Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

РАН: Само привържениците на високите данъци са изненадани (Данните ясно сочат, че големите правителствени разходи означават по-малък растеж)

Автор: Ричард Ран* / 30.07.2010
Оцени тази статия:

Мислите ли, че по-големите държавни разходи помагат на икономическия растеж или му вредят? В петък Белият дом отново повиши прогнозата си за федералния бюджетен дефицит и понижи прогнозата си за икономическия растеж през 2011 г. Пределно ясно е, че икономическата програма, която администрацията и демократичният Конгрес въведоха преди 18 месеца – главно значителни увеличения в държавните разходи – не работи както беше обявено. Изненада, изненада.

Има няколко, но не всички, Кейнсианци и разнородни ляво ориентирани идеолози, които твърдят, че се нуждаем от повече държавни разходи. От другата страна са икономистите от чикагската и австрийската школа, според които се нуждаем от по-малки държавни разходи. Тези, които защитават големите харчове, твърдят, че съществува мултипликатор на държавните разходи. Т.е. за всеки похарчен от правителството долар се наблюдава ръст, по-голям от един долар в националния продукт. Ако това е истина, защо трябва да има ограничение на държавните разходи? Защо да не утроим държавните разходи и да направим всеки по-богат?

Много държави опитаха да постигнат просперитет чрез разходване на средства – като Гърция. Кейнсианският мултипликатор явно е от онези идеи, които винаги функционират по-добре на теория, отколкото на практика. И Линдън Джонсън, демократ, и Ричард Никсън, републиканец, пробваха опцията с увеличените държавни разходи. И какво получиха освен инфлация и забавен растеж?

Икономистите от чикагската и австрийската школа твърдят, че държавните разходи са по-скоро проклятие, отколкото лек. Те представят изследвания, които сочат, че с всеки долар, похарчен от правителството, БВП намалява с повече от 3,4 долара. Вярно е, че Роналд Рейган бе способен да предприеме намаляване на държавните разходи като процент от БВП в средата на осемдесетте, и по време на втората администрация на Клинтън (с републикански Конгрес), американската икономика растеше много по-бързо от дългосрочния тренд. Също така е вярно - както се посочва в редица глобални емпирични изследвания – че съществува силно негативна корелация между размера на държавата и икономическия растеж, когато държавните разходи достигнат около 25% от БВП.

Много политици се осланят на теорията за голяма роля на държавата вместо на модела за малка роля на държавата, защото по-големите харчове им носят повече власт. Те също така обичат да чуват, че данъчните увеличения причиняват малки икономически щети. Това вероятно  е така, защото те толерираха пословично неточните прогнози за данъчни приходи на техния собствен конгресен Съвместен комитет за данъците (СКД). От десетилетия СКД има систематични отклонения, преувеличавайки приходите, които биха били реализирани от увеличение на данъчните ставки, и преувеличавайки загубите на приходи от намаление на данъчните ставки. Всъщност това беше инструментът, съзнателно или не, на тези, които искат по-голяма държава.

Стивън Ентън, бивш старши икономист в Министерство на финансите и настоящ президент на Института за изследване на икономиката на данъчното облагане, отбелязва, че в случаите на промени в данъчната ставка, служителите от СКД допускат, „че БВП, заетостта и доходите не се променят. В случай на промени в данъчната ставка за капиталовите печалби, те игнорират факта, че по-високата ставка би изисквала потенциалната инвестиция да обещава по-висока печалба преди данъци, за да си струва, от което произлиза по-малко формиране на капитал, по-ниска производителност, заплати и национален продукт.”

СКД, давайки на Конгреса грешни числа, е отчасти виновен за вредните данъчни правила, с които разполагаме. Резултатът е, че американският БВП (според множество добри икономисти от областта на данъчното облагане) е 10-15% по-нисък, отколкото би бил иначе. Ниският БВП не означава само, че повече хора имат по-нисък стандарт на живот, но и че повече хора умират ненужно. По-богатите държави могат да предоставят по-добри медицински грижи и да се ангажират в по-голяма степен с медицински изследвания.

Грешните числа водят до грешни политики. Администрацията на Обама твърди, че множеството данъчни увеличения, които току-що бяха приети със законопроектите за здравните грижи и финансовата регулация, както и други данъчни увеличения, които се предвижда да влязат в сила от началото на следващата година, ще причинят малки икономически вреди. Аз съм готов да се обзаложа, че ако администрацията позволи тези увеличения да се реализират, тя отново ще бъде изненадана от по-големия дефицит и по-бавния икономически растеж, от тези, които тя прогнозира сега.

В юнското издание на American Economic Review, Кристина и Дейвид Ромър (тя е председател на Съвета на икономическите съветници на президента Обама) публикуваха изследване, което те наскоро завършиха, което заключва: „Нашите резултати показват, че данъчните увеличения имат голям ефект върху производството. Нашият базов модел сочи, че екзогенно увеличение на данъците с 1% от БВП намалява реалния БВП с почти 3%. ...Освен това ние установихме ...че инвестициите спадат рязко вследствие на екзогенни данъчни увеличения.” Тези резултати са сходни с тези, представени от множество други сериозни икономисти.

Прогнози от тези, които проявяват идеологически отклонения в полза на голяма държава – вместо да се осланят на емпиричните данни – ще доведе до това техните поддръжници да се изненадват отново и отново. 

 

 

 

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" във вторник, 27 юли 2010 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Любомир Миленков, стажант в ИПИ.

Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ