Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Ран: Да се поучим от това, което работи!*

Автор: Ричар Ран** / 01.04.2010
Оцени тази статия:

Ниските данъци и законите за финансова поверителност трябва да са пример

Ричард Ран**

Цюрих

Икономисти, политолози, репортери и всякакви капацитети прекарват твърде много от времето си да гледат към нефункциониращи общества и да се опитват да обяснят защо има бедност, безработица и безнадеждност. По много начини, Хаити е лесно обяснимо - никакво прилагане на закона и двеста години на корумпирани и некомпетентни правителства. Швейцария е на другия полюс. Там почти няма корупция и има върховенство на закона с честни и компетентни съдии и публична администрация. Въпросът следва да е „Какво можем да научим от швейцарците за това как да правим нещата правилно", а не „Какво не е наред с хаитяните". Швейцария успява на поддържа по-малко правителство като дял от БВП в сравнение със Щатите и с много други държави, като в същото време предоставя по-високо ниво на услуги, сигурност, просперитет и свобода. Как го правят?

По много начини Швейцария не изглежда като възможна дългосрочна история за успех. Тя е малка държава с религиозни и езикови различия, но въпреки това, швейцарците са успели да живеят миролюбиво доста време. Страната има малко природни богатства и в същото време има един от най-високите доходи на глава от населението. Има здравна система от световен клас, която е изцяло частна. Здравната застраховка се субсидира и всеки има достъп, независимо от дохода си, но няма „обществен вариант".

Швейцария не е перфектна, но е чиста, просперираща, добре управлявана, приятна, човешка и много свободна. В повече от трите десетилетия, в които идвам до Швейцария, съм се убедил, че Щатите и останалият свят могат да се поучат от много неща, направени в Швейцария. Швейцарците са по-скоро практични отколкото идеологични, но те почитат свободата. Те защитават частната собственост и свободния пазар и се ограничават в харчения, които акумулират дефицит. Швейцарците поддържат стабилна валута, която се засилва спрямо еврото, долара и паунда. Капитал, стоки и услуги, с малко изключения, се движат свободно от и към страната.

Преди много време, швейцарците осъзнават, че повечето неща, които правителството трябва да прави и прави градивно, са на местно ниво. Така, за разлика от повечето съвременни държави, местните правителства се занимават с по-големия обем ресурси и дейности, докато централното правителство остава сравнително малко и по-маловажно в ежедневието на хората. В Щатите приблизително две трети от правителството е на федерално ниво, а една трета е на щатско и местно. В Швейцария е точно обратното, с приблизително две трети от правителството на щатско (кантони) и местно ниво. Щатите, както и Швейцария, са федерални републики. Ако някой прочете Сборниците на федералистите (т.нар. Federalist Papers), както и други творби на американските основатели, ще види, че те са имали визия за нация, която действа много повече като Швейцария, отколкото като Щатите, които сега имат едно огромно централно правителство.

Максималната пределна данъчна ставка на федерално ниво в Швейцария е около 11.5%, докато в Щатите тя ще бъде повече от 40% като резултат на здравната реформа на Обама и изтичащия в края на тази година план на Буш за намаляване на данъците. В Швейцария, максималното ниво на данък доход варира от 10.9% до 30% на места като Женева. В САЩ, щатските и местни данъци върху дохода варират от 0% на места като Тексас и Флорида до приблизително 12% в Ню Йорк и Калифорния. Така, средният данък доход в Швейцария е грубо между 20% и 40%, в зависимост от мястото, а в САЩ тези проценти са между 40% и 51%.

Швейцария не налага данък върху капиталови печалби и повечето кантони позволяват данъчни облекчения за лихви и дивиденти. Негативни черти са наличието на ДДС и много малък данък „лукс". Позитивното е, че смесеният федерален-кантонен корпоративен данък е 21.3% (като може да достига нива от 11.8% на някои места), докато в САЩ средният комбиниран федерален-щатски данък е повече от 40%.

Едно от погрешно разбираните неща за швейцарците са техните закони за финансова поверителност, която те приемат като въпрос на човешки права. Пиер Бесар, изпълнителен директор на Института Констант в Лозана, отбелязва: „Тези закони са съществена част от швейцарската данъчна система, като данъчните служители нямат достъп до никаква финансова информация, ако тя не е изрично декларирана от данъкоплатеца... Законите за банковата тайна в Швейцария подчертават принципа на собствената декларация като вид договорно отношение между граждани и правителство и отразяват морален императив, че индивидът има право на неприкосновеност. Всъщност, законите съществено са били затегнати през 1934 година, помагайки на немски евреи да предпазят активите си от изземване от нацистите. Днес, банковата поверителност има същата роля, предоставяйки сигурно място за жертви на религиозни гонения, етническа дискриминация, политически тормоз, фискално подтисничество, правителствена нестабилност и престъпления."

Без Швейцария светът би бил по-малко проспериращо и по-подтискащо място. Швейцарците, заедно с други държави с ниски данъци, предоставят необходимото данъчно съревнование със страни с високи данъци, така че последните да не потискат тотално гражданите си. Финансовата неприкосновеност спира недоброжелатели, били те криминални банди или криминални правителства, да не изземват активите на невинни хора. Иронично е, че много от държавите, които критикуват Швейцария, са примери за лошо финансово управление и нарушават основното човешко право на неприкосновеност, включително и САЩ.

 

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в сряда, 31 март 2010 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Алина Братанова.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.