Първи (видими) резултати от новото регулиране на трудовия пазар

Word Format (Word Format)

Новата вълна държавна интервенция на пазара на труда, която е факт от началото на 2003 г., вече донесе някои видими изменения в икономиката. Изглежда предварителната оценка на ефектите от новото регулиране за стопанството (ако изобщо такава е правена от администрацията) не съвпада с това, което се случва. Новата интервенция преследваше „социални“ цели – а именно по-голямо финансиране на държавната пенсионна система – но поне част от ефектите са със сигурност анти-социални.

Всичко e в името на данък „пенсия“

Става дума за двете нови държавни мерки на пазара на труда. Първо, минималната база за облагане с данък „пенсия“ (или задължителни обществено осигуряване, както е по-известно в България) за 54 вида трудови договора, които би следвало да обхващат цялата икономика. С някои пренебрежими изключения, минималният данък „пенсия“ бе увеличен почти за всички трудови договори.

Второ, трудовите договори вече трябва да се регистрират в Националния осигурителен институт (НОИ). За да осигури спазване на новите правила за „осигурителни минимуми“, НОИ имаше нужда от още власт върху действията на работодателите.

Целта е ясно дефинирана: съкращаване на сивата заетост. Казано още по-ясно, приходите на НОИ трябва да бъдат увеличени, чрез увеличаване на основата за облагане с данък „пенсия“. Сивата заетост в България се изразява не толкова с липса на формални договори, колкото с деклариране на по-малки от фактическите разходи за труд на работодателите(1). Всъщност това е и основната хипотеза при въвеждането на минимални прагове за осигуряване. Хората от администрацията са наясно, че работодателите (и работниците) декларират по-малки от действителните заплати. Самата държава – и по-специално нейната „социална политика“ – са създали достатъчно големи стимули за сива заетост, за да се избегне данък „пенсия“, която би следвало да заема около 28% от разходите за труд.

Ето как изглеждат разходите, които прави един работодател, когато наема „средния“ работник в България сега (2):

(1) Данък върху личния доход – 9%

(2) Вноски за пенсия, трудова злополука, професионално заболяване, майчинство, фонд „Професионална квалификация и безработица“ – 27.5%

(3) Здравно-осигурителни вноски – 4.5%

(4) Разполагаем доход – 59%.

Разкриване на „сивата“ заетост

Първите ефекти от новото регулиране вече се виждат, след като излезе статистика за трудовия пазар за януари 2003 г. Освен това самият НОИ представи някои „успехи“ в тази връзка. Към средата на март в НОИ са регистрирани около 290,000 нови трудови договори, от общо около 1.1 млн. договора. Според министър Шулева тези цифри говорят за първата спечелена битка срещу сивата икономика – крайната цел на новата държавна намеса на трудовия пазар.

Истинският въпрос за тези 290,000 нови договора е: Колко от тях представляват изкарване „на светло“ на неформална заетост? Около 57,000 от тях са резултат от нова правителствена програма за заетост. Освен това около 90,000 са прекратени през първите 2 месеца и половина на 2003 г. За повечето тях може да предположим, че са резултирали в нови договори. На базата на историята на трудовия пазар от последните шест години може да се каже, че ежемесечно се подписват между 10,000 и 30,000 нови трудови договора. Тогава следната груба сметка дава някаква представа са „изкараните на светло“ трудови договори до този момент: 290,000 – 57,000 – 90,000 – (2.5 x 20,000) = 93,000.

Това, което е по-важно, е колко от тези около 93,000 всъщност преди са били граждански договори, с които е наеман труд; в тези случаи не може да говорим за разкриване на „сенчеста“ заетост. Между другото заетите по граждански договор са около 30% от общия брой на заетите хора в България. За това не съществува информация, която да подпомогне смятането. Но все пак поне част от новорегистрираните договори вероятно може да бъдат отчетени като успех за администрацията.

Повече приходи за НОИ…

НОИ съобщи, че средната база за облагане с осигуровки се е увеличила с около 13% от въвеждането на новите регулации. Това се потвърждава от увеличените приходи на НОИ през февруари (спрямо януари) с около 27 млн. лв. Следователно, още един аргумент в подкрепа на тезата, че правителството съкращава „сивата“ икономика.

…с цената на повече безработица

Какво става с общото ниво на заетост (не само регистрираната)? Ако цифрите, които обяви НОИ, са верни, можем да предположим, че следните неща са се случили на пазара на труда: (за визуално представяне на ефектите виж повече)

1. Действителната заетост (регистрирана плюс „сенчеста“) е намаляла.

2. Разходите за труд, които правят работодателите, са се увеличили.

3. Действителният нетен доход на средния работник е намалял.

Второто предположение е сякаш очевидно. Колко повече взима правителството от частния сектор, толкова повече трябва да плащат работодателите за единица труд(3). Третият ефект произтича от факта, че социалното осигуряване е де факто данъчно облагане на продажбата на труд. Обаче това е трудно доказуемо, тъй като няма надеждна статистика.

Първият ефект – намаляването на действителната заетост – вече може да се наблюдава в броя на новорегистрираните безработни. През януари тази година новите апликации в бюрата по труда са били 99,257 – най-високото ниво за януари през последните шест години (вж. таблицата по-долу). Нещо повече, броя на безработните спрямо предходния месец нарасна с 53,000, което значително повече, сравнено с януари 2002 г.

Регистрация на безработни през месец януари

Източник: Агенция по заетостта.

Данните за януари 2003 г. са индикативни за намалението на действителната заетост, което се изразява в две цифри: първо, новите регистрации в бюрата по труда са нараснали с 59% спрямо 2002 г.; второ, броя на отписваните от бюрата по труда е намалял с 12%. Тези развития показват, че първата реакция на бизнеса към новото регулиране на трудовия пазар е намаляване на нивото на заетост – от една страна чрез съкращаване на съществуваща заетост, от друга чрез блокиране на процеса на създаване на нова заетост.

Анти-социалните ефекти от социалната политика

В дебата върху новото регулиране на трудовия пазар имплицитно се приемаше, че „сивата“ заетост е нещо лошо само по себе си и следователно всяко нейно намаляване носи нетни ползи. Въпреки че няма консенсус около това разбиране за неформалната икономика, за администрацията изглежда борбата със нея си струва допълнителното усилие. Обаче изглежда не всички ефекти от тази политика са били взети под внимание. Например апликациите за обезщетения на безработни ще се увеличат при други равни условия.

Намалението на общата заетост със сигурност ще има негативни ефекти върху (някои от) пазарите на стоки и услуги и следователно върху шансовете за просперитет. Това естествено е така, защото повече данъци се събират от произвеждащата част на икономиката, които се използват за единствено за преразпределение на доход.

Всичко това е продукт на поредния отчаян опит да се спаси държавната пенсионна система. Първите видими резултати показват, че целта е постигната поне частично – повече приходи в НОИ заради по-широката база на облагане с данък „пенсия“. Обаче изглежда разходите на новото законодателство са били подценени от администрацията. Като инициираха новото законодателство, „социалното“ министерство и НОИ очакваха да разкрият (част от) сенчестата икономика, без да навредят общата стопанска активност. Сега обаче е ясно, че разкриването на сенчестата заетост ще се случи заедно с някакво намаляване на общата заетост. Това ще означава и някакво намаление на нетните доходи на някои работници в паралел с увеличени разходи за труд.

Нещо повече, дотук смятахме ефектите само за „средния“ работник. Ефектите на преразпределение на доход не са включени в този първи анализ. Като имаме предвид структурата на пазара на труда, вероятно най-лошо засегнатите от новото законодателство ще бъдат работниците с най-ниска производителност и техните работодатели. „Социалните“ ведомства може би ще се наложи да преразгледат именно социалното въздействие от новата вълна публично регулиране на пазара на труда.

1. Според изследване на http://www.ime-bg.org/pdf_docs/papers/shadow4.doc Сивата икономика в България от 2000 г.

2. Изчисленията са на база на схемата за данъчно-осигурително облагане в България през 2002 г. Приел съм, че брутната заплата е равна на 283 лв. (което е размерът на средната работна заплата според очакванията на правителството за 2002 г.), както и че работникът не плаща задължителни осигуровки за деца.

3. Разбира се това важи, ако кривата на търсенето на труд е наклонена надолу.

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:[email protected]).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!