08-10-2007

Против общата данъчна основа за корпоративния данък

През септември 2007 бяха обявени резултатите от проучване сред български компании по повод обсъждането на идеята за въвеждане на общата данъчна база за корпоративния данък. Проучването, извършено от KPMG International посочва, че около 70% от бизнеса в България подкрепя плановете на ЕК да наложи обща данъчна база за компаниите в ЕС. Трябва ли обаче да бъде така?

Идеята

Общата консолидирана данъчна основа за данък печалба предвижда, че ако компания осъществява дейност в повече от една страна на ЕС тя ще може да изчислява данъчната си основа по стандартизирани правила. Това означава, че компаниите ще могат да приспадат печалби и загуби за да получат общата основа. Положителният резултат ще се разпредели след това пропорционално, в зависимост от различни величини, между страните от ЕС, в която компанията развива дейност и плащането ще става според данъчните ставки в тях. Предложението на комисията е тази схема да е доброволна, тоест компаниите сами да избират дали искат да прилагат общата основа или да продължат със сегашната практика.

Намеренията за общата данъчна основа датират от 2001 година, като има създадена специална работна група, която да изчисти механизма и да предложи конкретните параметри на реформата. Работата на групата обаче не върви гладко поради противоречията на част от страните като Великобритания, Естония, Литва, Ирландия, Словакия и др., които са твърдо против. Те разглеждат идеята като намеса в националната им суверенност по отношение на данъчна политика.

Проблемите

Методологията – ЕК ще трябва да предложи по какъв начин ще се изчислява общата данъчна основа. Това ще е решение на експерти, които имат определени виждания за облагането, определени цели, които могат да са най-различни. Всичко това поставя под съмнение „неутралността " на идеята и е съмнително кои точно страни ще спечелят от тази идея.
Липса на гъвкавост – тъй като методологията ще се определя от Европейската комисия системата няма да може да се напасва бързо на променящите се условия. Това означава, че дори да е необходима промяна в даден момент, то ще е необходим на първо място консенсус, след това време за организиране и не на последно място – време за гласуване на промяната. Бърза и гъвкава – това са двете неща, които европейската бюрокрация не е и затова трябва да се замислим защо подкрепяме подобна идея.
Несигурност – посочените проблеми с методологията водят до повишаване на несигурността на компаниите, особено малките и средни фирми, по отношение на корпоративното облагане. Това затруднява дългосрочното планиране и може да доведе до ограничен растеж.
Консенсус – Европейската комисия не се нуждае от подкрепата на всички страни за да вземе решение за данъчната основа. Необходими са само осем страни за гласуване, въпреки че е спорно до колко с подобна подкрепа самата идея няма да се компрометира. За да постигне крайния срок, който си е поставила, ЕК трябва да е готова до 2008 и да има подкрепата на значителен брой страни и компании за идеята. Затова и проучванията, които се разпространяват посочват подобна подкрепа, но е добре да видим какви компании участват. Това са най-вече големи международни компании, които несъмнено ще имат изгода от общата данъчна основа, но дали това е достатъчно. Да не забравяме, че тези фирми имат ресурса да провеждат лобистка кампания в Брюксел и единствения начин българските компании да бъдат защитени е правителството да се обяви против идеята. Така постигането на консенсус на европейско ниво ще е по-трудно.
По-високи разходи за националните данъчни администрации – идеята за общата основа през цялото време се представя като доброволна, т.е. компаниите ще имат свободния избор дали да използват този подход или да продължат със сегашната практика. Представете си обаче какви ще са разходите за данъчните администрации, които трябва да предоставят възможност на компаниите и за двете системи. Така или иначе, данъчните администрации ще имат значително повече работа в случаите когато става въпрос за компании от ЕС, които развиват дейност или работят в страни не-членки на ЕС.
Първата стъпка към единна ставка – много от противниците на идеята подозират, че това е само първата стъпка към въвеждането на единна ставка на данък печалба в ЕС. Ако погледнем кои страни подкрепят идеята, а именно Франция, Германия и Италия, то сме склонни да се съгласим. Това са страните, които имат едни от най-високите ставки на корпоративния данък и най-силно страдат от данъчната конкуренция в Европа.

Всички посочени по-горе проблеми в дългосрочен план биха довели до:

– по-малко новосъздадени работни места
– по-ниска конкурентноспособност
– по-нисък икономически растеж.

Все още не е представен анализ на разходите и ползите от предложената идея. Такъв се очаква в началото на 2008 и от него ще станат ясни предполагаемите разходи за бизнеса и държавните бюджети ако се приеме общата данъчна основа.

Интересното е, че в България реакции почти липсват. Страни като Ирландия и Словакия, чийто нисък корпоративен данък е една от причините за високия им икономически растеж веднага реагираха. Работодателските организации, банковите асоциации, данъчните сдружения, както и официални лица заявиха твърдо, че са против подобна реформа. В България не е така. Единствено финансовото министерство обяви, че България принципно ще подкрепи идеята. Настояваме да видим експертното становище, въз основа на което е поета тази позиция. Защото според нас няма позиция, която да твърди, че страна ни ще спечели от въвеждането на обща данъчна основа за корпоративния данък.