Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Ран : Друг непроблем *

Автор: Ричард Ран** / 12.09.2008
Оцени тази статия:

Могат ли Съединените щати да продължават да имат търговския дефицит - тоест да внасят повече отколкото изнасят - завинаги?

Повечето коментатори твърдят, че големият търговски дефицит, който Съединените щати регистрираха през последните няколко десетилетия, в крайна сметка ще причини значителни икономически затруднения или дори катастрофа. Всъщност, САЩ имат търговски дефицит през по-голямата част от историята си и катастрофа все още не е имало. Как става това?

Икономистите от Федералния резерв наскоро проучиха данните внимателно и излязоха със солидни обяснения. Следващите редове обобщават и опростяват някои от техните основни заключения по въпроса защо търговският дефицит не е проблем.

Когато САЩ (или всяка друга страна) купува повече стоки и услуги от чужбина, отколкото продава, тя трябва да „заеме" - тоест да получи заеми и инвестиционни средства от другите страни - за да финансира  разликата между това, което внася и това, което изнася. Обикновено се предполага, че тези „заеми" трябва да бъдат възстановени, което не е по-задължително, отколкото е за вас или за някой последващ собственик изцяло да "изплати" ипотека върху къща. Парче земеделска земя може да има ипотека до безкрайност при положение, че нормата  на възвръщаемост на земята е повече от достатъчно за покриване на плащанията по дълга.

Чужденците сега притежават повече от 20 трилиона долара в американски активи (акции, облигации, преки инвестиции и други), а американските граждани и юридически лица притежават повече от 17,5 трилиона долара в чужди активи, оставяйки Съединените щати с дефицит на нетните активи от 2,5 трилиона долара, което е около 17 % от брутния вътрешен продукт. Тази позиция на нетните активи като дял от БВП остава сравнително постоянна през последните години, въпреки че и активите, притежавани в САЩ от чужденци и тези притежавани от американци в други страни, се увеличават рязко.

Например, ако през следващите 15 години БВП на Съединените щати се удвои и дефицитът на нетните активи също се удвои на 5 трилиона долара, последният отново ще представлява едва 17% от БВП. Също така САЩ ще имат възможност да регистрират нови 2,5 трилиона долара търговски дефицит (разликата между сегашните 2,5 трилиона долара дефицит на нетните активи и бъдещите 5 трилиона долара)  без това да повлияе негативно на страната. Всъщност, ще повлияе даже позитивно, защото въпреки допълнителния внос, който страната е получила, няма да има нужда да се отдели равно количество стоки и услуги за износ.

Може да си кажете, „Как става това? Трябва да има някакъв номер." Голяма част от отговора се крие в състава на инвестициите, които чужденците правят в САЩ в сравнение с тези, които американските граждани правят в чужбина. Нека предположим, че имаме две лица, г-н Кейто, японски гражданин, и г-н Адам Смит, американец. Г-н Кейто купува американски правителствени облигации за 300 хиляди долара с доходност 6%, а г-н Смит купува акции в японския бизнес за 200 хиляди долара, които му носят 9% дивидент. Г-н Кейто получава 18 хиляди долара лихвени плащания от САЩ всяка година, а г-н Смит получава 18 хиляди долара дивиденти от Япония всяка година. В крайна сметка, нетният приток на пари между двете страни е равен, въпреки че г-н Смит е инвестирал 100 хиляди долара по-малко в Япония, отколкото г-н Кейто в САЩ.

Десет години след покупките, г-н Кейто продава своите американски облигации и получава своите 300 хиляди долара обратно. Г-н Смит продава своите инвестиции в японска компания за 300 хиляди долара, въпреки че е платил за тях едва 200 хиляди, което означава че той има 100 хиляди долара капиталова печалба. Може да попитате „Защо г-н Кейто не инвестира в японската компания, а в американски правителствени облигации?" Всъщност, г-н Кейто можеше да инвестира и в двете, ако имаше 500,000 долара и г-н Смит също можеше да закупи при възможност американски облигации за 300 хил.долара като допълнение към японските му акции. Двамата мъже са решили да вложат своите спестявания съответно в нискорискови американски държавни ценни книжа (които имат по-висока доходност от японските държавни ценни книжа) и във високорискови акции на японска компания.

И двамата, и г-н Кейто, и г-н Смит са еднакво добре след 10 години със същия рисков профил и инвестиционна стратегия. Съединените щати са по-добре, защото не дават повече долари отколкото взимат, а и американският гражданин има допълнителни 100 хил.долара за разходване в САЩ. Япония също е по-добре, защото е получила инвестиционни средства, които са довели до по-висока норма на възвръщаемост за японската икономика.

Въпреки, че горният пример беше доста опростен, той показва, че част от причината, поради която търговският дефицит на САЩ не е проблем е, че американските инвестиции в други страни носят средно по-висока норма на възвръщаемост (защото повечето от тях са в акции) от чуждите инвестиции в САЩ (защото повечето от тях са в облигации).

Докато Съединените щати са политически и икономически по-стабилни от много други страни, търговският дефицит може да се задържи, без да носи вреди за американската икономика - в продължение на много десетилетия и дори векове. Така, че зачеркнете тази бележка от списъка ви с притеснения.

 

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" на 10 септември 2008. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Игнат Ангелов. Оригиналната статия е достъпна тук.

** Ричард Ран е старши изследовател в Института Катон и председател на Института за световен икономически растеж.