Разходите за отбрана и бъдещето на армията
Една от основните функции на държавата е да осигурява защита на живота и собствеността на гражданите от вътрешни и външни посегателства. По тази причина всяка година от консолидирания бюджет се отделят значителни по размер средства за сигурност. Тук конкретно ще разгледаме разходите за отбрана през 2006 г. т.е. – какъв ще бъде бюджетът на българската армия.
Като обща рамка трябва да отбележим, че приходите и разходите в консолидирания бюджет за 2006 г. се предвижда да са в размер на 40% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Това преразпределение обаче, е твърде възможно да бъде надхвърлено, ако се продължи тенденцията от последните няколко години, тъй като приходите в бюджета се оценяват твърде консервативно, което позволява голямото им преизпълнение. Като следствие от по-големите приходи държавата разполага с повече пари за увеличаване на разходите. Следователно заложените разходи от над 18,25 млрд. лв. в бюджета може да нараснат през следващата година.
Това на практика означава, че предвидените разходи за отбрана в размер на 1,086 млрд. лв. (2.4% от прогнозирания БВП за 2006 г.) всъщност могат да бъдат надхвърлени. Освен това в приложенията към закона за бюджета са предвидени заеми за модернизацията на армията в общ размер от 1,273 млрд. лв., част от които ще бъдат изразходени още през 2006 г. Тази част обаче, за момента не е известна, но това означава, че разходите за отбрана вероятно ще са около 3% от БВП за 2006 г.
Тук възниква въпросът – необходими ли са толкова големи военни разходи за страна, която не е поставена под реална заплаха да води война и която участва в най-големия отбранителен съюз – НАТО. Тези очаквания се потвърждават и от стратегическия преглед на отбраната[1], където е записано: "Анализът на средата на сигурност показва, че през следващото десетилетие не се очаква Република България да бъде изправена пред заплаха от конвенционален военен конфликт, застрашаващ териториалната й цялост."
Модерната, боеспособна армия трябва най-общо да има два компонента – добре подготвени войници и съвременна техника, с която да си служат. В случая обаче, това не означава самоцелно купуване на ново и скъпо оборудване и поддържане на многоброен състав на въоръжените сили. На практика на българската армия в момента и липсват и двете съставки.
От една страна броят на военните е прекалено голям, като това се отнася в много по-голяма степен за командния персонал, който е предвиден за други условия и за значително по-многобройна численост на армията. Освен това в Министерството на отбраната и в Генералния щаб има дублиране на функциите, което означава, че разходите за управление на армията са много по-високи отколкото е необходимо, тъй като заплатите в тези ведомства са по-високи от средната за армията.
Друг съществен проблем е, че преминаването към професионална армия се отлага с всяка изминала година. Тъй като все още не е представена управленската програма на правителството не е известно какво се предвижда в нея по този въпрос. Според документите на министерството най-ранната възможна година за преустановяване на наборната служба е 2008, но тя все още не е твърдо установена. Това се случва при положение, че в други страни, които са се присъединили наскоро към НАТО вече активно текат процеси на професионализация. През 2003 г. беше премахната наборната служба в Словения, а през 2004 г. в Чешката република и в Унгария. Освен това в повечето страни-членки на НАТО службата в армията е изцяло доброволна и тенденцията е това да се случва във все по-голям процент от тях. В останалите страни се намалява срокът на задължителната казарма и се планира преминаването към професионална армия[2].
Предимствата на професионалната армия са ясни: по-подготвени и по-мотивирани военни, с по-добри възможности за използване на модерна техника, по-ефективно използване на ресурсите. От друга страна се премахват негативните ефекти от задължителната повинност – загуба на доходи на част от производителното население, деквалификация, принудителна емиграция. Като цяло ползите за обществото от професионална армия ще са много по-големи и ще има възможност за намаляване на разходите, тъй като тя ще позволи да се гарантира поне същото ниво на сигурност при значително по-малък брой военни. Такива примери са страни като Ирландия и Нова Зеландия с армии (заедно с цивилния персонал в министерствата) от около 12-13 хил. души, които участват в множество международни операции по света.
Остава открит въпросът колко точно да останат военнослужещите и администрацията в министерството на отбраната след приключването на реформата. Един от възможните показатели е съотношението между числеността на армията и населението на страната, където България се намира на едно от последните места и следователно има нужда от значително намаление на броя на военнослужещите. Като най-добри практики по света се очертават Канада, Люксембург, Литва, Латвия, Нова Зеландия, Естония и Ирландия. Въпреки че почти всички от посочените страни са малки, Канада е пример за относително голяма страна с ефективна армия. Процентът на армията спрямо населението, който ще бъде достатъчен за България, може да се определи като средноаритметичен от коефициентите на посочените страни. Тогава, при запазване на същия брой на населението както през 2003 г., въпреки че то всяка година намалява, се получава, че общият размер на военния и цивилния персонал трябва да бъде между 17 200 и 19 800 души (в зависимост дали средната е претеглена или не). Спрямо плановете за 39 хил. персонал през 2010 г. това би било едно значително намаление. Това естествено ще се случи при напълно професионална армия, така че сигурността на страната няма да бъде застрашена.
Международните сравнения показват, че разходите за отбрана спрямо БВП в България са доста високи както спрямо старите (които са богати), така и спрямо новите членове на НАТО (които са относително по-бедни от старите), а освен това и спрямо средното равнище за света, което според данни на Централното разузнавателно управление на САЩ е около 2% от световния БВП. Тоест, въпреки че е бедна страна, България си позволява да харчи относително повече за отбрана, отколкото повечето членки на НАТО. Можем да отбележим освен това, че дори скандинавските страни с традиционно висок дял на публичните разходи отделят за отбрана не повече от 2% от БВП, като за Дания това съотношение е 1.5%.
Възможно е това да се случи при предвиденото модернизиране на армията, което предстои. Това модернизиране е необходимо, тъй като е предпоставка за създаването на боеспособна и подготвена армия, но това не означава, че трябва да се изразходват прекомерно големи суми без това да е икономически оправдано. Според проектите на министерството се предвижда закупуването на 18 хеликоптера, на 8 транспортни самолета и на автомобилна техника за сухопътните войски на обща стойност от около 1.3 млрд. лв. Покупката на тази техника, обаче, трябва да бъде свързана с целите и приоритетите на армията през следващите няколко години. Тук трябва да се има предвид дали България ще участва активно в задгранични операции и каква част от необходимата техника за тези операции се предоставя от партньорите в НАТО. Именно тези аргументи изтъкват някои експерти срещу извършването на подобни покупки. Освен това във военното министерство се наблюдават случаи, при които се заобикаля Законът за обществените поръчки и не се оповестява информация поради съображения за секретност. Това дава възможност да не се избере най-изгодната оферта и в крайна сметка да се повишат разходите за изпълнение на поръчката. Така средствата на данъкоплатците не се изразходват ефективно и остават съмнения за корупция.
Като важна стъпка за по-доброто функциониране на министерството се разглежда въвеждането на програмното бюджетиране, но в проекта за бюджет през 2006 г. не присъства (изглежда отново поради конфиденциалност) програма от Министерството на отбраната.
Липсата на прозрачност се отнася и до военните имоти, приходите от продажбата на които могат да се използват за финансиране на армията. Затова е необходимо да се състави подробен списък, да се оцени кои имоти са необходими предвид на намаления състав и нужди на армията и останалите да се приватизират. Примери за успешна приватизация на военни имоти имаше през 2005 г., което се случи поради наличието на търг, и тази практика трябва да бъде продължена. По този начин ще се използва съществуващият ресурс за финансиране на модернизацията на армията без за това да са необходими допълнителни държавни заеми.
Като цяло през 2006 г. отново ще се изразходят значително повече средства за отбрана отколкото е целесъобразно. Това се налага поради отлагането на реформата, насочена към пълна професионализация, и извършването на сделки, които не са напълно обосновани. Модернизацията на армията е необходима поради използването на остаряла техника и технологии, както и заради ангажиментите, свързани с членството в НАТО. Начинът, по който ще се изразходят средствата обаче, трябва да гарантира ефективност и прозрачност, защото в противен случай остават съмнения за прахосване на пари и корупция.
Таблица 1: Численост на армията и население на някои страни към (2003 г.)
|
|
Въоръжени сили (хил.) |
Население (хил.) |
Въоръжени сили/население (%) |
|
Канада |
62 |
31510 |
0.197 |
|
Люксембург |
1 |
453 |
0.221 |
|
Литва |
8 |
3444 |
0.232 |
|
Латвия |
6 |
2307 |
0.260 |
|
Нова Зеландия |
10.6 |
3875 |
0.274 |
|
Естония |
3.8 |
1323 |
0.287 |
|
Ирландия |
12.1 |
3956 |
0.306 |
|
Холандия |
53 |
16149 |
0.328 |
|
Испания |
135 |
41060 |
0.329 |
|
Чешка Република |
35 |
10236 |
0.342 |
|
Германия |
285 |
82476 |
0.346 |
|
Великобритания |
214 |
59251 |
0.361 |
|
Полша |
150 |
38587 |
0.389 |
|
Белгия |
42 |
10318 |
0.407 |
|
Дания |
22 |
5364 |
0.410 |
|
Унгария |
45 |
9877 |
0.456 |
|
Норвегия |
22 |
4533 |
0.485 |
|
Съединени щати |
1486 |
294043 |
0.505 |
|
Италия |
325 |
57423 |
0.566 |
|
България |
45 |
7801 |
0.577 |
|
Франция |
356 |
60144 |
0.592 |
|
Португалия |
68 |
10062 |
0.676 |
|
Турция |
823 |
71325 |
1.154 |
|
Гърция |
203 |
10976 |
1.849 |
Източник: Списание NATO Review, International Financial Statistics, НСИ, министерства на отбраната на някои страни
Таблица 2: Разходи за отбрана в някои страни и света
|
Страна |
Военни разходи (% от БВП) |
Година |
|
Албания |
1.5 |
2002 |
|
Австрия |
0.9 |
2004 |
|
Белгия |
1.3 |
2003 |
|
България |
2.6 |
2006 |
|
Канада |
1.1 |
2003 |
|
Хърватска |
2.4 |
2002 |
|
Чешка Република |
2 |
2004 |
|
Дания |
1.5 |
2004 |
|
Естония |
2 |
2002 |
|
Финландия |
2 |
1999 |
|
Франция |
2.6 |
2003 |
|
Германия |
1.5 |
2003 |
|
Гърция |
4.3 |
2003 |
|
Унгария |
1.8 |
2002 |
|
Ирландия |
0.9 |
2001 |
|
Италия |
1.8 |
2004 |
|
Япония |
1 |
2004 |
|
Латвия |
1.2 |
2001 |
|
Литва |
1.9 |
2001 |
|
Малта |
0.7 |
2004 |
|
Мексико |
0.9 |
2004 |
|
Холандия |
1.6 |
2004 |
|
Нова Зеландия |
1 |
2002 |
|
Норвегия |
1.9 |
2003 |
|
Полша |
1.7 |
2002 |
|
Португалия |
2.3 |
2003 |
|
Румъния |
2.5 |
2002 |
|
Словакия |
1.9 |
2002 |
|
Словения |
1.7 |
2000 |
|
Испания |
1.2 |
2003 |
|
Швеция |
1.7 |
2004 |
|
Швейцария |
1 |
2001 |
|
Украйна |
