Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Ран: Обама планира да осигури финансиране на правителството за осем дена

Автор: Ричард Ран** / 20.07.2012
Оцени тази статия:

Ромни трябва да приеме стратегия да го направи за осем години

 

Когато президентът Обама обяви, че отново иска да увеличи данъците върху най-горните 2 процента от данъкоплатците, щях да препоръчам на Мит Ромни да отговори със следното: „Президентът Обама призовава за увеличаване на данъците върху тези, които създават работни места, което ще докара пари на правителството за 8 дена, докато аз имам програма за икономически растеж, която ще осигури финансиране за 8 години и дори повече.”

Господин Ромни справедливо е критикуван, че не представя ясно и сбито описание на икономическия си план. И тъй като той още не го е направил, ще се опитам аз.

Не знам дали г-н Ромни ще се окаже още един Роналд Рейгън, когато става въпрос за данъци, разходи и регулации, или ще остане далеч зад него, както направиха всички след г-н Рейгън (с изключението на президента Клинтън и разходите при него). Това, което знам, е, че г-н Обама почти със сигурност ще увеличи данъците, разходите и регулациите, ако бъде преизбран.

Г-н Ромни трябва ясно да заяви какъв е икономическият проблем и какво е решението в няколко точки, които хората да могат да запомнят. (Повечето хора не могат да запомнят десетте божи заповеди, така че всеки кандидат, който има програма с повече от няколко точки, едва ли може да очаква обществото да ги запомни.)

 

Проблемът:

Икономиката расте твърде бавно и създава твърде малко работни места, защото:

Правителството прахосва пари за програми, които или изобщо не работят, или работят зле.

Индивидуалният процент на облагане е твърде висок, а данъчният кодекс е твърде сложен, така че създателите на работни места биват обезкуражавани  да инвестират и наемат служители.

Корпоративният данък в САЩ е най-високият в света, което кара бизнесът и предприемачите да бягат или да избягват Щатите.

Регулациите растат толкова бързо и са толкова сложни, че пречат на бизнесмените да разширяват бизнеса си и да наемат нови работници заради цената на това да разберат и да спазват огромното количество разпоредби.

 

Решението:

Първо, моята администрация ще намали нивото на държавни разходи до онова, което беше в края на управлението на Клинтън (18,2% от БВП).

Второ, ще предприемем данъчни реформи, за да свалим данъчното бреме до нива, не по-високи от тези след реформите на Рейгън през 1986г. – максимална ставка от 28% (която носеше приходи от 18,6% от БВП).

Разходна политика като тази от времето на Клинтън/Гингрич, заедно с Рейгънова данъчна политика ще осигури балансиран бюджет, който е около 18,2% от БВП.

В допълнение, ще намалим корпоративния данък до максимум 25%, за да станем по-конкурентни на международната сцена и ще въведем мораториум върху всички нови регулации, докато не се убедим, че ползите от тях надвишават цената им. Накрая, всички федерални департаменти ще бъдат задължени да проверят дали всички техни съществуващи регулации не са прекомерно сложни и неясни, и да се съобразят с разумни стандарти за разходи-ползи.

 

Лозунгът

Данъците на Рейгън + разходите на Клинтън = висок растеж и пълна заетост

Предимството на този подход е, че вече е бил доказан в близкото минало – данъци като тези на Рейгън и разходна политика като тази на Клинтън могат до доведат до данъци и разходи, които са около 18,2% от БВП – балансиран бюджет. Републиканците обичат Рейгън, а по-разумните демократи и много независими разбират, че разходната политика в края на управлението на Клинтън предоставяше адекватна социално-осигурителна защита, дори и по техните стандарти. Икономиката растеше бързо, с почти пълна заетост и при Рейгън, и при Клинтън. Да каже, че неговата администрация ще копира най-доброто от Рейгън и Клинтън, ще бъде политическа победа, ако г-н Ромни и неговите помощници го повторят достатъчно много пъти. Хората могат да разберат тази програма и това ще позволи на г-н Ромни да звучи по-държавнически, а не политически, което е важно условие, за да бъдат привлечени независимите и разочарованите демократи.

Г-н Ромни трябва да доразвие предложенията си за пред политическите педанти, но не и за широката публика. Сегашните му предложения са много близки до това, което предлагам в момента, така че е нужно само относително малко нагаждане (моите лични предпочитания са за по-малко правителство.)

 

 

 

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" на 16 юли, 2012 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Васил Николов – стажант в ИПИ. 

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.