Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Пътища към Европа

15.12.2006
Оцени тази статия:


В края на миналата седмица най-накрая бяха приети промените в законаза пътищата.
Според информация в пресата правителството предвижда нова схема за дострояванена отсечки на основните магистрали. Фирмите-концесионери най-вероятноще получат възможността да довършат участъците, които ще стопанисват.Идеята е да се създадат смесени дружества с участие на държавната компания“Автомагистрали” и фирмите-концесионери. Според министъра на регионалноторазвитие това се налага заради сравнително малкия поток коли по българскитемагистрали, който почти достига критичния минимум. Така, според него,моделът на смесени дружества ще бъде по-ефективен защото в случай накризисна ситуация държавата ще може да се намеси. Интересна е и идеятафирмите-концесионери да се избират без търг или конкурс по предложениена министъра на регионалното развитие (тази възможност е предоставенана министерски съвет в закона за концесиите). Прогнозите на министерствотоса до края на 2004 г. да се сключат първите концесионни договори.

Тази информация ни навежда към следните коментари.

1. Възможността за избор на концесионер без търг или конкурс е заложенав закон, при това без ясно да се посочат случаите, в които това можеда се прави. Всички сме свидетели на сгрешената логика на държаватаи пагубните последствия върху икономиката в много случаи при дискреционновземане на решения.

2. Намесата на държавата в отношенията на фирмата концесионер и нейнитеклиенти (в кризисни ситуации) едва ли ще доведе до положителни резултати.Когато един производител планира бъдещите си приходи и разчита на фирменатаси политика за запазване на клиентите си, то държавата няма място втези отношения. Наличието на кризисна ситуация зависи в голяма степенот концесионера.

3. Въвеждането на платено преминаване по пътищата е удачен начин потребителитена това благо да заплатят ползването му. Значителна част от населениетоили въобще не ползва магистралите или се придвижва по третокласни пътища,за ремонта на които все още малко се говори. Т.е с парите на всичкиданъкоплатци се финансира дейността на търговците например (основниползватели на магистралите).

4. Ако държавата имаше за цел получаването на значителни средства отконцесиите на магистралите, то нейните действия са невъзвратимо закъснелиза някои от тях. Олимпиадата през 2004 г. е събитие, за което от годиние известно че ще провежда в Гърция и е уникална възможност за привличанена инвеститори. Наскоро министъра на регионалното развитие заяви, чемагистрала Струма не е приоритетна за страната (поне не толкова, колкотоТракия и Хемус). Редно е да се запитаме дали не трябва приоритетитена правителството да се променят в зависимост от обстановката с целизвличане на максимална полза.

5. Наличните средства за поддържане на пътната мрежа са абсолютно недостатъчни.Наскоро министъра на регионалното развитие поиска на министър Велчевоколо 250 млн. лв. (главно за ремонт и поддръжка на пътища, зимно поддържанеи текущ и периодичен ремонт). Реакцията на финансовото министерстводава основание, че тези искания няма да бъдат удовлетворени, което поставявъпроса за бързото решение на въпроса с концесиите, от които се очакватсредства.

6. Наличието на обща, глобална транспортна стратегия, която да обвързваразвитието на всички видове транспорт без да налага ограничения приизбора на потребителите чрез повишаване на разходите за ползване щепредостави избор на гражданите при пътуванията си. Въвеждането на винетнатасистема изисква наличието на добри обходни пътища, които да са алтернатива.Състоянието на тези пътища в момента е под всякаква критика (дефектитена настилката заемат повече от 30% от повърхността).

7. Изниква въпроса защо изобщо държавата трябва да се намесва при финансиранетоподдръжката на магистралите при положение, че те са най-апетитната частот пътната инфраструктура на страната и за тях най-лесно биха се намериличастни инвеститори. Създаването на акционерни дружества, които чреземитиране на акции да набавят средства е друг начин за финансиране безучастието на държавата.