Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Радини вълнения в XXI век

Автор: Георги Ганев, Център за либерални стратегии / 12.10.2007
Оцени тази статия:

Радини вълнения в XXI век*

Какво има да ни каже Иван Вазов за системата на образованието

Когато неотдавна българските медии за пореден път преоткриха колко малко знаят българските ученици и колко зле са подготвени, те използваха като една от ярките илюстрации за факта, че произволно срещнати на улицата деца не знаят героите от „Под игото". Очевидно според тези медии знанието за романа на Патриарха на българската литература е мяра за знание изобщо, за способност на младите българи да се справят с предизвикателствата на XXI век.

Това дали знанието за Вазовите творби е от полза за тийнейджърите този век е въпрос, който сам по себе си е безкрайно интересен. Но още по-интересен е въпросът може ли знанието за Вазов да е полезно за... техните родители. Именно тези родители са активното в момента българско поколение. Техните решения ще определят за дълго време напред как ще се развива българската икономика, българската култура, не на последно място и българското образование. Та има ли нещо полезно, което именно тези активни и градящи България хора могат да научат или поне да си припомнят от Дядо Вазов?

Вероятно има много такива неща. Но доколкото тук става дума за образоваността на младите, които днес ни изглеждат толкова ненаучени на толкова много неща, нека се съсредоточим върху това, което Вазов има да ни каже за системата на образованието. А то, като се замисли човек, никак не е малко в светлината на днешните спорове за училища, учители, техните стачки и заплати.

Системата на образованието от времето на последните български години под властта на султана е описана в главата от „Под игото", наречена „Радини вълнения". Абстрахирайки се от героично-романтичните аспекти на сюжета, Вазов дава едно реалистично описание на нещо, което очевидно според него е всекидневие за българските училища тогава.

Нека си припомним някои неща от главата. Първо, Радините вълнения не са само в посока красивия и благороден Бойчо Огнянов, а всъщност изхождат от факта, че нейните ученици ще бъдат изпитвани. При това изпитвани на „годишен изпит", който очевидно е традиция и се провежда всяка година. При това изпитването става по предмети, като, доколкото е възможно, изпитващите са поназнайващи в тях (например Алафрангата изпитва по френски). На всичкото отгоре изпитът се провежда пред цялото население на градчето (след като „черкова пусна", „народът занавлиза в училището"). Освен това изпитът се ръководи от училищното настоятелство, което очевидно се занимава с осигуряване на парите за училището измежду жителите на градчето. И може би най-важното, резултатът от изпита е важен за Рада. Не само за нейната удовлетвореност от свършената работа, но и за кариерата й, както вероятно и за заплатата й, кой знае защо изрично спомената и твърдо определена от Вазов на 1000 гроша годишно: „тия звънливи и ясни гласета, тия мънички розови устца, които привличаха целувки, решаваха съдбата й".

Очевидно за Вазов описаното в главата „Радини вълнения" е важен компонент от цялостното духовно и гражданско надигане на българския народ. Очевидно, а и не съм чул някой историк или литературовед или специалист по образование да оспорва това - българското училище е в сърцевината на това надигане. Резултатите от българското образование тогава са по-образовани българчета, по-осъзнати духовно и граждански, по-способни да се справят с трудностите на живота във втората половина на XIX век, когато пред България са стояли, меко казано, значителни предизвикателства.

Очевидно днес българското образование като обществен резултат е полярна противоположност на описаното от Вазов. Резултатите от днешното българско образование са все по-малко образовани ученици, които все повече изостават спрямо подобните им ученици в останалия свят. Те са все по-малко духовно и граждански осъзнати и способни да се справят с предизвикателствата на непоколебимо разгръщащия се XXI век. Не съм чул някой историк, литературовед или специалист по образование, който да твърди обратното. Само за илюстрация в единственото съществуващо многогодишно международно сравнение на постиженията на осмокласници от цял свят (над 30 представителни за целия свят страни) българчетата регистрират категорично най-дълбокото пропадане в знанията по математика и природни науки между 1995 г. и 2003 г. измежду всички изследвани страни (виж графиките).

Нахвърляните от Дядо Вазов детайли са цяло богатство за анализ на структурата на образование на българчетата отпреди век и половина. И дават добра възможност за сравнение със структурата на образование днес. Нека помислим какво е имало тогава, което го няма днес, и какво е нямало тогава, а днес го има.

По Вазово време е имало:

-     гражданство, заделящо от доходите си за училище - извън другите му данъци, които султанът все пак не пропуска да си събере;

-     пазарно определена заплата на учителя - в договор между него и съответното настоятелство като представител на гражданството;

-     годишен изпит, провеждан от хора извън самото училище и наблюдаван от цялото гражданство (днес това се нарича система за външна оценка, или матура);

-     външната оценка се случва всяка година;

-     резултатите от външния контрол „решаваха съдбата" на учителя.

Днес в структурата на българското образование няма нито едно от тези неща, дори видоизменени в някаква съвременна форма. За сметка на това много неща, които днес ги има, по Вазово време ги е нямало:

-     няма държава - султанът присъства само в една реплика на Кириак Стефчов;

-     няма държавна субсидия за училищата;

-     няма фиксиран процент от БВП, отделян за образование;

-     няма министерство на образованието и науката;

-     няма инспекторат към министерството на образованието и науката;

-     няма профсъюзи на учителите;

-     няма еднакви заплати за всички учители независимо от резултата;

-     няма частни уроци.

Ето много храна за размисъл. Храната ни е доставена направо от самия Патриарх на българската литература в едно от неговите най-тачени произведения. Ако успеем наистина да прочетем Дядо Вазов, може би ще успеем да пооправим едни счупени неща днес, сто и толкова години по-късно.

Абсолютен спад в резултатите от тестовете за осмокласници по математика (1995-2003)

Източник: Trends in International Mathematics and Science Study

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Абсолютен спад в резултатите от тестовете за осмокласници по природни науки (1995-2003)

Източник: Trends in International Mathematics and Science Study

 

 

 

 

 

 

 

 

* Препечатваме статията от октомврийския брой на списание BM. То се издава от МАК медиа Груп и съдържа материали на The Economist Newspaper LTD и The Economist Intelligence Unit.