Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Ран: "Фед: Решение или проблем?"*

Автор: Ричард Ран** / 28.11.2008
Оцени тази статия:
 

Трябва ли да закрием Фед? Федералният резерв или „Фед", както е по-известен, е централната банка на Съединените щати. Той е създаден от Конгреса през 1913 г. като пряк резултат от „Паниката" през 1907 г. (рецесиите или депресиите по-рано са наричани паники и са познати като кратковременни и самопоправящи се).

Съединените щати са били без централна банка след затварянето на Втората банка на Съединените щати през 1836 г. от Андрю Джаксън (там правителството е депозирало средствата си - бел. пр.). Основна цел на Фед е била да се спрат банковите паники, които са настъпвали с определена периодичност от основаването на Американската република. Фед също е бил натоварен с поддържането на стабилно ценово равнище и постигане на пълна заетост.

При обсъждането дали Фед трябва да се запази или най-малкото, да остане в сегашния си вид, винаги е полезно да се разгледат данните. Конкретно, какво се случи през 94-те години преди 1914 (когато Фед става оперативен) и какво се случи през 94-те години след 1914?

Съединените щати са имали златен стандарт в повечето от годините преди Фед и е нямало системна инфлация през това столетие. Имало е някои периоди на инфлация (по време на Гражданската война) и траен период на дефлация през 90-те години на 18-ти век, но цените на едро са били почти същите през 1914, както и 100 години по-рано. (Забележка: Има разумно надеждни ценови измерители от късния 18-ти век, но индексът на потребителските цени [ИПЦ] не е съществувал през 19-ти век. ИПЦ е нараснал с повече от 2000% от 1913, което означава, че типичният елемент, струващ  20 долара тогава, вече струва повече от 400.)

Недвусмислено ясно е, че Фед не е успяла в своето начинание за поддържане на стабилно ценово равнище.

Общият брой на банките нараства бързо през столетието преди създаването на Фед, но броят намалява бързо по време на Депресията през 30-те години на 20-ти век, както поради банкови неуспехи, така и поради сливания. Тенденцията към сливането продължава през последните десетилетия, а общият брой на банките продължава да пада - това не е задължително лошо нещо, освен в случаите, когато те са „твърде големи, за да се провалят."

Фед беше създаден, за да регулира банките (във връзка с държавните банкови регулатори, Службата за надзор на спестовността, както и Регулаторът на валутата), за да се избегне големият брой на банкови провали, които са се появили по време на Паниките от 1878, 1893, 1896 и 1907 г. Въпреки това, тези епизоди просто водят до затварянето на няколкостотин банки, което изглежда незначително в сравнение с Великата депресия, когато хиляди банки са банкрутирали или дори с кризата на спестяванията и заемите в края на 1980-те и началото на 1990-те години, когато общо около 1600 банки банкрутираха.

Няма също така никакво доказателство, че процентите на безработица са били средно по-ниски от създаването на Фед. Статистиките за безработицата датират само от 1890 г., а също така е имало и няколко години в началото 1890-те, когато безработицата е била двуцифрена, но този епизод не е бил нито толкова дълъг, нито толкова суров, както онзи през 1930-те.

Ако онези членове на Конгреса, които са гласували за създаването на Фед през 1913 г., са били в състояние да знаят какви ще бъдат резултатите от тяхното дело за следващите 94 години, като се имат предвид емпиричните данни, малко вероятно е тясно оспорваният законопроект да е бил приет.

„Паниката на 2008" изглежда има същите корени като предишните паники или рецесии/депресии. Каквото се случва обикновено е парична експанзия (твърде много пари и/или кредити), където лихвените проценти са твърде ниски, което води до бързо повишаване на цената на активите, което пък води до това, което австрийският икономист и лауреат на Нобелова награда Ф. А. Хайек нарича не твърде много инвестиции, а "мал-инвестиции", което, от своя страна, води до покачване на потребителските цени. Под златен или стоков стандарт загубата на резерви в крайна сметка спира инфлацията.

Под парична система от книжни пари, която Фед и почти всички други централни банки вече използват, краят на инфлацията идва само, когато централната банка реши окончателно да я прекрати с ограничаване на парите и кредита.

Джералд О'Дрискол, бивш висш служител на Фед и много способен икономист, наскоро го каза най-добре: „Централната банка е като подпалвач, гледащ огъня, който е запалил и изразяващ удивление как това може да е реалност. Фед създаде морален риск като първо, мълчаливо, а след това изрично даде обещание за спасение на инвеститорите от твърде рискови ангажименти. [Бившият председател на Фед Алън] Грийнспан обеща да „смекчи падането" от дефлация на активите. Как направи това централната банка? Чрез изкуствено създаване на нова инфлация на цените на активите или, както Грийнспан смекчено го постави в неговото свидетелство от 1999 г., „улесняване на прехода към следващо разширяване."

Преди Фед и увеличаване на размера на правителството предишните банкови паники обикновено са приключвали бързо, без програми за „избавяне от затруднение" или „икономическо стимулиране". Като се има предвид, че Фед, Министерството на финансите и Конгресът са очевидно объркани за това какво трябва да се направи в сегашната ситуация, историята показва, че може би най-безвредният курс на действие за тях е да не правят нищо.

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в сряда, 26 ноември 2008. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Игнат Ангелов, стажант в ИПИ. Оригиналната статия е достъпна тук.

** Ричард Ран е старши изследовател в Института Катон и председател на Института за световен икономически растеж.