Публични ли са наистина обществените поръчки – продължение

В миналата практика са корените на днешните несгоди.

Както писах в част първа(1), Агенцията по обществени поръчки – АОП (официален държавен орган) не е задължена по закон да оповестява условията на вече сключените договори, в т.ч. и цената. Наистина това не е изрично забранено, но да се очаква от група държавни чиновници да са сред първите редици на радетелите за прозрачност и публичност би било твърде много. Негативите от този нормотворчески “пропуск”, описани подробно в първата част на изследването са пределно ясни: няма цена – няма яснота. Оттук логично би било Регистърът на обществените поръчки да се преименува в Регистър на предложенията за обществени поръчки – така никой няма да губи време в търсене на нещо, което го няма (за измеренията на спестеното време най-добре всеки сам да даде оценка).

От друга страна стои въпросът дали за поддържането на една Интернет страница и един регистър дванадесетте служители на дирекция “Електронна база данни” към АОП не са твърде много и дали 70 000 лв./год. само за заплати, които държавата харчи, са оправдани. Същата услуга, прехвърлена към частния сектор би струвала 6 – 10 хил. лв., т.е. поне 7 пъти по-малко(2). По пътя на тази логика може да се твърди, че дирекцията не се различава по нищо от останалата държавна администрация, която е раздута и неефективна.

Но това ли е единственият проблем? За голямо съжаление – не.

АОП и новият регистър съществуват едва от няколко месеца(3), поради което (според агенцията) цялата информация за обществените поръчки и сключените договори преди тази дата не трябва да бъде търсена при нея (а би трябвало, след като тя е законният наследник, освен ако приемствеността между институциите е само красиво пожелание за бъдещето). “Картината” започва да се замъглява. Единственият начин да разберем какво се е случвало преди и как е било отразявано е да “посетим” валидния тогава онлайн Регистър на обществените поръчки(4). Учудващо, но той все още функционира(5), въпреки че:

  1. е заменен от друг и следователно е ненужен разход на средства (паралелното им съществуване означава единствено два пъти по-големи разходи)

  2. не се знае(6) “под шапката” точно на кое министерство се намира и следователно кой носи отговорността за данните, които се публикуват.

Най-логично е това да е същото ведомство, което е било и преди – Министерство на държавната администрация. След като някои от данните в регистъра се актуализират почти всеки ден приемаме, че регистърът е достоверен източник и в момента (особено, когато става въпрос за периода, през който той е бил напълно официален).

И така, разполагайки с източник на информация можем да проверим какво ни казват данните например за 2003 и 2004 г. Наред с това, че такива отсъстват за стойността в пари на сключените обществени поръчки, в редица други се забелязват груби противоречия и неяснота. Това може нагледно да се види от следващата таблица:

 

Таблица 1: Обявени общественипоръчки и сключени сделки

 

2003

2004

Обявени общественипоръчки

7088

5761

Сключени договори помесеци

6572

6494

Сключени договори поценови диапазони[7]

5096

4815

Източник:Регистър на обществените поръчки –“Статистика”

Ясно е, че “Сключени договори по месеци” и “Сключени договори по ценови диапазони” и през двете години не съвпадат. Това е най-малкото смешно, след като се представя една и съща съвкупност (брой сключени договори), само че пресметната по различен начин – веднъж като сбор от сключените договори през всеки един месец и втори път като сбор от всички обществени поръчки, разделени по ценови равнища. Най-нормалното е тези суми да са идентични. Тук обаче те не само, че не са, а напротив имат невероятна разлика: 1476 броя сключени договори за 2003 г. и 1679 за 2004 г. Как е възможно това и защо е така, ресорното министерството не иска да каже. Също така не е ясно коя от двете цифри е по-вярна. Изводът: данни има, но прозрачност и яснота не!

Ако действителният брой сключени договори през годината е този от “Сключени договори по месеци”, веднага се набива на очи значителното превишение на сключените договори за 2004 г. над обявените обществени поръчки за същата година (733 броя). Звучи на пръв поглед парадоксално подписаните контракти да са повече от направените предложения, но това е факт. Лесно може да се обясни ако се приеме, че определен брой обществени поръчки, които са приключили с подписването на договор не са били изобщо обявени ( а е трябвало разбира се ), но заради “недоглеждането” на някой държавен чиновник са попаднали между тези, които са били обявени, сключени и публикувани. Това е само предположение и затова се обърнахме отново към компетентното ведомство за разяснение, но не получихме отговор.

За да има пълна коректност от наша страна приемаме най-оптимистичния вариант, а именно, че всичките обявени през 2003 г. поръчки, при които няма подписан договор (516 броя(8)) са сключени през следващата 2004 година. Дори и при този по-скоро хипотетичен вариант се получава, че необявени са били цели 217 обществени поръчки (733 – 217). При средна цена на един договор от около 300 000 лв.(9) се получава, че при почти 1 млрд. лв. изобщо не са били открити процедури за провеждане на търг при наличие на необходимите условия за това, или не са били отчетени като такива. И в двата случая публичният характер на обществените поръчки е пренебрегнат.

Напълно пазарното и прозрачното провеждане на процедурите за обществени поръчки, както и ясното и навременно предоставяне на цялата информация за тях засега е нереализирана мечта.

 

 

 

 

–––––––––––––-

(1) Публични ли са наистина обществените поръчки Преглед на стопанската политика – ИПИ – No 232, 15 юли 2005г.

(2) Използвани са данни на Националния статистически институт, а конкретните изчисления са на автора.

(3) С новия Закон за обществените поръчки ( ЗОП ), в сила от 01.10.2004г. се създават АОП и РОП към нея, подчинени на Министерството на икономиката.

(4) По стария ЗОП, в сила до 01.10.2004г. РОП е бил в компетенцията на Министерството на държавната администрация, дирекция “Обществени поръчки”.

(5) Интернет адрес – http://www1.government.bg/rop

(6) Дирекция “Обществени поръчки” вече не съществува.

(7) Ценовите диапазони са следните: 0 – 30 000лв; 30 000 – 50 000лв; 50 000 – 600 000лв; над 600 000лв.

(8) Превишението на обявените обществени поръчки над сключените договори

(9)Изчислението е направено въз основа на данни, от годишния доклад на АОП за 2004г. Данните не са точни и могат да бъдат разглеждани само като ориентир.

 

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).


Свързани публикации.