Ран: „Търговци на невярна информация“

Критиците на Ромни за неговите средства на Кайманите вероятно също държат парите си там

Миналата седмица „ABC News” публикува статия с водещото заглавие „Мит Ромни държи милиони долари от личното си състояние в инвестиционни фондове на Кайманите – данъчния рай на Карибите“. Това, което репортерите пропуснаха да споменат, е, че „АBC“ е част от „Disney Corp.“ и също притежава милиони долари във фондове, регистирани на Каймановите острови. Вероятно повечето от служителите на „ABC“, включително и репортерите, написали тази статия, също държат част от парите си в такива фондове на Кайманите. Това се отнася и за много от Вас, читателите на тази рубрика, дори и да не го знаете.

Така функционира реалният свят. Повечето големи и средни компании, синдикални съюзи, университети и други организации с нестопанска цел, включително екологични организации, държавни и местни правителства имат пенсионни планове за своите служители. Често администраторите на тези средства ги влагат в корпоративни акции, облигации и различни видове инвестиционни и хедж фондове. Обикновенно тези администратори наемат специализирани фирми, които да управляват части от порфейла им. Някои от тях са специализирани в акциите на бързорастящи фирми, други – в акции на фирми, предоставящи комунални услуги, трети – в държавни и корпоративни облигации. Други инвестират във високорискови начинания, като новосъздадени фирми или такива, които са в затруднено положение  и имат нужда от т.нар. „turnaround“ експерти*.

Администраторите на тези средства с право диверсифицират риска от пенсионните фондове и максимизират възвръщаемостта им, като разпределят инвестициите между различни видове фондови мениджъри. Фирмата на г-н Ромни „Bain Capital“ е типичен пример за специализация в инвестиране в нови и затруднени компании. Това е високорисков бизнес, за чието правилно управление е нужен много опит. Ако тези затруднени компании успеят, фирмите, инвестирали в тях, се компенсират добре, но ако те се провалят (както се случва често), то тогава инвеститорът може да фалира. Всеки, който проявява някакъв интерес към пенсионни фондове, университетски дарения или резервни фондове на организации със стопанска и нестопанска цел печели, като наема кравилифицирани и успешни инвестиционни мениджъри.

Имам приятел, който ръководи много успешна инвестиционна фирма, която управлява около 20 милиарда долара. Той и неговите колеги съумяха да предложат много по-висока средна възвръщаемост на тези, които директно или индиректно са вложили парите си чрез тях в различни видове пенсионни фондове, университетски дарения, корпоративни средства и др. Моят приятел е установил, че повече от 100 милиона души са бенефициенти под някаква форма на средствата, които неговата фирма управлява. Когато фирмата му постига висока възръщаемост, това означава че някои лица ще получават по-високи пенсии (в някаква степен), или ще намалят разходите за обучение на своите деца, ако университетските дарения вървят в правилната посока. Също така компании, които са инвестирали свободните си капитали, ще разполагат с повече средства за наемане на нови работници и ще могат да предложат на всички по-добри възможности за работа.

„Bain Capital“ е по-голяма фирма от тази на моя приятел, тоест основателно може да се предположи, че повече от 100 милиона души получават изгоди под някаква форма от много успешната и усърдна работа на г-н Ромни и неговите колеги. Всъшност, ако някой сметне точно колко работни места са създадени пряко или косвено от „Bain“ чрез предоставяне на високи нива на възръщаемост на всички тези хора, инвестирали индиректно в тях, числото може да се окаже много по-високо от 110-те хиляди служители на компанията. Ромни би трябвало да направи оценка на тези индиректни работни места, създадени от неговата фирма, и да я използва и популяризира в предизборната си кампанията.

Г-н Ромни вероятно няма представа какъв дял от неговите средстава се намира във фондове, регистрирани на Кайманите, защото по-голямата част от неговите пари се управляват от т.нар. слепи тръст фондове (при които инвеститорите не знаят в какви активи инвестира тръст фондът). Очаквам, че всички останали основни кандидати и дори президентът Обама също държат част от своите средства в такива фондове на Кайманите (отново управлявани от слепи тръст фондове) дори и да не го знаят, защото техните инвестиционни мениджъри най-вероятно са вложили парите им във фондове на Кайманите – нещо логично и отговорно.

За гражданите на САЩ доходите от фондове на Кайманите са обект на пълно данъчно облагане и няма доказателства, че г-н Ромни, г-н Обама или някой друг от кандидат-президентите не си плаща данъците, произтичащи от такива фондове. Правителството на Каймановите острови има сключена спогодба за обмяна на информация с данъчните служби в САЩ, така че би било неблагоразумно да се опитва избягването на данъци, като се използва тази държава. Както отбеляза експертът по Кайманите Аднрю Морис, който е професор по право и икономика в Университета на Алабама: „Много от инвеститорите на Кайманите са организации, освободени от данъци (например благотворителни). Тъй като тези организации не са данъчно задължени, следва, че те не са инвестирали там, за да избегнат данъците, а поради някаква друга причина. Каква може да бъде тя? Кайманите са с по-модерна и по-евтина регулаторна структура за хедж фондовете от САЩ. Техните закони са по-подходящи за надзор над тези фондове, оттколкото щатските, ориентирани главно към регулациите на дребно.

В резултат на това на Каймановите острови са регистрирани много голям процент от хедж фондовете в света. При тяхната регулаторна система схеми за измама „Понци”** от типа на тази, приложена от Бернард Л. Мадоф или смесването на парите на клиентите с тези на фирмата, както в компанията на Йон Корзин, би било много трудно, дори невъзможно. Може да се твърди, че каймановата регулаторна система предлага много по-добра защита на инвеститорите, отколкото Комисията по ценни книжа и фондови борси или Комисията по търговия с фючърси на САЩ – при това само срещу част от разходите и бюрокрацията, с която биха се сбъскали.

Ако съветвах г-н Ромни, щях да му кажа да спре да заема отбранителна позиция за това, че е богат и да предизвика останалите кандидат-президенти и членовете на медиите да докажат, че нямат свои средства директно или индиректно инвестирани във фондове на Кайманите, в застрахователни дружества или тръстове. Това е тест, на който те почти сигурно ще се провалят и то по основателни причини. Отчасти Каймановите острови просперират, защото САЩ се проваля да осигури финансови регулации и данъчна система, които да не са саморазрушителни. Без Кайманите и другите финансови центрове всички ние щяхме да бъдем по-бедни и щеше да има по-малко работни места в САЩ. Всички кандидати трябва да признаят това и да обяснят, че по-скоро биха направили американските финансови регулации и данъчни системи като тези на Кайманите, а не обратното.

„Turnaround” експерт* – експерт, който е специализиран в това да управлява компании, които са на загуба или не се представят според очакванията, и да ги превръща в печаливши.

Схема „Понци”** – схема за измами, кръстена на нейния създател Чарлз Понци. Нарича се още „схема на кредитиране с частичен резерв” и се състои в това, че на участниците в нея се предлага висока възръщаемост, а парите идват от тези, инвестирали след тях. Следователно само първите получават парите си, а останалите губят своите.

* Статията е публикувана за първи път във вестник „Washington Times“ в понеделник, 23 януари, 2012 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Даниел Георгиев – стажант в ИПИ.  

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.