Ран: Конституционно ли е?*

Коя точка от американската конституция дава на федералното правителство правото да избавя от затруднение банките? Ако не знаете, то е може би, защото не съществува конституционен орган, който има право на такова действие. И Конгресът, и изпълнителната власт пренебрегват границите наложени от конституцията за това какво могат и какво не могат да правят. 

Съединените щати не са парламентарна демокрация; те са конституционна федерална република, даваща основни права на хората и ограничаваща властта на правителството. Основателите на Америка са разбрали, че проста мажоритарна демокрация може да потъпчи правата на малцинствата и да доведе до тирания. Една от основните причини за относителния успех на американската република е трудността пред извършване на значителни промени в структурата и политиките на правителството. Мнозина намират това за разочароващо, но то позволява да се охладят моментните страсти и да дойде на дневен ред един по-обмислен процес. Като резултат се правят по-малко грешки за разлика от много парламентарни демокрации. Тъй като е било по-трудно да се наложат социалистически схеми в САЩ, като национализацията на водещи индустрии например, хората наблюдаваха провалa на такива програми в парламентарните страни, което намали ентусиазма за подобни действия в Америка.

Редица конституционни учени, включително и бившият съдия на Върховния съд в Ню Джърси Андрю П. Наполитано и Робърт А. Леви (който поведе скорошния успешен съдебен процес за отмяна на вашингтонската неконституционна забрана за собственост на оръжие) твърдят, че планът за спасяване на банките е неконституционен. В скорошна статия в „Лигъл Таймс", Робърт Леви твърди: „Федералното правителство няма никакво конституционно право да харчи парите на данъкоплатците, за да купува паднали акции, а още по-малко да заема собственическа позиция в частни финансови институции. И Конгресът няма никакво конституционно право да делегира почти неограничена законодателна власт на министъра на финансите, който е представител на изпълнителната власт." (Това погазва разделението на властите, заложено в Конституцията)

Какво е вероятно да се случи: Незабавно финансовата криза ще избледнее. Проблемите в плана за спасяване на банките ще станат все по-очевидни и политиците, които са го вкарали в действие, ще започнат да се отричат и да размахват пръст. Планът ще бъде обект на много спорове, някои от които ще достигнат до по-висши съдилища и вероятно дори до Върховния съд. Разпоредбите на законодателството за спасяване на банките и действията на Министерството на финансите ще се определят като неконституционни. След като всичко това се случи, повечето правителствени дялове в банките ще бъдат продадени, което ще направи темата спорна, но Конгреса и изпълнителната власт ще бъдат на мнение, че подобни действия в бъдеще са недопустими, и Американската република ще продължи. (Песимистите може да не се съгласят с този оптимистичен сценарий, но историята показва, че най-често правителството се разлюлява след брутни излишъци).

Конституцията е била погазвана от мнозина президенти и Конгреси през вековете (може би като започнем със Закона за чужденците и противодържавната дейност през 1798 г., който наскоро бе отменен). Оригиналната Конституция, въпреки че е работа на просветена колективна гениалност, беше дефектна най-вече заради разрешаването на робството, което беше коригирано чрез 13-ата, 14-ата и 15-ата поправки.

Винаги е имало политически натиск върху съдилищата да четат несъществуващи неща в Конституцията. След като президента Франклин Рузвелт се опита да наложи силно въздействие върху съда, за да издейства одобрение на своя „Ню Дийл", съдът разреши много от новите регулации и реинтерпретира търговската клауза извън рамките на оригиналния текст. Това погазване на търговската клауза през последните 75 години е източникът на много от днешните икономически проблеми.

В последните години, след като съставът на съда се промени, имаше бавно връщане към тълкуване на Конституцията на базата на оригиналния текст и/или което изглежда да е оригинално намерение. Тези, които не са съгласни с тази насока, вместо да предприемат подходящи процедури за поправки в Конституцията, сега твърдят, че трябва да бъдат назначени съдии, които ще тълкуват Конституцията в светлината на „днешните обстоятелства" и техните собствени предпочитания за резултати. Адвокатите на „живата конституция" често защитават добавката на „активни права" като правото на дом, безплатна медицинска грижа и т.н., което контрастира на „пасивните права" като свобода на словото, вероизповеданията, медиите, събранието, правото да носиш оръжие и т.н.

 „Активните права" карат човек да подпомага или субсидира друг човек, за разлика от „пасивните права", които не намаляват свободата на другия. Ако мислите, че правителството трябва да плаща за вашето медицинско осигуряване, вие защитавате това някой друг да плаща вашите сметки. Помислете за някого, който познавате лично (вместо за „богатите"), който е станал най-малко средно заможен благодарение на здрава работа и иновативност, който осигурява стоки, услуги и работа, желани от неговите съграждани. След това си задайте въпроса, „Какво морално право имам аз да искам част от доходите на този продуктивен човек?" Колкото повече нацията слиза по този хлъзгав наклон, толкова повече „вземащи" и по-малко „даващи" ще има, и в крайна сметка всички ще споделят бедността на „активните права"

Основателите на Америка ясно са разбирали опасността от „активни права", поради което те не са ги заложили в Конституцията. Американската република може да поправя случайни злоупотреби с Конституцията, като законодателството за спасяване на банките, но тя може да не оцелее в условията на масово игнориране на оригиналния текст, позволявайки на съдиите внезапно да дават „активни права". Следващия път, когато някои политик предложи план за „подпомагане на хората", погледнете в текста на Конституцията (който е по-ясно написан и по-кратък от много от статиите в списанията). Ако не можете да намерите конституционна основа на предложението, обмислете дългосрочните последствия от него – и в повечето случай, си мисля ще заключите, че това е лоша идея.

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в сряда, 5 ноември 2008. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Игнат Ангелов, стажант в ИПИ. Оригиналната статия е достъпна тук.

** Ричард Ран е старши изследовател в Института Катон и председател на Института за световен икономически растеж.