Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Работа на „загуба” или ....

09.10.2009
Оцени тази статия:

В началото на седмицата, Асоциацията на индустриалния капитал в България поиска извънредно свикване на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на което да се обсъдят мерки за подпомагане дейността на предприятията в отрасъла на машиностроенето. Настоява се и за поемане временно на осигурителните вноски на работниците от държавата за период от около шест месеца. Важно е да се отбележи, че това ще натовари два пъти данъкоплатците - веднъж, като пропуснат приход в бюджета и втори път, като допълнителен трансфер от страна на бюджета. Отделно това се разглежда като скрита държавна помощ и държавата ще трябва да го прикрие под някаква форма. Това е поредният отрасъл, който иска помощ от държавата.

Въпреки названието си, Асоциацията на индустриалния капитал показва неразбиране на това що е „капитал". Работниците могат да останат без работа не поради това, че работодадателите са лоши, а поради това, че те не печелят. А те не печеля, защото пазарът (в частност международния), т.е. потребителите купуват по-малко от техните стоки и услуги. От това, че правителството ще вземе от тези, които все още печелят и ще даде на онези, които са отхвърлени от потребителите, няма как да се повиши общото благосъстояние и да се излезе по-бързо от кризата.

България може и да не се представя добре в световните класации по различни показатели, но ако има класация кое общество е най-алтруистично, българското ще е може би на първо място. Това е така, защото повечето сектори и отрасли, по техни думи, работят на „загуба". Въпреки това, те продължават да го правят с години. Каква друга цел биха имали освен да допринесат за  „благото" на обществото? Още Адам Смит е казал: „Ние не очакваме нашата вечеря от великодушието и човеколюбието на месаря, пивоваря или пекаря, а от грижата за техния собствен интерес". Това не трябва да се забравя и от държавата, и от обществени организации, които претендират, че разбират от икономика и капитал. Щом работят, значи имат интерес да го правят.

Най-натрапващ се пример са зърнопроизводителите. Те започнаха да протестират още през 2002 година като искаха държавата да им помогне, защото според тях работят на загуба и са онеправдани. Протести имаше и през 2004, 2006, 2007, 2008 и 2009 г. Протести сигурно ще има и през 2010, а защо не и през 2100, след като по този начин стават по-равни от другите. Твърденията при всички протести са, че зърнопроизводителите работят на загуба, че държавата ги е „изоставила", че субсидиите са недостатъчни и т.н. Все някой друг им е виновен и всички данъкоплатци са им длъжни. Интересно е, как някой би работил на загуба в продължение на години, освен ако не е алтруист или не се прави, че работи на загуба, защото така му е изгодно.

Сагата с Кремиковци също е показателна. Комбинатът работи на загуба с години и работниците не получават редовно заплати,  но въпреки това продължават да работят. И те от време на време изтъкват, че държавата е виновна и данъкоплатците сме длъжни да субсидираме тяхната неефективност и незаинтересованост за тяхното собствено бъдеще, след като от години се знае, че Комбинатът е фалирал и единствено държавата, с парите на данъкоплатците, го поддържа.

През последните години и млекорпоизводителите също работят на загуба, по техни думи. Още през 2007 обществото е  неблагодарно, защото не иска да им се дават големи субсидии и да им се гарантира висока изкупна цена, за сметка на потребителите. Въпреки „загубите" и до сега продължават да осъществяват дейността си.

Но нещата не свършват до тук. Протести породени от това, че трудът не е оценен подобаващо (а оценката зависи от ефективността и производителността на самия работник) или  браншът е на загуба - имаше и на лекари, учители, тютюнопроизводители, таксиметрови шофьори, хлебопрозиводители,  транспортни превозвачи, полицаи, зеленчукопроизводители, дребните търговци на бензин, полицаи, БДЖ, пчелари. Оказва се, че половината държава работи на загуба, но продължава да го прави въпреки това. Това ни прави единствената и уникална икономика, при която секторите работят на загуба, държавата дава субсидии и преференции и пак имаме икономически ръст. Дали всички „онеправдани и неоценени" искат специално отношение, защото са силно заинтересовани от това да имаме хляб, мляко и т.н. или са заинтересовани, именно те да ни го дават, независимо на каква цена (стига да ги устройва), тъй като тя се плаща от нас. И ние сме виновни (как не ни е срам?), че потребяваме стоките и услугите, които са по-качествени и/или са на по-изгодна според нас цена и отговарят напълно на нашите потребности.

Прави впечатление, че при всички протести се твърди, че конкретният бранш е по-важен от другите, че трябва да е привилегирован, че трябва да бъде третиран специално, че цялото общество едва ли не му е длъжно, вместо всички се обединят и да искат една по-добра бизнес среда за всички (например по-ниски осигуровки, по-ефективна администрация, никакви преференции за никой и други). И искат данъкоплатците да плащаме за това, че са свикнали със статуквото, че не са ефективни, че не са мобилни, че не следят пазара, че не са квалифицирани и не искат да станат и т.н. За съжаление, това поведение е стимулирано от държавата. След оказан натиск или лобизъм, конкретните „онеправдани и губещи" отрасли от чието благополучие зависи цялото общество, получават субсидии и/или по-специално третиране и така се въртим в порочен кръг. Те работят на „загуба" и нямат стимул да променят това, защото държавата ще спре да им помага и дори ще отнеме част от печалбите им. Интересно е, след като те искат само да вземат от бюджета, кой според тях трябва да внася там?

Истината е, че те ще продължават да работят на загуба, или да се правят че е така(за да получат желаните резултати), докато държавата стимулира това им поведение. Само пазарът може да бъде коректив за това, кой как работи и колко трябва да получава за труда си и дали трябва да бъде „изхвърлен" или възнаграден от пазара. Държавата вместо да третира някои, като по-равни от други, трябва да подобри условията за правене на бизнес за всички. Добра стъпка е намаляването на минималния изискуем капитал за регистриране на ООД, но действията не трябва да спират до тук. На бизнеса и обществото би се отразило добре:

  • Да се намали осигурителната тежест
  • Да се премахнат излишните субсидии и преференции
  • Да се съкрати администрацията
  • Да се намалят чисто административните пречки, като излишни разрешителни и лицензи
  • Да се премахнат монополните браншови организации.**

* Стажант в ИПИ

** Статията е редактирана от д-р Красен Станчев