Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Ран: Политическо плячкосване – за пореден път*

Автор: Ричард Ран ** / 19.03.2010
Оцени тази статия:

Обама взима средствата на американците и ги предлага на любимите си

Ако президентът Обама и Конгресът успеят да прокарат закона за здравната реформа, американският народ ще види портфейлите и свободите си плячкосани за пореден път. Основната цел на едно правителство е да защитава човека и собствеността му, както и да гарантира свободите му. Оказва се обаче, че Конгресът и повечето други законодателни органи прекарват по-голямата част от времето си, правейки точно обратното. Те взимат от една група хора това, което те са произвели, предимно чрез данъчно облагане, и го дават на друга, политически привилигерована група. Създават една безкрайна серия от регулации, която отнема от нашите свободи, докато не остане съвсем малко от тях.

Без върховенство на закона - собствеността, икономическите възможности и свободата не могат да бъдат защитени - затова са ни учили да го уважаваме. Преди 160 години, брилянтният политически и икономически теоретик Фредерик Бастиа ни предупреди в класиката си „Правото", че върховенството на закона ще бъде изкривено. Както той отбелязва, законът „започва да действа в директно противоречие с целта си; той унищожава същността си; той се е вплел в опустошението на онова правосъдие, което трябва да създава, в заличаването на права, чиито граници е била мисията му да уважава; той поставя колективната сила в услуга на онези, които поиска да изтъргува, без риск и скрупули, чрез хората, свободата и собствеността на другите; той преобразува плячкосването в право, което може да защити и законовата защита в престъпление, което може да накаже".

Няма по-добро описание на ефектите от предложения закон за здравна реформа от това на Бастиа. Ако законопроектът стане реалност, американският народ ще загуби част от самозащитата си срещу болести като няма да може да избира да отиде при онзи, който ще се погрижи най-добре за него и ще бъде лишен в резултат на новите правителствени регулации от онези процедури, апаратура и лекарства, които спасяват животи, просто защото такива няма да бъдат разработвани. Въпреки непрестанните заричания на Обама, че няма да увеличи данъците на онези, които правят по-малко от 200 000 долара на година, законопроектът е пълен с увеличено облагане точно на тази група хора. Отговорът на администрацията и мажоретния състав на Конгреса само остава да бъде, че отказват на нарекат данък един .. данък - и „Фермата на животните" на Оруел е тук. 

Предложеното плячкосване е незабележимо за някои, защото те са свикнали да вярват, че политическото плячкосване е правилно и удачно, тъй като е така често срещано. Ние сме свикнали, че политиците взимат средствата, които ние с труд сме изработили и ги раздава на любимите си групи. Къде беше гневът, когато вековното право на  държателите на облигации да бъдат начело на списъка с кредиторите при фалита и последващата национализация на Крайслер и Дженерал Мотърс беше делегирано на приятелите на Обама в синдикатите? Според Фондацията за данъци, средностатистическият американец работи 5 месеца в годината (до края на май), за да плати своите данъци на правителството. Ако приемем, че облагането осигурява някаква полза или защита за данъкоплатеца, поради правителственото пилеене, лошо ръководство или преразпределение, данъкоплатецът всъщност е превърнат в данъчен роб.

Напоследък има много публикации за факта, че повечето държавни служители печелят повече от колегите си в частния сектор. Крис Едуардс от Института Като е изчислил, че след като се съберат всички добавки, федералните служители получават повече от два пъти в сравнение с тези в частния сектор, които, за разлика от федералните работници, могат да бъдат и съкратени. Отново, работещите данъкоплатци се плячкосват, за да субсидират надплащането в администрацията.

Членовете на Конгреса ни казват, че са загрижени за липсата на работни места, но техният собствен законопроект съдържа клаузи за увеличение на облагането на мултинационални корпорации, които искат да инвестират в Америка, което води до по-малко инвестиции и по-малко работни места. Ако те наистина искат да създадат работа, решението е лесно: Намалете данъците за наемане и продуктивен труд. Но всичко е заради властта, а не заради създаването на работни места или икономически растеж. Когато Конгресът взима парите ти, той твърди, че създава работа, а всъщност ги дава на някой, който не ги е заслужил. Повече честност има в Мафията, която поне не твърди, че парите, които краде от нас, са за наше добро.

Конгресът не е доволен просто да ни плячкосва. Като влиза в неустойчиви дефицити и дългове, то плячкосва децата и внуците ни. Всички, които още не гласуват, защото не са достигнали необходимата възраст, са облагани без в същото време да имат правото на представителност.

Повечето хора безмълвно приемат политическото плячкосване - дори ако интуитивно знаят, че е нередно - защото техните собствени представители казват, че ще плячкосат (чрез субсидии)от други, за да им се даде. Това е сделка с дявола - с много лош край.

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в сряда, 17 март 2010 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Алина Братанова.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.