национален химн. На следващияден Веселин ни заведе до града Орази, родоначалното място на клана Пейович.Бях горд, че двама от най-близките ми приятели видяха от къде произлизам.

Мило Джуканович, Министър-председател на Черна гора, ни прие. В началотопредполагахме, че срещата ще представлява кратка размяна на любезности,но се получи интересна дискусия, която продължи един час. Министър-председателятне разговаря с нас като политик, а според всички нас, беше много открити сърдечен. Той ни разказа за направо невероятния и освен това незаконеннатиск от страна на ЕС, Черна гора и Сърбия да останат една държава,също така за икономическите проблеми на страната и за сложните преговорисъс Сърбия. Разговорът с Джуканович за ЕС само потвърждава теориятаза обществения избор, според която лидерите на ЕС единствено се интересуватот поддържане и разширяване на своите правомощия. Един от двамата миколеги му зададе въпрос по чувствителна тема – “защо поддържате независимосттана Черна гора”. Отговорът му беше едновременно искрен и съществен. Министър-председателятказа, че от 1918 г. досега, черногорците не са имали възможност да взиматрешения за бъдещето си. Също така, той каза, че Сърбия е около десетпъти по-голяма от Черна гора. Това означава, че оставайки в съюз съсСърбия, накрая Черна гора ще загуби националната си идентичност. Интересное да се отбележи, че много малко хора в Сърбия приемат втората причина.

Някои считат Джуканович за престъпник, защото е участвал в контрабанденвнос на цигари и петрол по време на санкциите срещу бивша Югославия.Аз имам свое собствено мнение по тази тема. На първо място, законосъобразносттана тези санкции е спорна. И ако това е така, кои закони Джуканович енарушил всъщност? В случая по-важното е, че много хора ми казаха, четой е използвал приходите от контрабандата за да изплаща заплати и пенсиив Черна гора. Така че докато изплащането на пенсиите и заплатите в Сърбияе закъснявало с шест месеца, ми казаха, че същевременно на хората вЧерна гора е плащано на време. Дали Джуканович е задържал част от паритеза себе си? Ако бях черногорец това нямаше да ме интересува. За менщеше да е важно, аз да получавам парите си на време.

Моето впечатление е, че Черна гора и Сърбия няма да останат заедно.Хората, с които разговарях в двете страни (включително шофьорите натакси), не проявяваха особен интерес от запазване на обединението. Номи направи впечатление, че няма враждебност между сърбите и черногорците.Струва ми се, че по-голямата част от сърбите и черногорците са добриприятели и ще останат добри приятели.

Основният проблем за бъдещето на Сърбия са националистите (най веченеобразовани хора или дори по-лошо, учили, но не доучили). С неспособносттаси да се отърсят от предразсъдъци от миналото, тези хора застрашаватбъдещето на страната. Обединяването на социалисти и националисти в Сърбиядосега е навредило най-малко на едно поколение, а по-вероятно на две.Дори по-лошо, националистите и социалистите търсят и получават подкрепаот Русия. В цяла Източна Европа и особено в Балтийските страни е силноизразено чувството, че Путин е ясна и настояща заплаха за новопридобититесвобода и права на хората. Много пъти ми казаха, че Путин започва дасе чувства като нов руски цар. Така че, не е изненадващо, че социалиститеи националистите смятат, че всички пътища водят до Русия.

В Белград изнесох лекция пред факултета по политология. Деканът нафакултета, както и някои от най-известните преподаватели по политологияи икономика в Сърбия се присъединиха към голямо множество студенти,за да чуят моята лекция. Смятам, че думите ми бяха посрещнати многодобре. Репортерка от белградския ежедневник “Данас” също посети лекциятаи си водеше бележки. След това тя дойде при мен за някои допълнителникоментари и разяснения. За съжаление интервюто беше публикувано предида мога да го прегледам. Така че не можах да коригирам някои малки неточности(като например дефицита по време на управлението на Рейган, разликатамежду федералния и държавния бюджет и други). Все пак, репортеркатабеше разбрала правилно основното ми послание. Смятам, че интервюто бешесполучливо.

Дъщеря ми Бренда се присъедини към мен за няколко дни в Белград. Белградзначително се е променил от последното ми посещение. Градът е многопо-чист. Хората изглеждат по-щастливи. Магазините изглеждат добре ипредлагат разнообразие от стоки. Ромската музика е добра както винаги.Джон и Бренда се опитаха да пеят заедно с група ромски музиканти, нопоследните пееха фалшиво. Обслужването обаче, все още е незадоволително.Когато човек влезне в магазин винаги трябва сам да потърси някой, койтода го обслужи, защото персоналът не идва сам.

Пиша тези редове преди изборите в Сърбия. Смятам че хора като Шешел,Милошевич и техните последователи са най-деструктивните елементи насръбското общество в наши дни. Надявам се, че те ще загубят изборитена 28 декември. В противен случай, ще бъде много жалко за всички свестнисърби, които познавам. А най-потърпевши ще бъдат младите хора в Сърбия.

 

 

 

 

 

 

 


Свързани публикации.