Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

РАН: Държавата настройва машините за работа*

19.06.2009
Оцени тази статия:

 

Ако знаехте, че бейзболни отбори с добра статистика обикновено са по-печеливши за собствениците си отколкото тези с лоша статистика – и ако разберете, че Балтиморските Скорци току-що са купени от профсъюза на съдиите на лигата, ще очаквате да побеждават или да губят повече? Почти всеки знае косвено защо съдиите не трябва да притежават отбори, на чиито мачове свирят.

В свободно-пазарна икономическа система държавата трябва да е реферът, а не играч. Нейната работа е да прави правилата и да ги прилага, но ако й е позволено да стане играч, като притежава и управлява бизнеси, малко вероятно е да се отнася честно с конкурентните компании, и ще има слаб контрол над нейното лошо поведение. Конгресът в момента обсъжда дали американското правителство да създаде своя собствена здравна компания. Държавата сега е мажоритарният собственик на най-големия американски производител на автомобили (General Motors - GM), най-голямата банка (Ситигруп) и най-голямата застрахователна компания (AIG). Данните за държавна собственост и/или контрол над компании в САЩ и където и да било са една продължителна катастрофа.

Погледнете само последната година. Най-голямата национална катастрофа, предизвикана от човешка грешка (според New York Times), беше разлива на въглища и пепел на 28 декември 2008 г., предизвикана по невнимание от Управата на Долината на Тенеси (федерална институция, собственост на държавата). По обем разлива беше 48 пъти по-голям от разлива Ексон Валдес. Този септември държавата официално пое контрола над ипотечните гиганти Фани Мей и Фреди Мак, чиито финансови дупки бяха много по-големи от тези на Леман Брадърс, WorldCom, Енрон и GM. „Фани” и „Фреди” бяха държавно-спонсорирани и регулирани компании, които имаха косвената гаранция на американския данъкоплатец.

И въпреки това, компаниите не само че фалираха, но и оставиха американския данъкоплатец задлъжнял с 1 трилион долара. Прекалено много от основните медии предпочитат да игнорират или да омаловажават правителствени провали, докато в същото време се въодушевяват от фалити на частни компании. Само погледнете медийното покритие на разливите Ексон Валдес и това от Тенеси, или покритието на Енрон сравнено с това на „Фани” и „Фреди”.

Демократичното мнозинство в Конгреса настоява да създаде федерална държавна здравна компания, която трябва да функционира в конкуренция с частните здравни компании. Всеки, който мисли, че държавата ще управлява такава компания компетентно, ефективно и честно, игнорира 200 години история. Без съмнение тя ще започне съкращаване на здравеопазването, ще създаде скъпа и раздута бюрокрация, ще предостави по-лоша услуга, ще обезсърчи иновациите и ще опита да потисне своите по-ефективни и предпочитани частни конкуренти.

Президентът Обама наскоро каза, че не иска „да управлява GM”. Въпросът тогава е „Защо го прави?” Никой не го кара. Администрацията може да продаде GM до седмица или да даде акциите на данъкоплатците (както някои републиканци предложиха).

Докато държавата притежава GM, акционери и работници във Форд и всички останали компании са в несправедливо неравенство, защото GM и финансовата му ръка имат по-ниски разходи за капитал (благодарение на данъкоплатеца) отколкото часните конкуренти. Под държавно управление GM вероятно ще продължи да губи пари, и може да се обзаложите, че реферът (американското правителство) ще покаже пристрастност към GM, за да поддържа загубите си ниски сравнени с тези на частните конкуренти. В резултат данъкоплатците ще бъдат принудени на поемат задълженията, а потребителите ще имат по-малък избор.

Държавата унищожи десетки милиони долари от акционерска стойност (разбирайте пенсии на много американски работници) като накараха банки, които не искаха или нямаха нужда от държавни пари, да ги вземат, след което наложи ограничителни условия върху управлението, като част от нейното „право” на собственост.

Когато изпълнителният директор на изцяло частен бизнес докара акциите на компанията си до дъното, той или тя обикновено е порядъчно порицан в пресата и често е обект на съдебни дела. Въпреки това, държавници, които извършват подобно или по-лошо управление, са рядко критикувани в пресата и са имунизирани от съдебни дела, въпреки че са унищожили част от финансовото благосъстояние на своите съграждани.

Бащите-основатели на Америка са разбирали човешката природа много добре и затова са създали система от взаимен контрол за новата република.

Преди да падне Берлинската стена много хора сравняваха западногерманския „Мерцедес-Бенц” с източногерманския „Трабант” (малък, опасен, вонящ, замърсяващ боклук, който имитираше кола), за да илюстрират превъзходството на капитализма над социализма.

Когато правителството не успее да ограничи своята роля до това да бъде само рефер, а започне да съставя отбор в конкуренция с частни лица, системата на взаимен контрол се разваля. Резултатът – повече некомпетентност, по-малко ефективност, по-малко иновации, по-лоши услуги и повече корупция!

Все още има време да предотвратим Трабантизацията на американското здравеопазване, финансови и индустриални сектори като просто кажем не!  

 

 

----------------------------------------------------- 

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в четвъртък, 18 юни 2009 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Велин Пеев.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Надзорния съвет на ИПИ.