Радио и телевизия – субсидии за всички

Наскоро беше представен един проект за Закон за радиото и телевизията от Българската медийна коалиция. Тук накратко ще бъде направен опит за анализ на някои икономически аспекти на този проект с цел той да бъде подобрен. Това би трябвало да съвпада и с намеренията на авторите на проекта, тъй като едно предварително обсъждане винаги е полезно и допринася за изглаждане на някои моменти от него.

Става въпрос основно за текста от проекта, който предвижда субсидия за създаване на предавания с обществен характер да се отпуска не само на Българското национално радио и Българската национална телевизия, а и на останалите радио и телевизионни оператори. Мотивите, подкрепящи подобно предложение, се основават на факта, че трябва да съществува равнопоставеност между частните и държавните медии. Освен това частните медии също излъчват предавания с обществен характер и по тази причина според проекта те биха могли да кандидатстват и да получат субсидия от държавния бюджет за това.

Тази логика обаче, е погрешна. По принцип основанието на субсидирането е, че то се отпуска в случай на т.нар. “пазарен провал”, когато определена стока или услуга не се доставя в необходимото количество от пазара и държавата в такъв случай “трябва” да насърчи това чрез пари от бюджета. Само че дори да приемем това основание за вярно, (т.е. наличието на пазарни провали) конкретният случай не е такъв, защото съществуват множество частни радио- и телевизионни оператори, които в програмите си имат достатъчно програми с обществен характер. Тогава логиката е следната – тъй като има достатъчно доставяне на конкретната услуга от пазара , то субсидирането не само не е наложително, а дори е вредно и следователно практиката за отпускане на субсидии за програми с обществен характер трябва да бъде преустановена. Това означава, че не само не трябва да се дават субсидии на частните оператори, които извършват успешно своята дейност и в момента, а трябва да се спрат субсидиите и за националните радио и телевизия.

Един от аргументите за спиране на субсидиите е, че те създават зависимост на получаващия ги към финансиращата страна. Тоест , въпреки че се декларира желание медиите, които получават пари от бюджета, да бъдат обективни и безпристрастни , това трудно може да се гарантира на практика. Факт е, че именно по тази причина често възникват скандали при избора на ръководство на БНТ и БНР, тъй като управляващите ги разглеждат като средство за провеждане на своята политика и като възможност за осигуряване на предимство пред останалите си конкуренти. Друг е въпросът, че намеренията им не се изпълняват, тъй като и в самите зависими медии се оказва съпротива срещу тази практика, а освен това десетките частни телевизии и радиа не позволяват подобно нещо да се случи. Отпускането на субсидии и за частните медии обаче, може силно да промени ситуацията, тъй като те ще трябва да бъдат „по-благоразположени” към властта, ако желаят наистина да ги получават. По този начин ще се изкривят стимулите на участниците на медийния пазар – те ще се стремят да предлагат повече програми с обществен характер, които може и да не отговарят на съдържанието, търсено от зрителите.

Източникът на тези субсидии е държавният бюджет, а средствата в него се събират от българските данъкоплатци. При положение, че оперират десетки различни електронни медии – с национален и регионален обхват, няма никакво основание данъкоплатците да отделят от средствата си за субсидии на национални радио и телевизия и освен това да се отделят и допълнителни средства за субсидии. Българските граждани са достатъчно бедни и по тази причина държавата трябва да им изземва по-малка част от доходите им, а събраните данъци и други приходи в бюджета да се използват по най-ефективния начин. Отпускането на субсидии в който и да е отрасъл не способства за подобряването на ефективността на българската икономика – а дори напротив – я намалява. Следователно не само, че не трябва да се отпускат допълнителни субсидии, а дори трябва да се премахнат и съществуващите за БНТ и БНР. Това ще бъде пътят към тяхното по-добро функциониране и излизането им на свободниямедиен пазар.