Прозрачен НОИ

Новият управител на НОИ вече бе избран и в първото си интервю заяви, че иска да направи НОИ по-прозрачна институция. Именно заради това считаме за уместно да направим няколко предложения, които целят да осветлят не толкова работата на НОИ, колкото случващото се в държавното обществено осигуряване. Ето за какво иде реч:

 

  • Пълно отваряне и отчетност на бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО)

Тук се визират както консолидираният бюджет на ДОО, така и отделните бюджети по фондовете в НОИ (пенсии, трудова злополука, майчинство, безработица). Към момента обществото разполага само с първоначално гласуваните бюджети в Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за съответната година и оттам насетне е пълна мъгла. Изобщо не се знае какво се случва в съответните фондове през текущата година. Няма информация какви са например приходите от вноски на самонаети лица във фонд „Пенсии” за първите 7 месеца на 2011 г. В НОИ и в Министерство на финансите може и да знаят, но обществото не знае.

Пример тук наистина може да се вземе от министерство на финансите. Там ежемесечно се публикува информация за изпълнението на републиканския бюджет, както и за изпълнението на консолидираната фискална програма. Информацията за републиканския бюджет е съвсем проста, точно една страница – ето какво гласувахме и ето какво се случи към този месец. Същото трябва да се направи и от НОИ: по една страничка за бюджета на ДОО и на отделните фондове, с две колонки – това е гласувано и това е изпълнението към съответния месец. Закъснението при МФ за предоставяне на информация по републиканския бюджет е около месец и няма причина този срок да е недостатъчен за НОИ да обработи и представи данните за осигуровките. С други думи, такива данни за месец юли би следвало в момента да са достъпни.

Следва да добавим и че към момента в изпълнението на консолидираната фискална програма по месеци се съдържа информация за „социални и здравно-осигурителни вноски”, но тя не само обобщава случващото се във всички фондове на НОИ, но дори включва и здравните вноски. Това прави невъзможна оценката какво се случва с осигурителните приходи и открояването на проблеми – било то в здравните или пенсионните вноски,  в частните или държавните вноски, във вноските на работодателите и работниците или в тези на самонаетите. Публикуването на адекватна месечна информация за приходите от осигуровки ще направи осигурителната система по-прозрачна и ще предостави адекватна и навременна информация за случващото се в осигурителните системи. Да не забравяме, че предходният управител на НОИ бе освободен именно с офоициалното обяснение за грешно разчитане на приходите от осигуровки.

 

  • Да се изготвя годишен актюерски доклад и той да се публикува

НОИ имаше практика да изготвя годишен актюерски доклад, който представляваше най-важният документ за държавното обществено осигуряване в страната. В правилника за организация и дейността на НОИ е изрично записано, че следва да се изготвя годишен актюерски доклад от съответната дирекция в НОИ. Подобен доклад за последните години обаче липсва. Пример за значението на подобен доклад е известната пенсионна графика на Бойко Борисов, с която бе защитена цялата „пенсионна реформа” за следващите 25 години. Тази графика следваше да се базира именно на подобни актюерски разчети, които да са достъпни на широката публика. Наличието на годишен актюерски доклад означава пълно знание на обществото за случващото се в държавното обществено осигуряване и най-важното за разходите, които предстоят по отделните фондове на ДОО за поколения напред. Всяко голо обещание за високи пенсии или обезщетения, дадено от един политик днес, би следвало утре да присъства в съответния актюерски доклад, така че обществото да е информирано за неговата цена.

През миналата година ИПИ поиска официално всички актюерски доклади на НОИ и получи актюерски доклади за 1999 г., 2000 г., 2001 г. и 2004 г., както и актюерски анализи за периода 2005 – 2010 г. С други думи, след 2004 г. актюерски доклади не се изготвят, като от време на време се правят кратки актюерски анализи, който са далеч от детайлността и пълнотата на доклада от 2004 например.

 

  • Да е лесно за хората да се информират за допълнителното задължително пенсионно осигуряване

Частните пенсионни фондове очевидно ще играят все по-важна роля в пенсионното осигуряване в страната. Парадоксално, много хора продължават да не знаят кой фонд всъщност управлява парите им. Доскоро тази информация можеше да бъде видяна на сайта на НОИ – използвайки т. нар. персонален идентификационен код (ПИК) на осигурено лице. От началото на 2010 г., обаче, информацията за допълнителното задължително пенсионно осигуряване се прехвърли от НОИ към НАП и всичко спря до там. Информацията вече я няма в НОИ и така и не се появи в НАП. Не е нормално да имаш име, ЕГН, ПИК и интернет и въпреки това да е невъзможно да провериш в кой пенсионен фонд си осигурен. Да, това може да се случи с разходка до НАП и кратко лутане из администрацията, но защо пак усложняваме нещата? Защо е сложно и бюрократично, когато може да е просто?

Няма значение дали са отговорни в НОИ, НАП или в пенсионните дружества. Да седнат и да се разберат как, като се използват максимум тези 4 неща – име, ЕГН, ПИК и достъп до интернет – да е възможно да разбереш пенсионния си фонд в рамките на една минута, без да излизаш от вкъщи или от офиса. И като се разберат, да заработи в рамките на седмица. 


Свързани публикации.