Разходи за „обществени блага“

Word Format (Word Format)

Публичните разходи могат да се разделят най-общо на две групи: преразпределение и създаване на „обществени блага“. Създаването на обществени блага също съдържа значителна доза трансфер на доход, но поне на книга всички граждани имат достъп и могат да се окажат ползватели.

За последните три години „създаващата“ функция на държавата се изчерпва до под 50% от общите публични разходи. По-същественият въпрос е не колко се харчи, а какво се постига с тези разходи. По-конкретно, разходите отиват за:

1/ Обща администрация – 7,1%. След съкращаването на определен брой държавни служители през 2002 г., явно през 2003 г. аргументът „Европейски съюз“ ще подкрепи пролиферирането на нови агенции и служби. Интересен детайл е защо няма значимо спадане на разходите за администрация, след като правителството декларира намерение за ограничаване на админстративните режими за бизнеса, т.е. работата на чиновниците би трябвало да намалява?

2/ Обрана и сигурност – 13,4%. Подготовката за членство в НАТО предопределя до голяма степен размера на разходите за отбрана. Но правенето на бюджет на принципа „еди-колко си процента от БВП“ и „около средното за страните от Централна и Източна Европа“ не означава благоразумно харчене на парите на данъкоплатците. Специално за армията, за 2003 г. не се предвижда да се случат две съществени реформи – премахване на наборната служба и уволняване на нищоправещите военни служители. При вътрешната сигурност (МВР и съдебна система) е важно да се отчита, че опазването на собствеността и гарантиране на договорите очевидно не е приоритет; това се вижда по частните разходи за застраховки срещу кражба и абонаментите за охрана.

3/ Образование – 10,6%. Смисълът на разходите за образование е учениците и студентите да получат знание и умения за събиране на знание. Структурата в момента показва, че приоритетът на правителството е заетите служители в „образованието“ да получават заплати. Над 90% от разходите за средно образование отиват за заплати и парно; един път и половина повече учители обучават определен брой деца, сравнено със страните от ОИСР; резултатите на учениците по математика вече са под средните за страните от ОИСР (1999 г.). Отгоре на това, експерименталните матури еднозначно показаха, че стоенето в класните стаи не е равносилно на „образование“, и че който иска да научи повече, трябва да плаща за курсове и частни уроци. Първа стъпка би била намаляване на заетите поне до средните стойности в ОИСР.

4/ Здравеопазване – 11,1%. ИПИ многократно е коментирал принципните недостатъци в модела на финансиране на здравните услуги (виж повече) . В сегашния си вид, направените разходи в значителна степен не създават насрещна здравна услуга, а когато го правят, преразпределителният характер е почти очевиден. Дори институция като Световната банка, която обичайно защитава разходите за здраве и образование и „подпомага“ правителствата в техните политики, препоръчва около 20%-но намаляване на капацитета на болниците.

Дял на разходите за публични услуги в общите нелихвени разходи

  2001 2002 2003
Обща администрация 8,7% 6,9% 7,1%
Отбрана и сигурност 13,3% 13,5% 13,4%
Образование 10,9% 10,9% 10,6%
Здравеопазване 11,0% 11,3% 11,1%
Благоустройство 4,6% 2,8% 5,3%
Общо публични услуги 48,6% 45,4% 47,5%

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.