Ран: Никой не обича да плаща прекалено много: Данъчните мерки могат да задълбочат икономическите ни проблеми*

При равни други условия, къде бихте започнали нов бизнес – в юрисдикция с високи или с ниски данъци; и къде бихте инвестирали – в страна с високи или с ниски данъци? Това наистина не е труден въпрос за повечето хора, но властта във Вашингтон (администрацията и лидерите на демократите в Конгреса) е вбесена от това, че повечето хора наистина отговарят на този въпрос по най-политически некоректен начин като се отказват от места с високи данъци.

Миналата седмица Хазната на САЩ обяви цяла серия от предложения за нови закони и усложнени регулации, за да спре американския бизнес и отделните граждани да инвестират, където пожелаят. (Дотук с обещанието за опростяване на данъчното законодателство.)

Тези предложени мерки имат едничката идея да затруднят американските компании да оперират в чужди държави и американските граждани да изместят финансовите си активи в места с ниско данъчно бреме (и всичко това с цел събиране на повече пари от данъци). Но да, кой ли е мозъкът зад погрома над вас, злите фенове на ниски данъци? Никой друг освен Секретарят на Хазната Тимъти Ф. Гайтнър и председателят на комисията по данъците и таксите Чарлз Б. Рангъл – и двамата известни със собствените си данъчни проблеми.

Ако една американска фирма с международни дейност трябва да плаща (в САЩ) 35% корпоративен данък плюс корпоративния данък на съответната държава в която оперира, докато чуждестранните й конкуренти плащат много по-малко, то тази американска фирма губи конкурентното си предимство. Вместо да се погрижат за така нужното намаляване на данъците, новите предложения на Хазната, ако са приети, ще оставят на мултинационалните американски компании само две дългосрочни алтернативи: да изместят компанията извън САЩ в страна с по-благоприятни ставки или да фалират и уволнят работниците си.

Не е никаква изненада, че много от администраторите и членове на Конгреса зад тази икономическа глупост идват от щати с високи данъци като Ню Йорк, Илинойс, Мичиган и Калифорния и очевидно забравят, че много от най-производителните и високо платените им съграждани се изнасят към щати с нулево подоходно облагане като Тексас, Флорида, Тенеси и Невада.

Сигурно не знаете, че чужди граждани, които инвестират в акции и ценни книжа в САЩ не трябва да плащат данък върху доходите от лихви, дивиденти и капитални плащания от тези инвестиции. Това е добра икономическа политика за САЩ, защото привлича необходими чужди инвестиции. Без чужди инвестиции, САЩ ще има много по-малко капитал, който да инвестира в изследователска и развойна дейност, нови мощности и оборудване, и създаване на работни места. Освен това на правителството ще му е и доста по-трудно да финансира федералния дефицит.

Някои американски граждани се опитват да се възползват от добрата сделка за чужденци като инвестират в САЩ чрез чужди институции. С цел да затвори тази вратичка, Хазната и Конгреса предлагат неописуемо усложнени регулации, които най-вероятно ще накарат чужди инвеститори да се изтеглят от американския пазар,  в резултат на което Хазната по-скоро ще загуби отколкото спечели приходи.

Може би ако се отнасяхме към американските граждани толкова добре, колкото и към чуждите инвеститори, като се премахне двойното облагане върху лихви, дивиденти и капитални плащания, пазара ще се развие, бизнесите ще се разширят и милиони нови работни места ще бъдат създадени, в резултат, на което и подлежащите на таксуване приходи ще се увеличат вместо да се свият.

Хората във Вашингтон, които смятат, че всички тези американци, които не плащат данъци внезапно ще започнат да го правят само защото правилата вече са по-сложни, просто са загубили връзка с действителността (и са във фаза на отричане на собственото си поведение). Ако правилата за инвестиране го правят прекалено скъпо и трудно, инвеститорът може спокойно да пренебрегне САЩ или просто да похарчи парите.

Въпреки увереността на сегашната администрация, че предложеното увеличение на таксите ще създаде засега неизвестен брой нови работни места, огромната част от емпиричните изследвания сочат, че увеличение на данъците води до намаление на брутния вътрешен продукт. Заслужаващи доверие икономически проучвания сочат, че икономиката трябва да плати цена от $1.60 до $4.50 за всеки долар събран от данъци и похарчен от правителството. Това се дължи на факта, че системата за подоходно облагане е много скъпа за администриране, както за Хазната, така и за данъкоплатеца.

Освен това, данъците водят до намаление на така нужни капитални разходи и влияят негативно на продуктивната работа и икономическата активност. Настоящия размер на правителството е много над оптималния. Председателят на Президентския съвет от икономически съветници на президента Обама, Кристина Ромер и нейният съпруг Дейвид Х. Ромер, професор в Калифорнийски универститет Бъркли, заявяват в проучване публикувано през ноември, че „увеличение на данъците от 1% от БВП намалява реалния БВП с 3%."

Противно на твърденията на Хазната, новите данъчни предложения ще доведат до по-малко данъчни приходи, вместо повече; до намаление в международната конкурентоспособност на САЩ; по-високи лихвени проценти; повече безработица и по-малко икономическа свобода. Всички страдат, когато тези на власт не разбират (или не биха искали да разберат) реалните последствия от своите действия.

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в сряда, 13 май 2009 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Антон Герунов, стажант в ИПИ.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Надзорния съвет на ИПИ.