Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Разхищението продължава

Автор: Петър Ганев / 16.12.2016
Оцени тази статия:

Увод към „Черна книга на правителственото разхищение в България“ (2016)

 

В периода 2009-2015 г. правителствата на България натрупаха бюджетен дефицит в размер на над 12 млрд. лева. Прогнозите за следващите няколко години също предвиждат дефицит, което означава, че публичните финанси на страната най-вероятно ще направят пълно десетилетие на дефицитно харчене. Този факт е от особено значение, тъй като настоящата публикация ясно показва как публичният ресурс у нас се прахосва в големи размери. Намеренията винаги са добри - от магистрали и спортни зали до велоалеи и паркове, но в крайна сметка се вижда, че данъкоплатецът е платил твърде скъпо и често не е получил нищо смислено в замяна. Именно това прахосничество води до хронични дефицити и до по-малкото възможности за по-добър живот.

Черната книга на правителственото разхищение излиза за втора поредна година и разкрива познатите недъзи на боравенето с публични средства в България. Тази година се включиха повече автори, с по-ясно изразен журналистически и разследващ профил, което резултира в повече примери на разхищение, в т.ч. много регионални такива, и в безкрайно много детайли. Тази детайлност е абсолютно необходима, тъй като прахосничеството не следва да е обект на празнословие, а да бъде внимателно изследвано и оголвано за пред широката публика. Именно тази публика си плаща за всеки прахосан лев от бюджета.

Черната книга обаче не е одитен доклад. В нея няма да намерите само сухи факти. В нея ще намерите истински истории на прахосничеството. Истории, които са достъпни и разбираеми. Някои от тях са знакови - например тези за парка около НДК в столицата или спортната зала "Колодрума" в Пловдив. Други са по-всеобхватни - например тези за поддържането и модернизирането на железопътната мрежа в страната или за строителството на пътища. Има и по-злободневни теми, като разследването за луксозните автомобили в публичните институции. Различни примери, но всички минаващи под общия знаменател на разхищението, злоупотребата и облагодетелстването с чужди пари – нашите пари.

И тази година имаме пример за напълно безсмислени проекти. Било то прекрасният празен стадион в Дряново или дигата, която не пази Криводол от наводнения. Интересни са и примерите за къщите за гости, които бяха направени с европейски средства, а сега на практика не работят. Последното е именно от тези примери, които показват как разхищението на европейски пари едва ли не се приема като нещо нормално у нас. Пристрастяването към усвояването обаче води и до зависимост, която вече е лесно видима в публичните финанси и трудно се лекува. Публичните инвестиции, които в голямата си част се финансират с европейски средства, станаха заложници на прахосничеството на уж чуждия ресурс.

Една от най-важните теми в Черната книга разглежда и публичния ресурс (отново по европейски програми), който отива в родните медии. Установяването на подобни финансови взаимоотношения между държава и медии, при това на всякакво ниво, е не просто спорно, а изключително вредно. Ефектите от подобни практики са не само икономически, а касаят въобще здравето на демокрацията у нас. Здраве, което е сериозно разклатено през последните години.

Черната книга не следва да се чете просто със злоба към един или друг случай на прахосничеството. Черната книга следва да има образователен характер и да провокира промяна в мисленето и отношението към публичните институции у нас и изобщо към ролята на държавата във всекидневния ни живот. Прахосничеството не се отнася единствено до морала, а до заложените правила и норми. Последните зависят и от читателя на Черната книга.