Ран: Полша срещу Гърция. Увеличаването на икономическата свобода е ключът към просперитета*

Коя е единствената страна в 27-членния Европейски съюз, която отчете икономически растеж, без да премине през рецесия миналата година? Изненадващият отговор е Полша.

През последните две седмици Гърция заема заглавията на вестниците като модел на лошо фискално управление. Гръцката трагедия заплашва да подкопае еврозоната и да предизвика общоевропейска финансова криза. Няма никаква мистерия за това защо Гърция е във финансово блато – политиците й продължаваха да харчат много повече от това, което държавата получаваше от данъци. По-интересният въпрос е: „Полша какво направи както трябва – и по-добре или по-зле ще е Полша, ако се присъедини към еврозоната?"

Полша се движи повече към икономическата свобода отколкото Гърция и в резултат на това бавно настига Гърция и средното ниво на другите страни-членки по отношение на доходи на глава от населението. Обикновено стеснителният, про-пазарно настроен министър-председател на Полша, Доналд Тъск, миналата седмица каза: „Кой би помислил, че ще видим деня, в който полската икономика се обсъжда с по-голямо уважение от немската?" Всъщност поляците имат да изминат дълъг път, за да достигнат нивото на просперитет на германците, но е явно, че се учат от грешките на останалите, най-вече по отношение на това да държат растежа на правителствените разходи под контрол.

Авторите на Индекса за икономическа свобода (публикуван от фондация Heritage и Wall Street Journal) поясняват, че Полша „продължава да засилва своята предприемаческа среда, като постига един от 15-те най-добри подобрения в индекса за 2010 г." Освен че Полша имаше годишен растеж от около 5% в последните пет години, подобри съдебната си система и намали корупцията, има още много какво да се прави. Полша, за разлика от Гърция, все още страда от наследството на продължилото четири десетилетия комунистическо управление.

По-конкретно, Полша все още трябва: да премахне много от пречките, които правят скъпо започването на бизнес, да намали високите си косвени данъци, още повече да намали правителственото харчене като процент от БВП, да либерализира и националния, и чуждите финансови пазари, да направи още много, за да защити правото на собственост и да либерализира трудовия си пазар.

Въпреки недостатъците си, Полша се е отправила в правилната посока, но това не може да се каже за Гърция. Икономически реформи по отношение на намаляване на корупцията, данъците и регулациите и продължението на приватизацията – всички замряха. Още много трябва да се направи, за да се либерализират финансовите пазари, да се премахнат ограниченията на трудовия пазар, но най-вече – да се ограничи растежа на държавното харчене.

Европейците, и по-специално страните от еврозоната, които включват Гърция, но не и Полша, са изправени пред остра дилема. (Забележете: Страните от еврозоната са станали част от нея като са се съгласили да спазват стриктни ограничения за дефицитно харчене и държавен дълг. Така Гърция и много други страни от еврозоната са в явно нарушение на договорните задължения.) Ако по-отговорните страни като Германия спасят Гърция, това не установява ли прецедент за спасяването на други безотговорни страни като Белгия, Португалия, Испания и Италия? Ясно – немските, холандските, френските и други данъкоплатци не могат да си позволят и вероятно няма да искат да спасят всички тези страни. Германците в момента изглежда опитват да принудят гърците да приложат драконовски мерки за орязване на харченето като условие за спасяването – които гръцките синдикати и политици може и да не са способни да преглътнат, но които биха послужили като предупреждение към другите безотговорни страни от еврозоната да вкарат финансите си в ред.

В по-малка степен същата драма се играе и в САЩ. Фискално безотговорни щати като Калифорния искат федерално спасяване, но разходите ще паднат върху данъкоплатците във всички щати, включително фискално отговорните данъкоплатци от Тексас. Защо тексасците трябва да си навличат повече дългове и по-високи данъци заради разхитителните калифорнийци? Правителствата на Калифорния и Гърция не могат да излязат от проблемите си като напечатат пари, защото нямат тази възможност. По ирония на съдбата, ако Полша беше толкова фискално безотговорна колкото Гърция, можеше да напечата разрешението на проблема си, защото все тя още го прави независимо. (Повече няма да може да го прави, ако се присъедини към еврозоната.)

Поляците са на път да станат част от еврозоната. (Те са членове на ЕС и НАТО от години.) Ако страните от еврозоната поставят прецедента да спасяват безотговорните членове – като по този начин обременят данъкоплатците в отговорните страни с дълговете на прахосниците – отговорните поляци биха ли желали да станат част от такъв клуб?

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в четвъртък, 18 февруари 2010 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Велин Пеев.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.