Статии ISSN 1313 - 0544

Равносметката на Вълчев

Автор: Методи Лазаров / 10.10.2008
Оцени тази статия:
 

Изминаха малко над две години откакто Министерството на образованието изработи Националната програма за развитие на училищното образование. През миналата седмица министър Вълчев представи доклад за свършеното по програмата през предходната учебна година и актуализира основните мерки и цели в развитието на образованието. Важно е да припомним, че реформите в образованието започнаха да се случват в следствие на кризисната ситуация покрай учителските протести от предишната есен. Връхната точка на напрежение между учителското съсловие и образователното министерство позволи прокарването на пазарни принципи в тази сфера, които смятаме, че трябва по-решително да бъдат отстоявани и използвани в целия публичен сектор.

Видимото

Според договореното миналата есен заплатите на учителите се увеличиха с 46% до 650 лева, а според доклада над 97 на сто от учителите са обхванати от системата за диференцирано заплащане и трябва да получават по една допълнителна заплата и добавки по втория и трети стълб на диференцирано плащане. Определянето на брутната заплата от тази година е децентрализирано, което означава, че възнагражденията на учителите могат допълнително да бъдат увеличавани благодарение на доброто управление на делегираните бюджети на училищата. Делегираният бюджет засилва финансовата самостоятелност на директора при управлението на училището, а програмното финансиране би трябвало да увеличи ефективността в харченето на средства.

Разработи се система за външно оценяване на учениците след IV, VII и XII клас, която е важна стъпка в хармонизирането на оценяването в училищата и премахване на неравнопоставеността между учениците на праговете между различните степени на образование. Предприеха се и действия за закриване на маломерните паралелки, а в допълнение над 300 училища ще бъдат закрити към 15 септември заради демографски причини, което означава, че останалите училища ще получат по-висока субсидия към бюджета си.

Във висшето образование също има добро развитие, защото таксите за обучение вече се определят от самите университети като за учебната 2008/2009 г. най-високата годишна такса за обучение във висшите училища ще бъде 960 лева, а най-ниската - 267 лева, което в средносрочен план би трябвало да подсигури качеството на образованието. Отделно МОН е създал от 2005 г. насам четири електронни регистъра, които трябва да улеснят работата на висшите училища в управлението на студентите и също така да намалят измамите с дипломи за висше образование.

Невидимото

Въпреки отчетените успехи, МОН продължава с някои тревожни практики, които спират и реално обезсмислят реформите.

За учебната 2008/2009 г. са предвидени 41 милиона лева за безплатните учебници на учениците от първи до седми клас в общинските, държавните и частните училища. Закупуването и доставката на учебниците се извършва от общината, което на практика създава условия ако ли не за корупционни схеми, то за неефективно харчене на заделените пари. По-добър вариант е вливането на тези пари в делегираните бюджети и самите училища да определят вида и броя на закупуваните учебници. В този смисъл би трябвало да е цялата реформа на училищното образование - по-голяма децентрализация.

Предложението за реформа във висшето образование беше спряно през май 2007 и оттогава нещата при университетите буксуват. Грешно е да се мисли, че чрез разширяването на приема на студенти директно от МОН се създава конкуренция между университетите, понеже местата вероятно няма да бъдат запълнени изцяло. Трудно е да се разбере също така как чрез фиксирането от страна на МОН на максимални стипендии за студенти и докторанти и одобряването на пари за ремонт на студентски общежития през Министерския съвет се осигурява по-голяма самостоятелност, прозрачност и финансова дисциплина на учебните заведения. Университетите продължават да разчитат на държавната субсидия без оглед на постигнатите резултати. Не е изненадващо, че когато на публични дружества им е осигурен такъв финансов комфорт се извършват злоупотреби с държавна собственост, каквато и е причината за планувания от министър Вълчев законопроект за забрана на реституцията на земи, предоставени на висшите училища.

Вместо заключение

Въпреки, че в сферата на образованието се наблюдават положителни промени или по-скоро наченки за промени, необходимо е да припомним, че основните характеристики при изграждането на една ефективно работеща образователна система неминуемо са свързани с наличието на:

1) Лична отговорност - родителите носят главната отговорност да образоват децата си или да им предоставят добро обучение, а не държавата

2) Автономност - учителите и директорите трябва да имат свободата да избират и разработват сами учебните програми и начина на преподаване, включително и възможност да получават доплащане от родителите, ако предоставят допълнителни услуги

3) Децентрализация - трябва да бъде предоставена по-голяма финансова свобода на училищата, възможност сами да определят организационната си структура и начина на управление, броя на учителите, техните заплати и необходими квалификации, критериите, на базата на които се определят възнагражденията.

4) Финансирането на публичните училища трябва да става на база на ясни критерии като брой ученици, които ги посещават, резултатите от изпитите, предложени проекти за въвеждане на нови методи за преподаване или подобряване на процеса на обучение.

5) Конкуренция - трябва да се оценяват работата на учителите чрез външни и вътрешни оценки (матури, входни и изходни тестове) и да има еднакви стандарти, които измерват качеството на обучение и нивото на знанията на учениците.

В допълнение на това, абсолютно необходимо е да има отчетност и резултатите от тези оценки да са достъпни за родителите, защото това е сигнал къде да записват децата си. По този начин и образователните институции могат да се конкурират помежду си, което е движещата сила за иновации и подобряване на качеството и ефективността на работата.

Надяваме се, че реформите, които препоръчваме, ще се случат в скоро време без осъществяването на заплахите за нови учителски протести тази есен. Ако обаче това е нужният инструмент за осъществяване на натиск върху правителствения сектор или необходимия стимул за самата система за промени отвътре, то нека се надяваме, че реформите ще продължат до естествения им завършек без избухване на напрежение в обществото. В интерес на обществото и правителството е да се използват колкото се може повече пазарни принципи в публичния сектор, защото конкретно в образованието това ще доведе до по-добро образование за подрастващите и младежите и по-добри възнаграждения за преподавателите.