Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Прозрачни ли са държавните висши училища в България?

Автор: Анелия Иванова* / 22.06.2007
Оцени тази статия:

Време е за кандидат-студентските кампании и университетите се надпреварват да привлекат студенти. Един студент получава информация главно от техните Интернет страници. Прегледахме всички страници и се опитахме да оценим обема и достъпността до предоставената информация. Оценихме важната за кандидат-студентите информация за минимални балове от предишни години, брой студенти и преподаватели, както и по-специфичната финансова информация. Финансовата информация е пренебрегвана като критерий за избор на университет, но не би трябвало да е така. Всяка година държавните университети получават субсидии от държавния бюджет освен допълнителните приходи от собствена дейност.

В Закона за висшето образование е предвидено всеки университет да изготвя отчет за дейността на висшето училище, годишен доклад с финансовите и натуралните показатели на висшето училище, както и резултатите от функционирането на вътрешната система за оценяване и поддържане качеството на обучението. В тримесечен срок те се предоставят на министъра на образованието и науката и се публикува отчет по изпълнението на приходната и разходната част на бюджета. Ударението тук е на неясното „публикува", защото в закона не се споменава къде се публикуват тези отчети. На Интернет страницата на Министерството на образованието и науката има информация само за 2004 година. Тя е наистина подробна, включваща отчет за касовото изпълнение по бюджета, справки за капиталови разходи, преподаватели, сгради, земи, заплати, библиотечен фонд и структура на висшето учебно заведение. Може би ще е по-добре ако публикуването на тази информация е задължително и се конкретизира къде става това, защото в противен случай тя може да остане скрита. За момента актуализирана информация (за повечето университети, както е обяснено по-надолу) е лесно достъпна само за служителите на университетите и контролните органи на учебното заведение и държавата.

Целта на нашето изследване е да се провери нивото на достъпност до актуална информация за акредитираните държавни висши учебни заведения от обикновени граждани. Приоритет е финансовата информация защото ефективното усвояване на паричните средства, с които разполага един университет, са единствения пряк начин той да повиши качеството на предлаганото обучение. Това е предварително проучване и проверихме само Интернет страниците на всеки университет. Някои университети споменават, че такава информация се съхранява в архивите им. Както споменахме, информация за 2004 има на страницата на министерството на образованието и науката.

 

Методология на проучването

Оценката на обема и достъпа до информация стана по следните четири критерии:

  • - Наличие на финансова информация - публикува ли университетът годишните си отчети на своята Интернет страница
  • - Брой студенти и преподаватели - тъй като броят на студентите в едно учебно заведение и броят и квалификацията на преподавателите е в пряка зависимост с качеството на обучението, проверихме дали има актуална информация за техния брой
  • - Статистика за минимални балове - това е важно за кандидат - студентите и е някакъв ориентир за нивото на подготвеност на приетите студенти. (Отделна тема е доколко това е вярно).
  • - Обем и организация на информацията на Интернет страниците - оценката е субективна с оглед на това колко време ни беше нужно да открием търсената информация, лесно ли се ориентирахме къде да търсим и общия обем на предоставената информация.

Всеки университет получи оценка от 0 до 3 по всеки критерии, където:

- „0" е когато липсва такава информация

- „1" е когато е налична частична информация, но тя е трудно достъпна

- „2" е за лесно достъпна, но пак частична информация

- „3" е оценката за наличност на търсената информация и свободен достъп до нея

Под частична налична информация се разбира, че търсената информация не е достъпна в желания формат или обем, но все пак данни има. Достъпът до информация е лесен и труден в зависимост дали информацията е в логичното за нея меню. Например, финансовата информация, ако е налична, е или в секцията документи, ако има такава, или е на страницата на отговорния орган, в случая Контролния съвет.

При изчисляването на общия брой точки критериите имат различна тежест. В предвид целта на това проучване, наличието на финансова информация получи най-висока тежест 40%. Статистиката за минимални балове е на второ място с 30%, а останалите три критерия получиха равна тежест от по 10%. Най-високия възможен общ резултат е 3 или 100% налична намерена информация.

Резултати

Финансова информация

Само два университета са публикували на Интернет страниците си годишните си отчети за последните три години и това са Русенски университет „Ангел Кънчев" и Технически университет, Варна. Други три - Висше транспортно училище „Тодор Каблешков", София, Технически университет, София и Университет „Проф. Асен Златаров", Бургас - са публикували годишния си отчет за 2006 година. Първите два университета получиха най-висока оценка по този критерии, а другите три получиха оценка 2 за лесно достъпна но частична информация. Всички останали висши учебни заведения получиха оценка „0" и са определено мнозинство сред общо 37 университети, които получават годишни трансфери от Министерството на образованието и науката и Министерството на отбраната.

Брой студенти

Най-висока оценка получиха тези учебни заведения които са предоставили информация за общо дипломирани студенти през годините и в момента колко българи и чуждестранни студенти се обучават за бакалавърска, магистърска и докторантска степен. По-ниска оценка получиха университетите, за които можахме да открием само част от тази информация. За съжаление за повечето учебни заведения не можахме да открием такава информация, но процентът е по-малък, отколкото при финансовата информация. Може би това е така защото усилията са по-малки и информацията е по-релевантна за кандидат-студентите.

Брой преподаватели

По същата причина повечето университети са предоставили информация за преподавателите си. Най-висока оценка получиха тези, които изброяват колко професори, доценти, асистенти и преподаватели работят в момента, и по имена, както и в кои факултети преподават.

Тук не сме оценявали качеството на преподавателите, тъй като не това е целта на проучването, а от друга страна е трудно това да се осъществи от методологическа гледна точка.

Статистика за минимални балове

Най-висока оценка се получава ако е предоставена статистика по специалности за минимални балове поне за последните две години. По-ниска оценка имат тези, които имат данни само за настоящата кандидат-студентска кампания и още по-ниска оценка ако тя не се намира лесно. Учудващо е, че повече от 50% от университетите нямат на страниците си статистики от предишни години. Това е най-важната информацията за един кандидат-студент. Със сигурност всеки университет си води статистика, защото тя му помага да определи най-конкурентните специалности и да се сравни с останалите висши учебни заведения. Изискват се малко усилия тя да се качи на Интернет страницата. Възможно обяснение е, че всяка година се издават справочници за кандидат-студента, които се продават срещу заплащане, където тази информация е налична. Но това не е оправдание тя да не се публикува и в интернет, където за по-голяма част от населението тя е по-лесно достъпна и е по-практично да се предостави по-подробна информация за повече години.

Обем и организация на Интернет страницата

Съвсем субективно се оцени разбираемостта, лесната ориентация, логичната организация и лесния достъп до информация. За някои страници беше очевидно колко малко информация е предоставена в сравнение с други. Не се присъди оценка „0" по този критерии защото е неприложима - всяка страница има някаква организация.

Класация

Оценките на отделните университети варират от 100% до 3,33% като има голяма разлика между първо и второ място. Ако се изключи последния критерий за обем и организация на информацията на Интернет страницата, резултатът на няколко университета спада до 0%. Русенският университет е единственият отличник, покриващ всички наши критерии. Само 9 университета имат общ резултат над 50%.

Графично представяне на резултатите по университет

 

Изводи

Представеното проучване е само отражение на проблема в България за всякаква липса на прозрачност в държавните институции. Университетите само ще спечелят ако финансовата им информация е публично достъпна. Един сравнителен анализ през годините и различните университети ще разкрие как може да се подобри ефективното усвояване на предоставените държавни средства. Ще се сравни какъв процент от средствата се използват за заплати, подобряване на материалните условия или качеството на обучение. Университетите постоянно се оплакват, че не получават достатъчно пари, но при такава липса на прозрачност и слаб контрол от данъкоплатците, от които идват държавните субсидии, липсва мотивация да се подобри ефективността на дейностите в организацията.

Качеството на образованието се влошава постоянно или поне не се подобрява. Това е директна последица от липсата на конкуренция между университетите. Тяхното оправдание е липсата на средства. Интересно ще е да се направи анализ къде отиват парите и какъв приоритет се дава на структурите, които имат пряко влияние на образователния процес.

Представеният от нас анализ е само началната картина, идентифицирайки проблем и в най-добрия случай показва насоки как да се разреши той.

* Анелия Иванова е стажант в Институт за пазарна икономика.