Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Протестът на миньорите – нов епизод на предизборен популизъм

Автор: Калоян Стайков / 28.10.2016
Оцени тази статия:

Филмът с протестиращите миньори нито е нов, нито се свързва единствено с наближаващи избори. Гледахме го през:

  • 2013 г. – предстоящи съкращения на персонала и намаляване на заплати;
  • 2014 г. – забавени плащания на работещите;
  • 2015 г. – отново за забавени плащания;
  • 2016 г. – за предстоящи съкращения и забавени плащания.

 

Сюжетът е следният. Работещите протестират, това създава голям скандал, на помощ се притичат всякакви държавни структури – от министри през народни представители та чак до омбудсмана, които успяват да вкарат собственика на компаниите, чиито работници протестират, обратно в правия път, след което настава социален мир. Последният обаче трае около година, до следващия протест, който протича по сходен начин.

Подобно поведение от страна на собственика на компаниите никога не остава невъзнаградено. Така например ТЕЦ „Бобов дол”, който работи с въглища от „Въгледобив Бобов дол” трябва постепенно да извежда от експлоатация трите си енергийни котли до края на 2014 г., което заляга и в Договора за присъединяване на България към ЕС. Въпреки това в края на 2014 г. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране удължава лиценза на ТЕЦ за нови пет години.

От 2014 г. ТЕЦ „Бобов дол” не е включен в регулирания пазар и централата е принудена да продава електроенергията си на свободния пазар на по-ниски цени. С това е свързано и новото „решение” на проблема с мините според омбудсмана – връщане на централата на регулирания пазар, където регулаторът може да ѝ гарантира по-висока цена. Аргументът е, че централата продава електроенергия на свободния пазар на цена от 65 лв./МВтч, а на регулирания има ТЕЦ с цени над 100 лв./МВтч.

Единственият ТЕЦ на регулирания пазар, който може да се сравнява с ТЕЦ „Бобов дол” на регулирания пазар, е държавната ТЕЦ „Марица Изток 2”, чиято цена през настоящия ценови период е 69,11 лв./МВтч. За сравнение, през последния период, в който ТЕЦ „Бобов дол” е участвал на регулирания пазар – 2013-2014 г., регулираната му цена е била 81,65 лв./МВтч, а на държавната ТЕЦ е била 63,14 лв./МВтч или с над 20% по-ниска. Т.е. дори и тогава централата не е била конкурентоспособна, което се вижда както от твърде високата регулирана цена, така и от неизпълнението на екологични изисквания.

Освен този абсурд – да се гарантират високи цени на неефективни производители, другият е да се говори за повече регулиране в условия на либерализация на пазара. Отново с присъединяването си към ЕС страната ни се съгласява да освободи пазара на електроенергия, както са направили всички останали страни членки. През новия ценови период за целите на регулирания пазар НЕК изкупува електроенергия по преференциални цени от ВЕИ, централи с високоефективно комбинирано производство, такива с дългосрочни договори и държавните АЕЦ „Козлодуй” и ТЕЦ „Марица Изток 2”. Първите са задължителни за изкупуване, а вторите намаляват производствата си за регулирания пазар. Така изкупуваната електроенергия от АЕЦ намалява от 1709 ТВтч през юни 2014 – юли 2015 г. до малко под 760 ТВтч през ценовия период юли 2016-юни 2017 г., а на ТЕЦ – от 1656 ТВтч до 288 ТВтч за същия период.

Не съществува нито икономическа, нито регулаторна логика във връщането на ТЕЦ „Бобов дол” на регулирания пазар и осигуряването на по-висока от пазарната цена за тази централа. Единствената логика в това предложение е политическа – борба за допълнителна електорална подкрепа под претекст, че това е грижа за работещите. Същата тази грижа през предходни години нито е довела до запазване на всички работни места, нито до увеличение на заплатите, нито до редовното им изплащане. Просто гледаме поредния епизод на същия филм, който ще е с все същия неприятен край както за работещите в тези компании, така и за обществото като цяло.