Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Ран: Да поставиш под въпрос върховенството на закона. Вътрешните служби за приходите правят изключение за себе си*

Автор: Ричард Ран** / 05.02.2010
Оцени тази статия:

Мислите ли, че General Electric, която притежава NBC, трябва да има свобода на словото, но не и FedEx, която не притежава медийна компания? През последните две седмици върховенството на закона беше посилено в два големи казуса, един в САЩ и един в Швейцария, но беше подронена от едно действие на - изненада - Вътрешните служби за приходите (ВСП, бел. ред. Данъчните служби в САЩ).

Върховенството на закона, за разлика от произволни действия на хората и държавата, е необходимо за гражданското общество и икономическия просперитет. За да има смисъл върховенството на закона, законът трябва да е ясен и разумен - „не убивай" и „не кради" са примери за ясни и разумни закони. Законите и правилата също трябва да са достатъчно малко на брой, за да се очаква повечето хора да ги знаят (за разлика от над 77 000 страници в Кодекса на ВСП, който никой не разбира).

На 22 януари Върховният съд наложи ограничения на корпорации, които пускат реклами за или против определена политика или кандидат. Въпреки това, отсъждането не позволи националните и чуждите корпорации да подпомагат директно кандидат или чужди корпорации да пускат реклами за или против някой кандидат, което президентът неправилно потвърди в обръщението си към нацията. Конституцията ясно казва: „Конгресът не може да прави закони... които нарушават свободата на словото или пресата." Повечето вестници (като New York Times) и радио и телевизионни новинарски организации са притежавани от корпорации. Леви анализатори като Крис Матюс и Рейчъл Мадоу, които имат телевизионни предавания по MSNBC (собственост на GE), са напълно свободни да действат като поддръжници на администрацията на Обама. Те правят това въпреки явния конфликт на интереси, защото GE е основен изпълнител на държавни поръчки и изпълнителния директор на GE (Джефри Имелт) е служител в поне един борд на съветниците на президента Обама.

Както може да се очаква, повечето вестници се противопоставиха на решението (като големи изключения бяха The Wall Street Journal, който е притежание на NewsCorp., и The Washington Times). Други корпорации вече ще имат същите права като медиините корпорации. Един пренебрегнат аспект на отсъждането беше, че в ерата на интернет, почти всяка компания може да създаде нискобюджетен електронен вестник, което ще улесни заобикалянето на ограничението, ако Върховният съд беше оставил старото правило непокътнато. (Човек трябва да се замисли за четирите съдии, които гласуваха против свободата на словото - явно не са способни да разберат ясния език на Конституцията, както и новите технологии.)

Също на 22 януари швейцарски съд запази върховенството на закона като каза, че споразумението между швейцарското и американското правителство да предаде данни на частни банкови клиенти на UBS на американските власти, нарушава швейцарския закон. Швейцария има различни закони от САЩ за финансовата информация и кои части на данъчните закони са нарушения, и кои не. Само защото швейцарският закон е различен, това не го прави по-лош от американския. (Всъщност, в Швейцария има директна демокрация и много дълга традиция в защитаването на човешките права.) САЩ счита за престъпление да не се пусне данъчен формуляр, докато в Швейцария не.

Служител на ВСП каза: „Очакваме швейцарското правителство да продължи да уважава условията на споразумението ни" - въпреки че споразумението беше признато за незаконно. Естествено, ВСП има традиция да пренебрегва закона и Конституцията, когато й изнася. Например комисарят от ВСП Дъг Шулман в реч от 26 януари каза, че „някои данъкоплатци ще бъдат задължени да представят ежегодно данъчните си позиции във формата на кратко описание на тези позиции и максималния размер на данъка по дохода, ако позицията на данъкоплатеца не се поддържа." Петата поправка на Конституцията ясно казва: „Никой индивид... не може да бъде принуждаван в какъвто и да било престъпен казус да бъде свидетел срещу себе си, нито да бъде лишен от живот, свобода и собственост, без дължимия законов процес." Вероятно г-н Шулман и колегите му никога не са чели Конституцията.

16-тата поправка в Конституцията твърди: „Конгресът ще има властта да облага и събира данъци върху доходите", и въпреки това ВСП редовно оценява данъкоплатците за данъци върху „въображаем" доход, като този от дивидентите, който е единствено резултат от инфлацията. Например, ако сте платили $1000 за 100 акции на някоя компания през 1983 г. и сте продали акциите за $2000 през 2006 г., ВСП ще твърди, че сте имали доход от $1000 и ще ви обложи върху тази сума. Всъщност, индексът за инфлацията почти се е удвоил в този период и нямаше да можете да купите толкова много с $2000 през 2006 г., колкото сте можели да купите с $1000 през 1983. По всяка икономическа или речникова дефиниция на „доход", няма това, което ВСП на практика налага - негласуван данък върху инфлацията, която от своя страна е предизвикана от правителството (т.е. от Федералния резерв).

САЩ биха били по-свободни и по-проспериращи, ако служителите във ВСП, Конгреса и съдилищата следваха конституционните си отговорности по-сериозно. Базираната във Вашингтон политическа класа поставя апетита си за все повече данъчни приходи и власт над свободата на хората и върховенството на закона.

 

 

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в сряда, 4 февруари 2010 година. Оригиналният текст е достъпен тук. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Велин Пеев.

** Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на ИПИ.