Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Пътяткъм по-ниски данъци

15.12.2006
Оцени тази статия:

През миналата седмица екипът на ИПИ представи пред общественосттасерия открити писма, касаещи бъдещата стопанска политика на правителството(връзка). Един отнай-важните моменти, който се засяга от въпросните писма е, че обещаниятатрябва да се спазват и когато е направено обещание за намаляване наопределени данъци, то следва да се изпълни.

В свое интервю през седмицата г-н Велчев заяви, че “Аз също съм привърженикна по-ниските данъчни ставки, но всичко трябва да бъде решено припостигане на определен баланс” (Вестник “Пари”, 23.10.2003 г., стр.4).

Възниква въпросът – за какъв баланс става въпрос?
Основна предпоставка за намаляване на, който и да било данък е “свиване”на разходите. Нелихвените разходи (тоест тези, които не са свързанис обслужване на дълг) зависят пряко от политиката на правителствотои съответно могат да бъдат редуцирани, ако има воля за това. Тоестнелихвените разходи не следва да се приемат като даденост или катозадължение, което трябва да бъде покрито по един или друг начин.

Иначе казано, ако намаляването на данъците преминава през редуциранена държавни разходи, няма да нарасне и бюджетният дефицит. Обстоятелството,че могат да се намаляват разходи се доказва от факта, че има излишък.А този факт е очевиден най-малкото по това, че фискалният резерв направителството в БНБ расте. Вероятно не подлежи на съмнение, че епо-добре да се намаляват данъците, когато има излишък и резерв, койтода поеме винаги възможния – макар в сегашната ситуация той е малковероятен – риск от всяко преструктуриране на фиска. При липса на резерви излишък това не трябва да се прави.

Поради казаното не ни е ясно как е възможно да се обсъжда с коалиционнияпартньор изразходване на резерва от порядъка на 2 до 3,5% процентаот БВП, а намаляване на данъците със същия процент да изглежда ерес.Очевидно проблемът е в намирането на равновесие вътре в правителството.

Може би в икономиката на страната балансът всъщност е постигнат.Разликата между двете алтернативи е, че при първата правителствоторешава какво да прави с парите на данъкоплатците, а при втората тебиха разполагали с тях по свое усмотрение.