Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Рационално състрадание/Тема за размисъл/

14.12.2006
Оцени тази статия:
Word Format (Word Format)

Как може да се стимулира икономиката и да се създадат повече работни места? Това е въпрос, по който политически лидери, икономисти, представители на администрацията, медийни коментатори щедро предлагат мненията си. Резултатът е оформянето на 4 алтернативни подхода: 1/ правителството да харчи повече пари; 2/ да се намалят данъците за хората със средни и ниски доходи; 3/ да се намалят корпоративните данъци и 4/ да не се прави нищо.Алтернативата правителството да харчи повече по принцип се харесва на тези, които обичат лесните решения, без да се замислят върху последствията. Аргументът им е, че ако правителството харчи повече пари за държавни служители и трансфери, получателите ще имат повече пари за потребление, което пък ще стимулира икономиката и ще създаде работни места. Това, което се пренебрегва в случая, е, че двата възможни начина правителството да събере средства за подобни разходи са или чрез данъчно облагане, или чрез заемане на пари. Ако правителството набира пари чрез увеличаване на данъчното облагане, то ще изземе от икономиката средства, равни на средствата за горепосочените разходи плюс разходите по събирането на данъците (които се правят както от данъкоплатците, така и от правителството). Освен това ще се намалят стимулите на данъкоплатците да работят, спестяват и инвестират. От казаното излиза, че този подход е губещ, защото в крайна сметка не се увеличават, а се намаляват работните места и икономическия растеж. Този ефект намира отражение в закономерността в страните с много голям държавен сектор да има по-висока безработица и по-нисък икономически растеж в сравнение със страните с ограничен държавен сектор. (Всъщност това е една от причините социализмът да не проработи).Ако правителството просто взема назаем, за да харчи, последствията не са чак толкова вредни, както при увеличеното данъчно облагане, но пък допълнителното задлъжняване също изземва необходимия капитал от икономиката. Ако този капитал се инвестира от частния сектор, той почти винаги ще генерира по-висока възвращаемост и ще създава повече работни места, отколкото ако се харчи за преразпределителни програми на правителството.Втората предлагана алтернатива е намаляването на данъците за хората с ниски и средни доходи. Повечето от тях обаче така или иначе плащат или много малки, или никакви данъци. Така че, за да им се увеличат разполагаемите доходи чрез данъчна промяна, трябва всъщност държавата не само да не ги облага, но дори да им връща пари под формата на данъчен кредит. Ефектът е идентичен с този при увеличените правителствени разходи. Разходите за икономиката отново ще надвишават ползите. Трябва да се отбележи, че основното предимство от намаляването на данъците е, че този акт намалява демотивирането на данъкоплатците да работят, спестяват и инвестират, така че ефектите ще бъдат най-значими при високите маржинални данъчни ставки (над 20 %), а не при ниските ставки (10-15 %), по които се облагат средните и ниските доходи.Третата алтернатива е да се намалят корпоративните данъци. Корпоративният капитал обикновено се облага с доста високи ставки. Първо компанията плаща определена данъчна ставка (бел.ред. 23.5 % за България), а след това отделните акционери обикновено плащат данъци върху същия този доход, получен като дивидент.Нека вземем за пример транспортна компания, която плаща корпоративен данък. Ако данъчната ставка се намали, компанията ще разполага с повече пари да закупи допълнителни камиони или да замени съществуващите с по-нови. За допълнителните камиони ще са необходими допълнителни шофьори. Тези шофьори също ще плащат подоходен данък. Замяната на старите камиони с по-нови ще означава по-малко ремонти и по-висока продуктивност. Нарасналата печалба от новите камиони може да означава плащане на повече данъци дори при по-ниска данъчна ставка. Известно е, че по-голямата част от бизнеса има по-висока норма на възвращаемост от разходите на правителството за заеми. Така че, ако възвращаемостта от допълнителна бизнес инвестиция е 10 %, а разходът на правителството по вземането на заем е 5 %, рационалната икономическа политика е да се намали данъкът за бизнеса с цел увеличаване на инвестициите, дори това да означава по-висок дефицит в кратък срок.Има много данъци, чието намаляване дългосрочно би донесло повече ползи отколкото разходи, дори ако в краткосрочна перспектива тяхното намаляване би означавало допълнителен дефицит. Проблемът в разбирането и постигането на добра данъчна политика е, че това, което изглежда рационално и състрадателно, често не облагодетелства бедните, а това, което изглежда от полза за богатите, често води до повече ползи за бедните.Последната алтернатива е да не се прави нищо. Да не се прави нищо би навредило по-малко, отколкото да се харчат повече пари или да се дават данъчни кредити на хората с ниски доходи. Но имайки предвид факта, че можем да направим по-добро, отколкото нищо - чрез намаляване на контрапродуктивните данъчни ставки - по-отговорно е да се направи точно това.* Със съкращения от коментар на Ричард Ран, публикуван във "Washington Times" на 27.11.2002 г.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!