Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Публичните приходи и разходи през 2010 и 2011 г.

Автор: Красимир Петкашев / 29.07.2011
Оцени тази статия:

Въпреки кризата, съществени промени в направленията на държавните разходи през последните две години няма. Конкретно за 2011 г. консолидираните разходи е предвидено да нараснат с 5,3% спрямо предходната година, но като процент от БВП се свиват от 38% през 2010 г. на 36,5% през 2011 г. В бюджета за 2011 г. номинално са предвидени повече пари за жилищно строителство и почивно дело, околна среда и култура, за функционирането на държавните служби и за някои икономически дейности, извършвани от държавата (транспорт, селско стопанство). В същото време по-малко средства има за отбрана, образование и здравеопазване.

Значителният фискален резерв, натрупан от излишъците в годините преди кризата, позволи ограничаване на публичните задължения и предотврати евентуалното вдигане на данъци. Мерките за фискална консолидация, които бяха предприети през последните две години, в известна степен стабилизираха бюджетната позиция. Тази консолидация се осъществи основно по линия на разходите. Намесата при приходите беше по-малка и се изразяваше в действия за борба с контрабандата, данъчните престъпления и сивата икономика. Положителен момент е запазването на ставките по основните данъци, което оказва положителен ефект върху възстановяването на икономиката. За да изпълни плана за приходите, през 2011 г. НАП ще трябва да събере (спрямо 2010 г.) 770 млн. лв. повече от социални и здравни осигуровки, близо 350 млн. лв. повече от корпоративен данък, 230 млн. лв. от акцизи и мита, 212 млн. лв. от ДДС. Сериозен ръст – 612 млн. лв., се очаква и по отношение на постъпленията от помощи. В същото време почти непроменени остават неданъчните приходи (3,3 млрд. лв.).

В пунктир на графиката се виждат дефицитните харчове, които допълват липсващото финансиране за покриване на публичните разходи. През 2010 г. натрупаният бюджетен дефицит достигна 2,8 млрд. лв. (-3.2% от БВП), докато за 2011 г. се залага той да спадне до 1,9 млрд. лв. (-2,5% от БВП). Това означава, че ако целта се изпълни, през настоящата година ще излезем от процедурата по прекомерен дефицит, което ще бъде положително развитие с оглед на ситуацията в другите страни от ЕС. В момента 24 страни от евросъюза са в такава процедура, като преобладаващата част от тях се очаква да коригират бюджетите си не по-рано от 2012-2013.

 

***

Статията е част от кампанията на ИПИ "Разходите на българската държава"