Първи резултати от активното управление на външния дълг
Преглед на стопанската политика – Word Format
(Word Format)
В началото на годината правителството предприе мащабна суапова сделка за трансформиране на брейди облигации в глобални. В резултат на това бяха емитирани нови глобални облигации на стойност от около 835 млн., деноминирани в евро и около 513 млн., деноминирани в долари.
Както е ставало въпрос в предишни наши коментари, активното управление на публичния дълг предполага действия на администрацията в посока на преструктуриране, опити за арбитраж на пазара и участие в играта на финансовите пазари. За разлика от пасивното управление, което предполага единствено изплащане на дълга по предварително зададен план, активното такова прилича на управлението на частни фондове. Тоест става въпрос за заемане на определена позиция на международните капиталови пазари с определени очаквания, които ако се сбъднат „активните мерки“ са печеливши, в противен случай обаче, резултатът е загуба.
Към края на месец юни за първи път отправяме поглед към тези предпоставки и очаквания, за да видим доколко се „движат в предначертаната от правителството насока“.
1/ Основен аргумент за активно управление бе очакването за нарастване на плаващата лихва – Либор (междубанковия лихвен процент в Лондон), поради което бе предпочетена фиксирана лихва за новите облигации (7,5% за облигациите в евро и 8,25% за тези в долари). В резултат на суапа частта от дълга с фиксирана лихва нарасна от 11,2% до 26,3%. Само че предвижданията за нарастване на Либор засега не се реализират, а напротив плаващата лихва се задържа на приблизително едно и също ниво от началото на годината (виж долната таблица). Така че, суаповата сделка до момента води до нарастване на плащанията по обслужване на дълга противно на предвижданията на правителството.
2/ Другият основен аргумент, с който правителството обоснова необходимостта от преструктуриране на дълга, бе, че увеличаването на частта, деноминирана в евро, ще намали общите плащания, което бе мотивирано с очаквания за дългосрочен растеж на курса на долара. И така, в резултат на суапа частта от дълга в евровалути нарасна до 26,3%. Но и в това отношение международните пазари се движат в различна посока, като особено след месец март на текущата година еврото поскъпна значително спрямо долара. Последните събития покрай скандала около Worldcom доведоха до почти паритетно съотношение на курса на еврото спрямо долара. По този начин обслужването на доларовия дълг е по-евтино противно на очакванията и „предначертаната карта“ от правителството.
За повече информация относно аргументите на администрацията за целесъобразността от „активно“ управление на външния дълг виж Замяна на брейди с еврооблигации.
Изводи, поуки и „пост-активистични“ мисли:
Събитията досега показват, че е невъзможно прогнозиране на развитието на международните пазари. Идеята за реализиране на арбитражна печалба засега води до арбитражна загуба. Тъй като при управлението на публични фондове няма припокриване между този, който решава, и този, за чиято сметка се решава, смятаме, че активното управление на публичен дълг е без легитимно основание. Не смятаме, че българските граждани са упълномощили правителството да играе на финансовите пазари с публичните финанси, при положение, че всяка грешка означава повече данъци. Първият опит за преструктуриране на дълга показа, че ефектът от операцията може да бъде и отрицателен, което е редно да се има в предвид, преди да се мисли за последващи действия в тази насока. Също така е напълно възможно очакванията и основанията на правителството за преструктуриране на дълга въобще да не се случат или поне не в предвиждания мащаб, което би означавало нетно увеличаване на външната задлъжнялост.
Движение на Либор (на годишна база) и на курса EUR/USD (усреднени за месеците стойности) 06.2001 г. Януари2002 Февруари2002 Март2002 Април2002 Май2002 Юни2002Либор 4,055 2,42 2,496 3,006 2,613 2,634 -Euro/USD средна купува 0,8532 0,8833 0,8699 0,8760 0,8853 0,9169 0,9522Euro/USD средна продава 0,8537 0,8838 0,8704 0,8764 0,8857 0,9173 0,9526
