Работникът на властта: лоялен и на купони

Изборите за Европейски парламент минаха и докато политиците се надпреварват да словоблудстват с изборните резултати, примерите за контролиран вот в страната и реакциите спрямо него като че ли са истинската новина от последната седмица. Традиционно на избори общественото недоволство се фокусира върху така нареченото купуване на гласове, което в общия случай е някакъв вид (неморална) сделка, но сега фокусът е върху едно още по-грозно явление, а именно, контролирания вот, който се характеризира с насаждане на страх и на практика – принуда. Случилото се в Бобов дол не е купуване на гласове, а пример за това как политици и функционери консумират власт, правейки зависими обикновени хора.

Това, което прави впечатление в изтеклия запис от „придумването” да се подкрепи правителството на предстоящите избори, е ясното артикулиране, че съдбата на мините и съответно на работниците е в ръцете на властта. Аргументът е следният: властта ни подкрепя („Нали имате аванс?”, „Тази седмица ще се дават и заплати”, „Значи това означава, че добре се работи с правителството”), сега е наш ред да подкрепим властта („Трябва да запазим лоялността към правителството”). Когато левите говорят за държавна индустрия, приоритетни сектори и подпомагане на предприятия, вместо да бленуват за солидарност в обществото, е хубаво да си спомнят именно тези думи. Някои биха казали, че случката показва как лошият капиталист принуждава работниците си да гласуват за определена партия – това може и да е вярно, но защо никой не плаши работниците със същия този капиталист, а се говори за правителството?

Забележете, че мините в Бобов дол би следвало да са един от примерите в страната за нормативна защита на правата на работниците – там има сериозно присъствие на синдикати, както и действащ колективен трудов договор с обичайните защити от уволнение и традиционните допълнителни придобивки (като безплатна храна). На пръв поглед тези работници би следвало по-трудно да бъдат притискани да гласуват за една или друга партия в сравнение с работниците в някоя компания, където нито има синдикати, нито има колективен договор. Това, което видяхме обаче, е точно обратното – гавра с работниците с т. нар. ваучери за храна (май по-скоро става дума за някакви купони, а не за широко разпространените ваучери, които се ползват с данъчни преференции), както и заплахи от уволнение, ако не се следва правилната политическа линия. Ето как колективните защити и придобивки всъщност се превръщат в инструмент за натиск и принуда.

Последвалите интерпретации, че с миньорите така се работело и това едва ли не било европейска практика, също са показателни. Това е именно мисленето на интелектуалците етатисти (има ги в изобилие в родните университети), разглеждащи гласоподавателите като някакво простолюдие (наричано от тях „отрудени хора”), което от време на време просто легитимира властта. Ако отношението към демокрацията в университетите е такова, то няма защо да се учудваме, че политическата класа е склонна към вкопчване във властта и произвежда само популисти.


Свързани публикации.