Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Ран: Нова битка за Великобритания*

Автор: Ричар Ран** / 13.03.2009
Оцени тази статия:
 

Предупреждение за туристите - вече е незаконно да снимате лондонско „боби" (полицай). Прославената от времето традиция на туристите да се снимат с лондонските пазители на реда беше ударена лошо от тези, които контролират британската държава-бавачка. Британците губят не само икономическия си просперитет, но и гражданските си свободи.

Ще стане ли Великобритания „болният човек на Европа"? Преди четвърт век Маргарет Тачър изведе Британия от икономическата пустош и й позволи да има най-бързо растящата икономика от четирите големи страни в Европейския съюз. Днес обаче, под управлението на лейбъристкото правителство на Гордън Браун, Великобритания върви бързо назад с икономическа политика от преди Тачър.

Данъците са увеличени, харченето на правителството се покачва, и дефицитите, както в САЩ и много други страни, се предвижда да достигнат рекордни нива. Въпреки реформите на Тачър, правителствените харчения бяха недостатъчно намалени до 40% от БВП, докато САЩ успя да запази правителствените харчения до около 1/3 от БВП за последния четвърт век.

Почти сигурно е, че британският публичен сектор ще нарастне до около 48% от БВП, докато правителственото харчене на САЩ ще нарастне до старото британско ниво от 40% от БВП. Големите страни в ЕС с правителствен сектор достигащи 50% от БВП (т.е. Франция, Германия и Италия) растяха два пъти по-бавно от САЩ през последните 25 години, като Великобритания се вместваше между тези стойности. Тъй че е основателно да се очаква английският ръст да падне до анемичните нива на другите големи страни от ЕС и САЩ да падне до старите нива на Великобритания.

Във Великобритания беше и първата фалирала банка - Нордърн Рок - в резултат на световната финансова криза. Правителството национализира не само Нордърн Рок, но сега дефакто направи същото със скорошното придобиване на Роял Банк ъф Скотланд. Балонът на имоти в Лондон се пръсна и също както в САЩ много хора вече не погасяват задълженията си по ипотеката.

Докато правителството опитва да подкрепя банките и други засегнати сектори, докато разширява социалната мрежа за сигурност, дефицитите ще се увеличават. Британците ще добавят повече от $1 трилион като нов дълг в следващите няколко години, при положение, че икономиката й е 6 пъти по-малка от тази на САЩ.

В резултат на това дългът на публичния сектор ще се покачи от сегашните относително предпазливи 40% от БВП до доста над 100% в следващите две години. Великобритания разчиташе на чужденци да купуват голяма част от дълга й, но това е малко вероятно да продължи, след като много страни неколкократно увеличиха предлагането на своя собствен дълг.

В резултат на това лихвените проценти ще се повишат, което ще увеличи много разходите по дълговете. Това от своя страна ще окаже още по-голям натиск над лирата, правейки чуждите инвестиции във Великобритания още по-непривлекателни. Английската икономическа общност е притеснена за дефлация, когато би трябвало да е притеснена за потенциално високото ниво на инфлация от харченето на целия нов дефицит.

Либертарианците и от ляво, и от дясно все повече са загрижени, че Великобритания клони към това да се превърне в полицейска държава. Правителството се опитва да получи правото да задържи всеки до 42 дни без да повдига обвинение, което силно ще подкопае вековното право на habeas corpus. Полицейски наблюдателни камери са по-широкоразпространени отколкото в който и да било град в света. Обществени демонстрации около Парламента и други правителствени сгради са забранени все повече и повече. Британските закони за клевета са много по-ограничаващи отколкото тези в САЩ и на практика правят все по-трудно обвиняването на официални лица в нарушение.

Британците също се чувстват все по-притиснати от увеличените регулации от тяхното собствено правителство и от ЕС. Разходите от регулация се е увеличило със 74% само за последните 3 години. Още по-лошо, броят закони и правила, на които британците трябва да се подчиняват, е нараснал два пъти и половина за последните 10 години.

С основание британците се чувстват все по-малко свободни, след като политиците в Брюксел и Уестмистър посягат към техните портфейли и им изземват независимостта. Както в Битката за Великобритания от 1940 г., сегашната борба Великобритания да се запази свободна от контрол от Европа и от собствената й бюрократична класа зависи от куража на млади мъже и жени от тези добри острови да станат и да се борят за свободата.

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в понеделник, 9 март 2009 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Велин Пеев, стажант в ИПИ.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж.