Първи стъпки в предоставянето на електрони услуги

Съветът по вписванията към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията одобри и публикува за обществено обсъждане 14 услуги, които ще бъдат предлагани електронно (тук).

Идеята за прехвърляне на административни услуги в интернет, не е революционна, но със сигурност е крачка в правилната посока. Всички печелим от по-бързото и качествено обслужване, а спестеното време може да бъде вложено в много по-производителни начинания. Прозрачното и достъпно електронно обслужване ще ограничи неефективните публични разходи и ще намали нивото на корупцията. Списъкът от одобрените услуги, обаче, може да поохлади първоначалния ентусиазъм.

Предложените услуги са свързани с издаването на удостоверения за постоянен и настоящ адрес, за раждане, граждански брак, родствени връзки, за семейно положение, за наследници. От министерството съобщават, че това са едни от най-търсените услуги, свързани с Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН). Несъмнено това ще улесни гражданите и инициативата е похвална. България, обаче, има по-сериозни проблеми в областта на електронните публични услуги.

В доклад на ЕК от тази седмица, анализиращ предоставянето на административни услуги електронно, може да се види как се справяме спрямо други европейски държави (ЕС 27+). В доклада се изследват 9 услуги, които са гръбнакът на ефективното електронно правителство – възможността за електронно плащане, електронен подпис, електронен сейф (за електронни документи), регистри за автоматично удостоверяване на данни и други. 75% от държавите в ЕС 27+ предоставят поне 6 от 9 от тези възможности, като Австрия, Дания, Естония, Франция, Германия и Унгария предлагат 9 от 9, а България – само 2 услуги! Тъй като това е част от „инфраструктурата”, необходима за качествено предлагане на електронни услуги, трябва да се вземат мерки в тази посока.

И ако досега изброените проблеми бяха свързани по-скоро с облекчения за бизнеса, то електронните услуги, одобрени и предложени за обсъждане, са концентрирани върху намаляването на разходи за гражданите. Ако приемем, че услугите за граждани са приоритет на министерството, то определено има какво още да се желае. От цитирания по-горе доклад на ЕК, ясно се вижда, че България не се справя много добре при електронното предоставяне на услугата „търсене на работа”. Отдавна се спорни дали е работа на държавата да търси заетост на хората или това ефективно може да се прави от частния сектор – у нас реалността показва, че Агенцията по заетостта поддържа 9 регионални служби по заетост, 105 дирекции по „Бюро по труда” и 145 филиала. Това налага спешно действия за по-ефективни и  по-качествени  услуги, най-вече използвайки интернет. Затова и електронното правителство трябва да се съсредоточи в подобни области час по-скоро , за да е възможна оптимизация на администрация и по-малка необходимост за издръжка от бюджета.

Предложените от министерството услуги са все пак стъпка в правилната посока. Това, че сме една от последните държави, които тръгват по този път, не е непременно лошо. Пред нас са всички добри примери -Австрия, Естония, Ирландия. Остава само политическата воля.     


Свързани публикации.